Решение № 1324 от 12.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Плевен, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430103572 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Г. В. Й. с ЕГН ********** против „СТИК КРЕДИТ“ АД с ЕИК ***, в която се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит *** от 30.08.2021 г., като съгласно чл. 1 от договора сумата била 800 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита 0 % и ГПР от 0 %. Договорът бил от т.нар. подготвени предварително и типови договори на кредитора. В тях се превиждало заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение.

Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора било регламентирано в чл. 29 от договора, която разпоредба предвиждала, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 19 от договора, дължал на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл. 19 от договора потребителят следвало в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури обезпечение - поръчител или банкова гаранция, съдържаща безусловно и 1 неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, със срок на валидност на банковата гаранция наймалко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице -поръчител и банковата гаранция следвало да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, по негова преценка. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ОУ поръчителят трябвало да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи - минимален осигурителен брутен доход 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател - минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова финансова институция, да не настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Съгласно чл. 10 от договора, потребителя дължал на кредитора такса за продължаване на срока на кредита, в размер посочен в актуалната тарифа. Така съгласно погасителния план към договора общо дължима сума по кредита/лихва+неустойка/ за удължаване с още един лихвен период била 240 лева.

Твърди се още, че ищцата погасила задължението си по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ под формата на КРЕДИТНА ЛИНИЯ предоставен от разстояние № *** от 30.08.2021 г., чрез заплащането на следните суми: на 29.09.2021 - 240 лв.; на 29.10.2021 - 240 лв.; на 29.11.2021 240 лв.; и на 30.12.2021 - 1040 лв. (чрез рефинансиране от кредит № ***) или общо 1760 лв.

Ищцата счита, че процесния Договор за кредит бил недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение и такса за удължаване на срока, не били включени при изчисляване на ГПР и при включването им, същия би надхвърлил допустимия по Закон размер.

Навеждат се доводи, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не водело до причинени вреди за кредитора, а такива биха възникнали при 2 неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Неустойката била уговорена с цел санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предоставянето на обезпечение представлявало допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка и то в размер близък до този на главницата за неизпълнение на това задължение било в разрез с добрите нрави. При липса на предоставено обезпечение от страна на потребителя, за последния възниквало задължение да плати сума в размер, която би довела до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Това било така, тъй като по този начин се целяло да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. Уговорената неустойка била нищожна клауза и поради противоречие с добрите нрави и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като представлявала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата накърнявала добрите нрави и заплащането на регламентираната неустойка водело до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, като по този начин се нарушавал и принципа за справедливост.

Сочи се, че начислената в договора такса за удължаване на срока била свързана с управляване на кредита и била начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установявала забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такива било в противоречие със закона и същите били недължими от кредитополучателя. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлявало частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това било и обстоятелството, че размерът бил несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такива такси били неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване на кредита суми.

3

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице била изрична забрана, съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Допълнителни били тези услуги, които били извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за удължаване на срока представлявала такса по управлението на кредита и начисляването й противоречало на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Следователно тези такси съставлявали разход, който следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Така, според ищцата, вземанията за неустойка и такса за удължаване на срока, на практика представлявали скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставлявали разход по кредита и като такъв е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. В случая, с уговарянето им се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за кредит, а при условия на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за удължаване на срока на кредита и клаузата на чл. 29, вр. чл. 19 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка. Претендира се също така да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 960лв., представляваща недължимо платена сума по процесния Договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „Стик - Кредит“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда на първо място доводи, че правото на иск в случая е упражнено при условията на злоупотреба с право, както и че установителната искова претенция е недопустима, поради липсата на правен интерес от предявяването й. На следващо място ангажира становище за 4 неоснователност на исковете.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на установителния иск за нищожност на процесния договор за кредит.

Ответникът поставя въпрос за допустимостта на обективното съединяване на иск по чл.26 от ЗЗД с осъдителен иск за реализиране на правата произтичащи от нищожността. Последователно поддържано и в теорията и в съдебната практика е разбирането, че правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още поголямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред.

Трайна е практиката на съдилищата за допустимостта на такова обективно съединяване на иск за нищожност с осъдителен иск за реализиране на правата произтичащи от нищожността. В този смисъл могат да бъдат посочени Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 2279/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК.

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № *** от 30.08.2021г., че същия е бил сключен между ответника „Стик - кредит“ АД, в качеството на заемодател и ищцата Г.

В. Й., в качеството на заемател.

Видно е, че съгласно договора, на ищцата е бил предоставен заем от 800 лв., който е следвало да се върне за срок от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е посочен в Договора в размер на 0 %, както и годишният процент на разходите е посочен в размер на 0 %.

5

Установявава се, че страните са договорили в чл.19, че потребителят следва в срок от три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси или други; или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, а срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Видно е, че в чл.29 от Договора е посочено, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението на заемателя посочено в чл.19, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

Видно е също така от приложения препис на процесния Договор, че в чл.10 е обективирано постигнато задължение за кредитополучателя да заплати и Tакса за продължаване на срока на кредита, в размер, посочен в актуалната Тарифата на кредитора.

Разпечатката съдържа 29 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74c9d642-475d-4afe-8c9b-75c9f4cb8ddc