Определение № 1385 от 22.04.2020, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.........

22.04.2020г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ

ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и втори април 2020г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №1575 по описа за 2013 година:

Производството по делото е за съдебна делба.

Постъпила е молба от Националното бюро за правна помощ гр.София (НБПП), с която се иска да бъдат присъдени разноските за изплатено от последното възнаграждение за правна помощ по делото.

Съдът след като се запозна с молбата и данните по делото намира за установено следното:

С определение от 18.04.2018г. на основание чл.25 ал.1 и ал.3 във вр. с чл.23 ал.4 и чл.21 т.3 от Закона за правната помощ на ответника С.А.К. е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство и с определение от 26.04.2018г. й е назначен представител. Производството по делото е приключило с влязло в сила решение от

22.01.2019гг, с което е извършена реално делбата.

С решение

№ СЗ-2958-831/21.01.2020г. на Председателя на НБПП, на назначения представител е определено и изплатено от НБПП възнаграждение в размер на 300 лева.

Съгласно разясненията, дадени от ВКС в определение № 99 от 14.04.2016г. на ВКС по ч. гр. д. №730/2016г., I г.о., ГК; Определение №136 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №2039/2016г., II г.о., ГК, съгласно чл.23 ал.2 вр. чл.21 ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В чл.23, ал.3 ЗПрП съдът е посочен като орГ., който в хипотезата на ал.2 предоставя правната помощ, както и критерият, комплексен по естеството си, който той съобразява. В сравнение с чл. 22 ЗПрП, чл. 23 ЗПрП не посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл.2 ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл.94 ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл.27а ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи.

Уредените в чл.78 ал.7, изр.1 и 2 ГПК две хипотези не са такива случаи. Това се налага от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл.78 ал.1 изр.1 ГПК е предвидено, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна, разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Именно отговорността за разноски урежда чл.78 ГПК, която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която е поставена в зависимост основно от материалноправния изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл.78 ал.7 изр.2 ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр.1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл.78 ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.

Съгласно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК - изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник/. Следователно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК не е от изключенията, предвидени в чл.27а ЗПрП, за разлика от чл.97 ал.2 ГПК - случаят на лишаване от правна помощ, и чл.96 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП - хипотезата на прекратяването й поР. промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена. Аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който урежда случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице предпоставките, очертани в чл.22 и 23 ЗПрП. Една от хипотезите е, когато претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Само в този случай законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й. По никакъв начин ЗПрП не обвързва с изхода на делото възстановяването на средствата от лицето, на което тя вече е предоставена, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК го прави.

Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата на НБПП е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поР. което

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на

НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ София за присъждане в полза на НБПП на разноски за възнаграждение за особен представител в размер на 300,00лв. по предоставена по настоящото дело правна помощ на ответника С.А.К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: