Решение № 2972 от 15.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2972 гр. Пловдив, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330114743 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на СП. АТ. К., ЕГН **********, против Г. Е. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В исковата молба, ищецът твърди, че на 05.03.2021 г., от една страна, като к., сключил с ответника Г. Е. Т., действащ чрез пълномощника си Ж.Й.Г., ЕГН **********, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № **** на НК, с район на действие ПРС, от друга страна – като продавач, предварителен договор за покупко – продажба на МПС, а именно: лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе См“, с рег. № **** рама № *****, двигател № *****, цвят – черен. По силата на предварителния договор, ответникът в качеството му на продавач се задължил да му прехвърли правото на собственост върху описаното по-горе МПС за сумата от 4000 лева, платима, както следва: сумата от 3800 лева, платима в деня на подписване на предварителния договор, а именно: 05.03.2021 г., като капаро, а остатъкът от продажната цена в размер на 200 лева, платим при сключване на окончателния договор за покупко-продажба на 01.09.2021 г. в нотариалната кантора на ****, с район на действие ПРС.

Ищецът твърди, че на 05.03.2021 г. заплатил на пълномощника на продавача сумата от 3800 лева, в брой, преди подписване на предварителния договор за покупко-продажба на процесното МПС, като в същия ден му било предадено и владението върху автомобила, съгласно приемо-предавателен протокол от 05.03.2021 г., чрез фактическото предаване на ключовете на автомобила, свидетелство за регистрация на МПС и застраховка „Гражданска отговорност“.

Твърди още, че на 01.09.2021 г., ищецът и пълномощникът на продавача се явили пред кантората на ******, с район на действие ПРС, като пълномощникът на п. – ответник му заявил, че последният не й е предоставил нотариално заверена декларация по чл. 264, ал.

2 ДОПК и нотариално заверена декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД, поради което не е 1 възможно да сключат окончателен договор за покупко-продажба на автомобила. Ищецът имал готовност да заплати остатъкът от продажната цена в размер на 200 лева, но пълномощникът на продавача отказал да го получи.

Твърди се, че след 05.03.2021 г. неколкократно е молил пълномощника на продавача да сключат окончателен договор за покупко – продажба на МПС-то, но все още не е разполагал с необходимите нотариално заверени декларации.

Предвид изложеното, искането е да се обяви предварителния договор за окончателен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага съображения за недопустимост на предявения иск.

По отношение на допустимостта на предявения иск, счита, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като била образувана прокурорска преписка № 12334/2021 г. по описа на РП – Пловдив, по която липсвал краен прокурорски акт, инициирана по жалба на Г. Е. Т., предхождаща настоящото гр. дело и отнасяща се до противоправно поведение на Ж.Й.Г..

По същество, счита, че предявеният иск е неоснователен.

Оспорва истинността на представените документи – Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 05.03.2021 г., Приемо – предавателен протокол от 05.03.2021 г., като възразява, че същите са изготвени с оглед нуждите на настоящото производство.

Оспорва фактическото плащане на сумата от 3800 лева под формата на капаро, в деня на сключения предварителен договор.

На следващо място твърди, че Г.Т. е придобил процесния автомобил през м. януари 2020 г., през време на брака си с А. Р. Т., сключен на ***** г. Във тази връзка сочи, че към датата на изготвяне на нотариалната заверка на пълномощно с рег. № 797/17.01.2020 г. А.

Т.а е била постоянно пребиваща в Г., а пълномощника Ж.Й.Г. – родств. на Т.и е била наясно с режима на СИО по отношение на ползвания от нея автомобил „Хюндай Санта Фе СМ“, с рег. № **** както и с обстоятелството, че има делегирани пълномощия да се разпорежда с автомобила само от единия съсобственик на същия, както и, че без съгласието на Т.а прехвърлителната сделка не може да бъде осъществена. Затова счита, че предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, тъй като процесният автомобил е в режим на СИО.

Освен това заявява, че ответникът, макар и да е делегирал на 17.01.2020 г. пълномощия на Ж. Г. да се разпорежда и да ползва автомобила, разбрал за изготвения Предварителен договор за неговата покупко-продажба, едва с получаване на препис от исковата молба по настоящото гр.д.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Предявеният иск е допустим.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за недопустимост на производството е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

В конкретния случай, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране по чл.

229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради следното:

2

Производството по гражданско дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК.

Следователно, гражданският съд спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК само при висящо наказателно преследване в съдебна фаза, за каквото не са представени доказателства, нито се твърди, че срещу Ж. Г. е внесен обвинителен акт. Освен това ответникът не излага и обстоятелства в какво се състои противоправното поведение на Ж. Г..

Не са налице и предпоставки за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, в който случай съдът спира производството при разкрити в хода на процеса престъпни обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и сезира прокуратурата за евентуално започване на наказателно преследване.

По същество:

За успешното провеждане на предявеният иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесното МПС, сключването на предварителен договор за продажба, съдържащ индивидуализация на процесното МПС и уговорена цена за прехвърлянето, както и нейното плащане.

От приетия като писмено доказателство документ /л.6-8 /се установява, че на 05.03.2021 г. между Г. Е. Т., действащ, чрез пълномощника си Ж.Й.Г. - като продавач, и СП.

АТ. К. – като к., е подписан Предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство относно продажбата на лек автомобил, марка „Хюндай Санта Фе СМ“, с рег. № **** рама № *****, двигател №*****, цвят черен, за сумата от 4000 лева. В договора е отразено, че к.ът на 15.03.2021 г. – при подписване на предварителния договор, е заплатил изцяло и в брой сумата от 3800 лева, представляваща капаро, който договор служи и като разписка за изплащането, а остатъкът от продажната цена в размер на 200 лева е платим на 01.09.2021 г. – при сключване на окончателния договор за покупко-продажба на описаното МПС при *****, с район на действие: гр. Пловдив, с посочен адрес на нотариалната му кантора. В договора е отразено още, че продавачът е предал владението върху описаното МПС при подписване на предварителния договор, чрез фактическото предаване на ключовете, малкия талон и договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е още, че страните се задължават да сключат окончателен договор за покупко – продажба на МПС – предмет на договора, с нотариална заверка на подписите, на 01.09.2021 г. от 10.00 ч. при ****, с район на действие на ПРС, с посочен адрес на нотариалната кантора.

От приетата по делото Разписка № ****/18.04.2022 г. /л.40/, се установява, че ищецът Г. Е. Т. и заплатил на С. А. К., чрез „Изи Пей“, на 18.04.2022 г., сумата от 200 лева, с посочено основание: „доплащане за покупка на автомобил рег. № ****.

По делото като писмено доказателство е приет Приемо-предавателен протокол /л.9/, за предаването от продавача Г. Е. Т., чрез пълномощника си Ж. Г., на к.а С. А. К., на ключове, малък талон и застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил, марка „Хюндай Санта Фе СМ“, с рег. № **** рама № ****, двигател №****, цвят черен.

По делото е прието и Свидетелство за регистрация – Част І на процесния лек автомобил, марка „Хюндай Санта Фе СМ“, с рег. № **** рама № **** , двигател №***, цвят черен, в който като собственик е отразен Г. Е. Т.. /л.10/.

Като писмено доказателство е прието и Пълномощно от Г. Е. Т., с което 3 упълномощава Ж.Й.Г. /л.11-12/, да стопанисва и управлява: лек автомобил, марка „Хюндай Санта Фе СМ“, с рег. № **** рама № **** , двигател №****, цвят черен; да го представлява пред КАТ във връзка с експлоатацията и стопанисването на МПС – то, вкл. да го пред Н., физически и юридически лица в страната и чужбина, като от негово име се разпорежда (продава, заменя, дарява), както намери за добре и при каквато цена и условия уговори описаното МПС, както и да получава продажната цена в брой или по посочена от него банкова сметка, вкл. и да договаря при условията на чл. 38 ЗЗД, или с лица, които също представлява. Пълномощното е с нотариално удостоверен подпис, с рег. № **** на НК.

По делото като писмено доказателство е прието и Удостоверение за сключен граждански брак /л.41/, между Г. Е. Т. и А. Р. Т., сключен на **** г.

До настоящия момент ответникът не е прехвърлил правото на собственост върху процесното МПС на ищеца.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Ж.Й.Г.

/по искане на ищеца/ и А. Р. Т. /по искане на ответника/.

Св. Ж.Й.Г. /с. на ответника/ твърди, че процесния автомобил е бил придобит на нейна фирма в резултат на дълги години работа, като същият бил изплащан от фирмата. Бил е собственост на фирма „ЖИСТ“ ООД, на която тя е била у.. Сочи, че автомобилът е бил продаден от „ЖИСТ“ ООД на Г.Т., на 10.01.2020 г. Твърди още, че е получила пълномощно от Г.Т. да разполага с колата, както намери за добре, да го представлява пред институциите, в това число и да извърши продажба на колата. Сочи, че на 05.03.2021 г., с предварителен договор продала колата - като пълномощник на Г.Т., на С. А. К., като имало задължение за прехвърляне на колата на 01.09. при Н. С. Й.. Тъй като Г.Т. не й предоставил необходимите данни на лични карти и декларации по чл. 260 или чл. 261, че нямат задължения, не могла да осъществи прехвърлянето на С. А. К., а освен това и Г.Т. не се явил на сделката.

Свидетелката твърди още, че във връзка с този автомобил, месец септември 2021 г. я повикали за самоуправство върху автомобила, че не го е предала на Г.Т., получила и телефонно обаждане от тях, че или трябва да предаде автомобила или да им даде 10 000 лева, за да й го прехвърлят, изнудвали я за тази сума. Свидетелската твърди още, че продала автомобила на Г.Т., тъй като А. Т. я накарала, тъй като били близки хора. Твърди, че последната била в това време в Г., като й обещала, че като се върне ще прехвърлят автомобила на св. Ж. Г.. Това била една фиктивна сделка. Свидетелката сочи също, че в момента не поддържа отношения с Г. и А. Т., защото децата им са пред развод и това рефлектира върху свидетелката. Твърди още, че е с. в „ЖИСТ“ ООД, както и . и п. бил и Ст.П. Т., който на **** г. починал и свидетелката останала единствено у. на фирмата.

Заявява, че е имала намерение да си прехвърли МПС - то отново на себе си, което й било обещано. Затова и Г.Т. й направил пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което свидетелката ползвала колата. Твърди още, че не е знаела със сигурност, че е семеен, защото жена му от 20 години живеела в Г., като не е знаела какво е семейното му положение.

Разпечатката съдържа 48 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74c904a3-8c3a-47da-9e09-18b90ee7a9d1