Решение № 125 от 23.02.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Казанлък, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100202 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ш. И. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против И. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., ***. Съдът приема, че се касае за иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 27.02.2024 г. с нотариален акт № 43, том 1, рег. № 2396, д. 136 от 2024 г. на нотариус Хр. Я., вписана в нотариална камара гр.

София, вписан по надлежния ред с вх. рег. № 1021 от 27.02.2024 г., акт 196, том 3 дело 643 на АВ, прехвърлила чрез продажба на И. Н. А. следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-1435/07.08.2018 г. на Изп. Директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 19.02.2024 г., с адрес на поземления имот: с. Г., общ. П., обл. Ст. Загора, местност „Под село“, с площ от 774 кв. м. /седемстотин седемдесет и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята 0 - нула, с номер по предходен план: имот № 100167, при съседи на ПИ: имот ***, имот ***, имот *** и имот ***, заедно с построената в имота

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв.м.

/седемдесет и пет квадратни метра/, брой етажи - 1 /един/, с предназначение:

Жилищна сграда, еднофамилна и други подобрения и приращения.

Сочи, че с родителите на ответника се познавала отдавна, защото били от едно населено място - с. Г., общ. П.. Във време, в което останали без дом, 1 им разрешила да живеят в собствения й имот, описан подробно по-горе.

Семейството се настанило в имота на ищцата в началото на лятото на 2023 г. и считано от тогава те проявили желание да закупят от същата двора и къщата и се договорили за продажна цена в размер на 16000,00 лева. Правили предварителни срещи с адвокат. Г-жа Куцарова запазила час при нотариус и на дата 27.02.2024 г. ищцата и ответника се явили пред нотариус за изповядване на сделката. В деня преди да подпишат нотариалния акт, при подписването му, както и след това ищцата не получила продажната цена на имота. Предполага, че с цел купувачът да спести средства за прехвърлянето в нотариалния акт записали продажна цена в размер на 3500,00 лв. Тъй като ищцата изрично заявила пред нотариуса, че не е получила продажната цена на имота в нотариалният акт изрично и след корекция на проекта за нотариален акт, било записано, че същата е платима в срок до 20.05.2024 г.

Сочи, че за да гарантира вземането си, представляващо договорената от продажна цена на имота в размер на 16000,00 лв. и по молба на купувача за още няколко месеца отсрочка на 01.03.2024 г. страните се явили пред адв. С.К. в кантората й в гр. Казанлък и подписали декларация, саморъчно написана и подписана лично от ответника - И. Н. А. за това, че той ще изплати на ищцата сумата от 16000,00 лева по нотариалния акт от 27.02.2024 г. в срок до в срок до 30.10.2024 г.

Твърди, че след датите 20.05.2024 г. и 30.10.2024 г. не е получила нито стотинка от договорената продажна цена на имота, който прехвърлила с нотариален акт № 43, том 1, рег. № 2396, д. 136 от 2024 г. на нотариус Хр. Я..

Очаквала да получи договорената сума в срока, посочен в саморъчната декларация на купувача и затова направила уговорка за закупуване на друг имот в с. Г..

Сочи, че в началото на месец ноември 2024 г., след като била потърсена от ВиК дружеството за неплатена консумирана в имота, предмет на процеса вода и с цел да получи парите си, потърсила Н. - бащата на купувача, като поискала отново дължимата ми сума. Той я успокоил, че ще ги плати и ще се обади скоро. През месец ноември 2024 г. купувачът и родителите му системно избягвали срещи и разговори с ищцата.

В началото на месец декември потърсила за съдействие адвокат и на 03.12.2024 г. било образувано ч.г.д. № 3180 от 2024 г. по описа на КРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 16000,00 лв., представляващо неплатена продажна цена на описания по-горе недвижим имот, като основала претенцията си на саморъчната декларация на купувача от 01.03.2024 г. Поискала присъждане и на лихва за забава на плащането, считано от 30.10.2024 г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.12.2024 г. По делото била издадена Заповед № 1981 от 17.12.2024 г. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК И. Н. А. депозирал възражение.

Твърдял, че сумата от 3500,00 лв. платил изцяло и лично на ищцата, в срока, посочен в нотариалния акт - 20.05.2024 г., което абсолютно не отговаряло на 2 истината.

Счита, че това възражение представлява отказ за заплащане на договорената продажна цена в размер на 16000,00 лв. и е основание за образуване на съдебно производство по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43, том 1, рег. № 2396, д. 136 от 2024 г. на нотариус Хр. Я..

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. Н. А., ЕГН **********, че при наличието на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2024 г., обективиран в нотариален акт № 43, том 1, рег. № 2396 д. 136 от 2024 г. на нотариус Хр. Я., И. Н. А. не е изпълнил изцяло в уговорения срок своето задължение да заплати продажната цена на имота, а Ш. И. Ю. е изпълнила своето задължение и от това възниквало правото й да иска разваляне на договора за покупкопродажба от 27.02.2024 г. обективиран в нотариален акт № 43, том 1, рег. № 2396, д. 136 от 2024г. на нотариус Хр. Я..

Моли съдът да развали с обратна сила на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за покупко-продажба от 27.02.2024 г., обективиран в нотариален акт № 43, том 1, рег. № 2396, д. 136 от 2024 г. на нотариус Хр. Я. с който Ш. И. Ю., ЕГН **********, продава на И. Н. А., ЕГН **********, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-1435/07.08.2018 г. на Изп. Директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 19.02.2024 г., с адрес на поземления имот: с. Г., общ. П., обл. Ст. Загора, местност „Под село“, с площ от 774 кв. м. /седемстотин седемдесет и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята 0 - нула, с номер по предходен план: имот № 100167, при съседи на ПИ: имот ***, имот ***, имот *** и имот

***, заедно с построената в имота Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/, брой етажи - 1 /един/, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна и други подобрения и приращения, поради неизпълнение на задължението за заплащане на договорената продажна цена на имота по иск, предявен от Ш. И. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против И. Н.

А., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., ***.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Заявява, че предявеният иск с правно основание чл. 87 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот е допустим по закон, когато са на лице факти и обстоятелства свързани с нарушаване на закона и/или неизпълнение на договорни клаузи във връзка със сделка с недвижим имот.

Втората предпоставка била изискването и наличието на правен интерес от предявяване на иска. В конкретния случай за „цена на иска“ била посочена 3 сумата 3500 лв., а в обстоятелствената част на исковата молба за „цена на претенцията“ била сумата 16 000 лв., от което не ставало ясно за каква „цена на сделката“ говори ищеца, която иска да бъде развалена, поради неизпълнение на задължението за плащането й. Същевременно твърдяла, че от саморъчна декларация, издадена от ответника, той имал задължение от 16 000 лв., непогасено, в която декларация била отразена договорената продажна цена. Тъй като имало противоречие в „дължимата цена“ като продажна цена на имота ищецът следвало да бъде задължен да посочи ясно цената на договора за продажба на недвижимия имот и дали поради неплащането й в срок искал разваляне на договора за продажба на имота. Исковата молба следвало да се остави без движение за отстраняване на нередности, които ищецът следвало да отстрани в срок определен от съда, и които нередности до момента не давали основание да се приеме, че е налице правен интерес от предявяване на иска. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че ищцата по реда на заповедното производство претендирала издаване на заповед за изпълнение за събиране на сума от 16 000 лв., по което искане ответникът направил възражение и в срока по чл. 422 ГПК ищцата не е предявила установителен иск за установяване на вземането.

Заявява, че изцяло оспорва основателността на предявените искове по основание и по размер.

Сочи, че в приложения н.а. № 143, том I, рег. № 2396, дело № 136/27.02.2024 г. на нотариус Х. Я., с рег. № 726 при Нотариална камара гр.

София, с район на действие PC-Казанлък е записана продажна цена на имота, предмет на договора за продажба, 3500 лв. Договорът бил сключен на 27.02.2024 г. и в него било посочено, че страните се съгласяват плащането на продажната цена да стане в срок до 20.05.2024 г. Отделно от това и двете страни декларирали писмено пред нотариуса, съобразно изискванията на чл.

25, ал. 9 от ЗННД, че сумата, посочена като продажна цена в договора за продажба на имота е действителната цена, договорена между страните, както и че им е известна наказателната отговорност, която носят при деклариране на неверни обстоятелства. Отделно от това, ако между страните имало договорка за продажна цена от 16000 лв., вероятно нотариуса нямали да изповяда сделката, защото съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, всяко плащане на сума равна на 10000 лв. и повече /чл. 3 от ЗОПБ/ се извършва по банков път, а не в брой.

Твърди, че ответникът не дължи сумата от 3500 лв., представляваща продажната цена на имота, описан в исковата молба, тъй като в срока посочен в нотариалния акт заплатил същата. Тъй като в исковата молба единственото основание за предявеният иск е неплащане на цената, то предявените искове се явявало неоснователни.

За сумата от 16000 лв. нямало задължение по договора за продажба на имота, а и на друго основание, тъй като ищцата го въвела в заблуждение да подпише декларация, която щяла да представи на племенника си /който скоро 4 излязъл от затвора и я притискал за пари/, за да се увери, че все още не е получила пари от продажбата на имота. Ответникът заявявал: „Аз не съм грамотен човек, но съм честен и вярващ в Бога и дори за миг не съм допуснал, че ищцата ме въвежда в заблуждение и ме мами. Декларацията подписах на 01.03.2024 г., един ден след сделката, при все, че срока ми за плащане на сумата 3500 лв. не бе изтекъл - 20.05.2024 г. Подписването стана в гр.

Казанлък, без да подозирам, че съм обект на измама от страна на ищеца.“ Заявява, че оспорва истинността на представеното копие на декларация, тъй като същата носела подпис на две лица без данни за тяхната самоличност и без да има правна и договорна връзка за дължима цена от 16 000 лв. по договора за продажба на имота, отразена в нотариалния акт. Моли съдът да открие производство по оспорване на частния документ.

Твърди, че сумата от 16000 лв. никога не е била предмет на разговор между тях двамата като цена на продажбата, защото ставало дума за земеделска земя и малка неугледна сграда, полуразрушена, за който имот ответникът вложил след това много пари и труд, за да укрепи и подобрява сградата и заживее със семейството си в нея. На ищцата й били известни направените от ответника подобрения в имота, които били необходими и неотложни и с които се е увеличила пазарната му стойност. Подобренията, които ответникът направил в имота се изразявали в следните СМР: цялостна подмяна на покрива на жилищната сграда, който бил прогнил и пропаднал и имало течове при валежи от дъжд - направена нова дървена конструкция и покриването й с поцинкована ламарина; прокарана вода вътре в къщата, изградена мивка, облицована с фаянсови плочки, монтирана батерия за вода; построена баня с тоалетна общо, където също имало прокарана вода, наредени фаянсови плочки и теракот на пода, монтиран бойлер, тоалетна чиния, душбатерия; изградена отходна канализация за оттичане на отпадни води от къщата към дерето; изграден навес без оградни стени, покрит с поцинкована ламарина; ограждане на двора с метална оградна мрежа, закрепена на бетонови колове; направена вътрешна мазилка в цялата жилищна сграда и боядисване с латекс; засадени овощни дървета и лози в двора. Всички подобрения ответникът оценявал на около 15 000 лв., които увеличавали стойността на целия имот. Под форма на възражение ответникът правел искане, ако съдът постанови разваляне на договора за продажба, да осъди ищцата да му заплати пазарната стойност на подобренията в имота, с които се е увеличила стойността му, които направил със свои средства – главница в размер на 15 000 лв., законова лихва за забава върху главницата до окончателното й изплащане, считано от датата на депозиране на отговора на исковата молба в съда – основание чл. 72, ал. 3 от ЗС.