Определение № 37773 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37773 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110138937 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело предявеният с насрещната искова молба насрещен осъдителен иск за осъждане на К. Г. В. да заплати на „К....“ ЕАД сумата от 2049 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3108018/09.01.2025 г., ведно със законната лихва от 06.10.2025 г. до окончателното плащане.

ПРИЕМА представените от ищецата писмени доказателства.

ДОПУСКА назначаването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, вносим от ищцата в 1седмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., тел. 0****, специалност: Финанси.

Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове след представяне на доказателства за внесени депозити.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК, доколкото 1 наличието на плащания ще се установи от допуснатата експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.12.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск - и препис от писмения отговор на насрещен иск.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

К. Г. В. е предявила срещу „К....“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3108018/09.01.2025 г. поради протИ.речието му със закона, а срещу „А....“ ЕООД - установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2025 г. поради протИ.речието му с добрите нрави и като заобикалящ закона.

Ищцата твърди, че на 09.01.2025 г. сключил Договор за потребителски кредит № 3108018 с ответника „К....“ ЕАД, а с ответника „А....“ ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на отпуснатия кредит. В договора за потребителски кредит страните уговорили „К....“ ЕАД да отпусне на кредитополучателя заемна сума в размер на 4000 лева, която да бъде погасена на 24 месечни вноски при размер на ГЛП от 30,60%, размер на ГПР по кредита – 35,28%, общ размер на плащанията от 5433,93 лева. В договор за предоставяне на поръчителство било посочено, че поръчителят ще отговаря солидарно пред „К....“ ЕАД за задължения на потребителя, възникнали от договора за потребителски кредит, за което дължи възнаграждение в размер на 3390,57 лева. Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР, а то е общ разход по кредита и следва да бъде включено, като сключването на договор за поръчителство е задължително условия за сключване на договор за кредит. Сочи, че ГПР е различен от посочения в договор, което е заблудило потребителя.

Излага, че двете дружества са свързани и възнаграждението за поръчител представлява скрит разход по договора за кредит, като договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора от възможна неплатежоспособност на длъжника, което протИ.речи на чл. 16 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответните дружества депозират отделни отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Не оспорват, че между „К....“ ЕАД и ищцата е сключен процесният договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, както и че между „А....“ ЕООД и ищцата е сключен процесният договор за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит с твърдяното съдържание. Твърдят, че към настоящия момент ищцата не е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит. Считат, че договорът за потребителски кредит има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не оспорват, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за поръчителство не е включено като разход по см. на чл. 19 ЗПК.

Единственият включен в размер на ГПР разход е този за възнаградителната лихва. Считат, 2 че възнаграждението за поръчител не представлява разход по см. на пар. 1, т. 1 ДР ЗПК, тъй като сключването на договор за предоставяне на поръчителство, съответно заплащане на възнаграждение по него не е задължително условие за получаване на кредита. Твърдят, че съгласно чл. 12 от общите условия кредитополучателят има право, а не задължение да предостави обезпечение на кредита, а размерът на възнаграждението не представлява известен на „К....“ ЕАД разход към момента на сключване на договора за кредит. Твърдят, че потребителят е имал възможността да се откаже от кандидатстването за обезпечен с поръчителство кредит преди подписването на договора за паричен заем. Твърдят, че процесният договор за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не следва да попада в обхвата на ГПР по кредита. Излагат, че „К....“ ЕАД действително е едноличен собственик на капитала на „А....“ ЕООД, но двете дружества са с различен предмет на дейност и собствено счетоводство.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба е обективирана насрещна искова молба, с която „К....“ ЕАД е предявило срещу К. Г. В. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 2049 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3108018/09.01.2025 г., ведно със законната лихва от 06.10.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 3108018/09.01.2025 г., като кредитополучателят е извършил плащания в размер на 1951 лева. С предявяването на исковата молба обявява за предсрочно изискуема непадежиралата главница в размер на 3004,25 лева за периода 20.10.2025 г. – 20.01.2027 г. В случай на уважаване на предявените от ищцата искове намира, че същата следва да бъде осъдена да заплати чистата стойност на кредита при условията на чл. 23 ЗПК, която остойностява на 2049 лева, като се прихванат направените плащания.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на насрещната искова молба, с който не оспорва, че дължи на ищеца остатъка от неизплатената главница по договора в размер на 2049 лева и признава предявения насрещен иск.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за кредит с „К....“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство с „А....“ ЕООД и тяхното конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност наличието на клауза в договора за кредит, предвиждаща задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по кредита и наличието на клауза в договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на поръчителя.

3

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят действителността на процесните договори и оспорените договорни клаузи чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК.

По предявения насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответницата по процесния договор за кредит, въз основа на който на кредитополучателя е предоставена заемна сума в претендирания размер, както и уговорения падеж на връщането , респ. изискуемостта на вземането.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на претендираните задължения.

С оглед извършеното от ответницата признание на предявения насрещен иск и на основание чл. 153 ГПК фактите, включени във фактическия му състав, не се оспорват, поради което не се нуждаят от доказване.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: сключването на процесния договор за потребителски кредит между ищцата и „К....“ ЕАД и сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А....“ ЕООД и посоченото конкретно съдържание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5