Присъда № 216 от 10.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда по НОХД 6894/2021 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в.

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е повдигнато обвинение срещу И. И. И. за това, че при условията на продължавано престъпление за периода от неустановена дата през м. юни 2020 г. до 10.09.2020 г. отправил закани с убийство на Ц. Г. Н., както следва:

1/ на неустановена дата през м.юни 2020 г. в гр. София, бул. "Братя Бъкстон" №, ап. отправил закани - "Ще те убия! Ще те застрелям!" срещу личността на Ц. Г. Н. и тези закани с убийство биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им,

2/ на 10.09.2020 г. около 17.00 ч. в гр. София, бул. "Братя Бъкстон" №, ап. отправил закани -"Ще ти разбия главата! Ще те убия!" срещу личността на Ц. Г. Н. - и тези закани с убийство биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, с което осъществил състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебното заседание представителят на СРП поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му бъде наложено наказание около минималния размер, изпълнението на което да бъде отложено.

Защитникът на подсъдимия оспорва фактическите твърдения в обвинителния акт, намира обвинението за недоказано и иска подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си, а в предоставената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и като отчете принципите на чл. 14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

И. И. И., с ЕГН ***, е роден в гр. Панагюрище. Същият е българин, български гражданин, разведен, неосъждан, работещ, със средно образование, живущ в гр. София, ***, ап.11.

Подсъдимият живеел на семейни начала с Ц.Н. в гр. София, ул. "Константин Иречек" № , ап. . През 2016 г. Ц.Н. родила син – В И.. Отношенията между подсъдимия и Ц.Н. били изпълнени с конфликти, като под влияние на алкохола И.И. нанасял удари на Ц.Н. и отправял закани към нея, включително такива за живота й. През 2019 г. двамата се разделили, а Ц.Н. заживяла на друг адрес - ***, ап. 16, но конфликтите между тях продължили, като в основата им стояли отношенията с 1 техния син.

Във връзка с упражняването на родителски права над детето било образувано гражданско дело, като междувременно подсъдимият се виждал със сина си след индивидуални уговорки с Ц.Н.. При срещите помежду им подсъдимият отново отправял закани към живота на Ц.Н.. През 2020 г. тя чула от сина си, че подсъдимият му е показвал вещ, приличаща на пистолет. През м.юни 2020 г. Ц.Н. видяла бащата на подсъдимия – Иван И. и му разказала за отправените към нея закани, както и за това, че може би И.И. притежава огнестрелно оръжие. Притеснен от това, на 19.06.2020 г. Иван И. подал сигнал до 06 РУ СДВР, като във връзка с него на 31.07.2020 г. било образувано досъдебно производство.

В началото на септември 2020 г. подсъдимият върнал на Ц.Н. сина им, с когото бил ходил на море, като отново възникнал спор заради желанието на подсъдимия скоро да отиде отново на море със сина им. През следващите дни И.И. отправил още няколко пъти обиди към Ц.Н.. На 10.09.2020 г. тя взела сина им от детска градина и се прибрала вкъщи. Около 17.00 ч. подсъдимият се обадил на Ц.Н. и наредил да му докара детето, за да отиде с него на море. Ц.Н. казала, че синът им не иска да ходи на море и дала на И.И. да го чуе по телефона. Той се разкрещял на сина си, който се разплакал, а Ц.Н. взела обратно телефона и казала на И.И. да спре да вика. Тогава той и казал - "Ще ти разбия главата! Ще те убия!", след което затворил телефона и продължил да и пише във вайбър. Подсъдимият се обадил и на В.Н. – майка на Ц.Н., като заявил, че В.Н. ще плаче цял живот, ако дъщеря и не доведе Вилян И. при него. В.Н. се уплашила и се обадила на Ц.Н. и предала думите на подсъдимия. Подсъдимият се обадил и на приятелката на Ц.Н. – А.Х. и казал да предаде на Ц.Н., че ако не доведе сина му, ще залее Ц.Н. с два литра киселина. А.Х. също се обадила на Ц.Н. и предала думите на подсъдимия. Ц.Н. се притеснила сериозно и отишла до 06 РУ СДВР, където отново подала сигнал срещу подсъдимия.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на следните доказателствени материали: обясненията на подсъдимия, показанията на св. Ц.Н., В.Н., А.Х., М.В. и В.Д., дадени в рамките на съдебното следствие пред настоящия състав и дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК; заключения на СППЕ, писмените доказателства и доказателствени средства – справки, протокол за претърсване, докладни записки, декларации, свидетелство за съдимост.

Липсва противоречие в доказателствената съвкупност относно това, че подсъдимият и св. Ц.Н. са живеели на семейни начала, имали са дете, разделили са се и отношенията след раздялата им са били влошени.

Налице са противоречия в доказателствени материали относно това какво е било отношението на подсъдимия към пострадала, дали е отправял закани към нея и кога е станало това.

Съдът постави в основата на фактическите си изводи относно извършеното от подсъдимия показанията на пострадалото лице.

В съдебно заседание свидетелката заявява, че отношенията и с подсъдимия са уредени, поради което, а и с оглед изминалото време, първоначално описва неохотно и непълно претърпяното от нея, но прочитането на показанията и дадени в досъдебно производство по реда на чл. 281 от НПК, предизвиква емоционална реакция в нея и свидетелката потвърждава, че описаните от нея закани на подсъдимия по телефона на 2

10.09.2020 г. са се случили, като същите са били насочени към нейния живот.

Свидетелката потвърждава и контактите на подсъдимия с нейна приятелка и задочно адресираните до нея заплахи. Според настоящия състав показанията на свидетелката са достатъчно точни и ясни относно времето, мястото и начина на осъществяване на описаното в обвинителния акт деяние от тази дата. Няма основания към момента на разпита и в съдебно заседание пострадалата да се счита за предубедена спрямо подсъдимия или заинтересована от изход на делото в негов ущърб, доколкото тя заявява, че към момента са в добри отношения и е критична към необходимостта да разкрие случилото се. По тези съображения съдът кредитира показанията на свидетелката в тази и част.

Изложеното от пострадалата се подкрепя и от показанията на нейната майка свидетелката В.Н., която не е очевидец на деянието, но е категорична, че на същата дата - 10.09.2020 г. е получила обаждане от подсъдимия, в което той е отправил косвена заплаха за живота на дъщеря й, ако не позволи да отведе сина им В.И.в на море, което потвърждава и версията за събитията, посочена от Ц.Н.. Свидетелката В.Н. е възприела и предходни закани от страна на подсъдимия и начина, по който те се отразяват на дъщеря й. Показанията на тази свидетелка се явяват последователни и лишени от вътршни противоречия, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

В показанията си в съдебно заседание св. А.Х. отрича подсъдимият да е заплашвал пред нея св. Ц.Н., но потвърждава, че е съпроводила св. Ц.Н. и е подала сигнал с нея в СДВР. При прочитане показанията и от досъдебното производство, св.

А.Х. се отрича от по-голямата част от тях, като се мотивира, че според възпитанието и не бива да заема страна в конфликт между мъж и жена. На първо място съдът намира, че подобен възглед не намира опора в действащото право, което задължава свидетелят да изложи онези обстоятелства, което е възприел и имат значение за делото, а не да представя пред съда етичната си позиция по отношение на тях. На следващо място българският законодател не е изключил от обхвата на престъпленията против личността, деянията, извършени между лица, имащи или имали интимна връзка. Съдът приема, че следва да бъдат кредитирани показания на свидетелката, дадени в досъдебно производство непосредствено след деянието, като те се потвърждават и от показанията на св. Ц.Н. и В.Н.. В тях св. А.Х. разкрива за трайни конфликти между подсъдимия и пострадалата, както и че конкретно на 10.09.2020 г. е получила обаждане от него, в което подсъдимият е поискал Ц.Н. да бъде предупредена, че ще бъде залята с киселина.

Основната защитна версия по делото се опира на останалите гласни доказателствени средства - показанията на св. Д., М.В. и обясненията на подсъдимия.

В показанията си св. Д. твърди, че е присъствал на телефонен разговор между подсъдимия и пострадалата на инкриминираната дата, като не е чул той да отправя обидни думи или закани спрямо св. Ц.Н.. Съдът намира, че доколкото на въпросната дата са проведени няколко разговора между подсъдимия и пострадалото лице е възможно Д. да не е е чул в цялост процесния разговор, а само част от него или поранен спор между двамата. Не следва да се игнорира и факта, че свидетелят е приятел на подсъдимия, поради което би бил улеснен да забрави онези негови реплики, които биха го показали в неблагоприятна светлина. Поради това съдът приема, че от обстоятелството, че този свидетел не помни да е чул изрази на закана от страна на подсъдимия, не може да се направи извод, че подобни изрази не са изричани.

В показанията си св. М.В. изгражда достоен за агиография образ на подсъдимия 3 и същевременно обрисува пострадалата като лице, лишено от съществени добродетели. Съдът намира, че показанията на тази свидетелка не следва да се кредитират, тъй като същата е очевидно предубедена и заинтересована от изхода на делото. Извод за това следва да се направи въз основа на отправените оценъчни изрази по отношение на св. Ц.Н. ("ако бях на мястото на И. щях да и шибна един шамар"), служебната зависимост от бащата на подсъдимия, селективните спомени за личността на подсъдимия, включващи детайли за личния му живот, до които няма разумна причина св. М.В. да има достъп и същевременно убеденост, че подсъдимият никога не е имал проблеми със закона, която не съответства на съдържащата се в справката за съдимост на подсъдимия информация по чл. 36, ал. 2 от Наредба №8 от 08.02.2008 г.

Независимо от гореизложеното следва да се посочи, че тази свидетелка не твърди и да е възприела поведението на подсъдимия на инкриминирната дата, като единствено възпроизвежда негови твърдения по отношение на поведението му.

Подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения, като твърди, че не помни да е отправял закани към пострадалата. При анализа на обясненията на подсъдимия СРС отчете тяхната двойствена процесуална природа като доказателствено средство, но и средство за защита и прие, че твърденията за липса на закани от страна на подсъдимия, служат за изграждане на защитна версия, която не следва да бъде кредитирана.

От изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на св. Ц.Н. се установява, че при пострадалата не се наблюдават качествени нарушения в психичното функциониране, а отправените към нея закани са предизвикали преживяване на интензивен и реален страх за живота. Съдът кредитира СПЕ като пълно, ясно, обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания.

От изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия се установява, че той е психично здрав, липсва проблемна употреба на алкохол, като не са налице промени на общото му телесно и психосоциално функциониране, по време на деянието не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съдът кредитира СПЕ като пълно, ясно, обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания.

От надлежно изготвения протокол за претърсване се установява, че у подсъдимия не са открити киселина или други опасни вещи към момента на деянието.

Съдебното минало на подсъдимия се установява от справката за съдимост.

От събраните по делото доказателствени материали не се установи с категоричност, че подсъдимият е отправил към Ц.Н. конкретно описаните в обвинителния акт заплахи през м. юни 2020 г, поради което тази част от обвинението остана недоказана.