Решение № 239 от 22.06.2018, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е № 239 гр. Хасково, 22.06.2018 г.

Окръжен съд Хасково, ГО, III въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ГОЧЕВ

ИРЕНА АВРАМОВА при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 265 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

114 от 22.08.2017 г., постановено по гр. д. № 554 по описа за 2014 г. на РС – Харманли, на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на В.Ж.Б.

***, че „Даниел Фешън“ ООД – гр. Харманли е собственик на част с площ от 30 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес: гр.

Харманли, ул.***, застроен и незастроен, целият с площ от 3 773 кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3650, квартал 115 парцел IV, със съседи на поземления имот:

***, ***, ***, ***, ***,

***, която попада между изградената от бетонови блокчета ограда, част от която е и стена на сграда – навес с идентификатор *** и действителната имотна граница между двата имота – поземлен имот с идентификатор *** на ищеца и поземлен имот с идентификатор *** на ответницата, в която част попадат изцяло югозападната ограда между двата имота, изградена от бетонови блокчета и част от построения навес от ответницата в югоизточния ъгъл на нейния имот, която спорна площ от 30 кв. м. е заключена между означената с черен цвят линия между двата имота (действителната имотна и регулационна граница), продължава от нея по линията със зелен цвят (съществуващата на място ограда от бетонови блокчета) към т. 3, оттам продължава по линията със зелен цвят до т. 4, т. 9, т. 10 и от там завива по означената с черно и червено улична регулация и свършва в линия с черен цвят между двата имота (действителната имотна граница), означена на комбинираната скица – извадка Приложение № 8 от заключението на вещото лице Т.Г., която представлява неразделна част от съдебното решение, която площ ответницата държи без правно основание, и е осъдена да предаде владението на описаната площ от 30 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** на ищеца „Даниел Фешън“ ООД.

С постановеното решение на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД В.Ж.Б. е осъдена да заплати на „Даниел Фешън“ ООД сумата от

2 486,20 лв., представляваща обезщетение за ползването на гореописаната площ от 30 кв. м. от собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор ***, за периода от 08.11.2010 г. до 12.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск за периода от 29.10.2010 г. до 07.11.2010 г. и в останалата част до пълния предявен размер от 2 497,96 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД В.Ж.Б. е осъдена да заплати на „Даниел Фешън“ ООД сумата от 955,44 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за ползване на спорната част от имота за периода от 08.11.2010 г. до 12.08.2014 г. в размер на 2 486,20 лв., като предявеният иск за периода от 29.10.2010 г. до 07.11.2010 г. и за останалата част до пълния предявен размер от 969,58 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение РС – Харманли е осъдил В.Ж.Б. да заплати на „Даниел Фешън“ ООД сумата от 2 083,51 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация, както и 148,10 лв. за възнаграждение на вещото лице Т.Н.Г. и 100 лв. възнаграждение на вещото лице С.Д.И.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. Меглена Гунчева и адв. Надежда Колева, като пълномощници на В.Ж.Б., с твърдение, че е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за липса на мотиви в обжалвания съдебен акт по направените от ответницата в отговора на исковата молба възражения. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изследвал в какви граници ищецът е придобил имота от Община Харманли и какво е било фактическото му състояние към този момент.

Изтъква се, че районният съд не е обсъдил надлежно направеното възражение за подобрения и право на задържане, като само е посочил, че ответницата е недобросъвестен владелец. По отношение на уважената част от предявените искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД жалбоподателят претендира, че не се дължи обезщетение за лишаване от ползването, доколкото ищецът не е доказал, че е собственик на спорната част от процесния имот, като освен това твърди, че присъденото обезщетение не отговаря на пазарната наемна цена за сходен по характеристики имот. С оглед изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца обективно съединени искове. Претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Даниел Фешън“ ООД, чрез пълномощника му адв. Д.А., с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Изложени са доводи, че постановеното от първоинстанционния съд решение е в съответствие със събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. От въззивния съд се иска да потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано и да присъди на въззиваемия направените по делото разноски.

Община

Харманли, в качеството ѝ на трето лице – помагач, не взема становище.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Даниел Фешън“ ООД против В.Ж.Б..

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че частта с площ от 30 кв. м., предмет на спора между страните по делото, попада в границите на имота на ищеца и се владее от ответницата без правно основание, с оглед на което е намерил за основателен предявеният ревандикационен иск, а в следствие на това е преценил за частично основателни и другите два иска с правна квалификация чл.

59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият въззивен състав напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за необходимо да обсъди следното:

Въз основа на представения по делото Договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 27.10.2004 г. между Община Харманли и „Даниел Фешън“ ООД, дружеството е станало собственик на УПИ IV, с площ 2950 кв. м., в кв. 115 по ПУП на гр. Харманли. Към този момент е действал план за регулация и застрояване на гр. Харманли, одобрен със заповед № 626/1979 г. и кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-15/28.04.2004 г. Със заповед № 3030/2005 г. е изменен регулационният план на кв. 115, като УПИ IX-общ. и УПИ X-общ. са премахнати и присъединени към УПИ IV, който станал с обща площ от 3773 кв. м. Впоследствие със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София е одобрена кадастрална карта на гр. Харманли, с която е допълнен кадастралният план от 2004 г. С Договор за ликвидиране на съсобственост чрез продажба на частта на общината от 26.09.2006 г. ищецът „Даниел Фешън“ ООД е придобил останалите 820/3778 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Харманли, с адрес: гр. Харманли, ул.***, с площ от 3 773 кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: парцел IV № 3650, квартал 115 по ПУП, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***. Следователно ищецът „Даниел Фешън“ ООД е придобил целият УПИ IV от Община Харманли в границите по различните планове на града, подробно обсъдени в заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, в които имотът съществува и понастоящем.

От своя страна, ответницата В.Ж.Б., въз основа на приложените по делото - Нотариален акт от 31.08.1999 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том II, рег. № 3326, дело № 1053 от 1999 г. на нотариус Здравко Златев и Договор за продажба на общински недвижим имот от 31.03.2003 г., сключен с Община Харманли, се легитимира като собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 625 кв. м. и номер по предходен план: 610, квартал 115, парцел V. В резултат на получено Разрешение за строеж № 119 от 12.10.1999 г. и издадени Протоколи за определяне на строителна линия и ниво на строеж - № 58/15.11.1999 г. и № 3/10.04.2003 г. ответницата е изградила масивна ограда с височина 2.20 м между УПИ V – 610 и УПИ IV в квартал 115. Наред с това, в югоизточния ъгъл на собствения си УПИ V – 610 е построила навес със склад, узаконен с Акт № 12 от 29.03.2004 г. От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.К.Л., Т.Б.Х. и П.Н.Ш. – съседи на процесните недвижими имоти, се установява, че ответницата Б. е изградила масивната ограда и постройката – навес със склад през 2003 г.

В заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема за компетентно изготвено, е проследено хронологически отразяването на процесните имоти по различните планове на гр. Харманли и са описани резултатите от извършения оглед на място.

В комбинирана скица-извадка – Приложение № 8, приподписана от съдията като неразделна част от обжалваното решение, със син цвят са отразени границите на имотите по регулационния план, одобрен със заповед № 626/1979 г., в черно са границите по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г., а със зелен цвят е отразено фактическото положение според съществуващите на мястото огради. От направените от вещото лице констатации, допълнени с неговите разяснения в съдебно заседание, се установява, че регулационната и кадастралната граница между имотите на ищеца и ответника съвпадат, но е налице разминаване със съществуващата на място масивна ограда от бетонови блокчета с височина 2.20 м. При изследване на причините за това разминаване вещото лице е посочило, че определената от Община Харманли строителна линия за строеж на масивната ограда между имотите на страните е измерена на 9 м от съществуващата ограда между УПИ VI-612 и УПИ IV.

Същевременно експертът е констатирал, че тази ограда се намира на кадастралната граница между посочените имоти, но има разлика с регулационната линия, получена вследствие на неприложена регулация по отношение на 33 кв. м. предаваема част от УПИ VI и и УПИ VIII към УПИ IV.

/В тази връзка в хода на първоинстанционното производство е представена заповед № 3304/21.12.2016 г., с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 и ал. 4, вр. с § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е изменен регулационният план на кв. 115 по ПУП на гр. Харманли, одобрен със заповед № 626/1979 г., като вътрешно-регулационните линии на УПИ IV /***/ с УПИ VI

/***/ и УПИ VIII

/***/ са оставени по съществуващите кадастрални граници на поземлените имоти./. В експертизата е направено заключението, че с протокол № 3/10.04.2003 г. от Община Харманли е дадена грешна строителна линия, поради което изградената от ответницата масивна ограда от бетонови блокчета с височина 2.20 м между двата имота УПИ IV /***/ и УПИ V /***/ не се намира на регулационната и припокриващата я кадастрална граница. В резултат на това обстоятелство, спорната част от 30 кв. м. означена със зелен цвят на Приложение № 8, заключена между действителната имотна граница и т. 10, т. 9, т. 4, т. 3 и т. 1, в която попадат изградената ограда и частта между т. 4, т. 3 и т. 1 от построения навес в югоизточния ъгъл на имота на ответницата, е част от имота на ищеца УПИ IV