Решение № 5275 от 18.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5275 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100512825 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20109818 от 05.05.2021г., постановено по гр.дело №43592/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, е отхвърлен предявения от Ж. К. С., с ЕГН **********, срещу М. И. М., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот: втори етаж, с площ от 43 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, с идентификатор ***, изградена в недвижим имот с идентификатор ***, представляващ УПИ XXI-530 от кв.233 по плана на град София, м.„Г.М.-Р.“, находящ се в град София, СО район „Слатина“, ул.“*******, при съседи: от две страни - двор и от две страни - калкан; отгоре - няма; отдолу - първи етаж на сградата, с вход откъм двора и самостоятелно стълбище за втори етаж, заедно със съответна част от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XXI-530 от кв.233 по плана на град София, м.„Г.М.-Р.“, находящ се в град София, СО район „Слатина“, ул.“*******. С решението е осъден Ж. К. С., с ЕГН **********, да заплати на М. И. М., с ЕГН **********, сума в размер на 1000.00 лв., сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Ж. К. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Г. Л., с която се обжалва изцяло решение №20109818 от 05.05.2021г., постановено по гр.дело №43592/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание на чл.108 от ЗС и е осъден да заплати на ответницата сторени от нея разноски. Инвокирани са доводи за 1 неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в противоречие на материалния закон.

Поддържа се, че първостепенният съд не е направил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което е обосновал погрешен правен извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск срещу ответницата. Твърди се, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №24, том II, рег.№26565, дело №224 от 11.10.2012г. на нотариус А.Ч., с рег.№310 на НК, с район на действие СРС, който не е оспорен по надлежния ред от ответницата в хода на съдебното производство, поради което следва да се приеме, че е валиден и действителен, на основание на който е придобил правото на собственост върху имота, предмет на ревандикационната претенция. Излага се още, че ищецът се явява трето добросъвестно лице, което е придобило на валидно правно основание правото на собственост върху процесния имот преди вписването на исковата молба, с която ответницата е предявила иск за унищожаване на разпоредителна сделка за продажба на процесния имот, сключена на 05.08.2011г. между нея в качеството й на продавач и праводателя на ищеца, който се явява купувач на имота, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том II, рег.№10034, нот.дело №314/05.08.2011г. на пом.нотариус по заместване на нотариус В.И., с рег.№271 на НК, с район на действие СРС. Поддържа се, че в тази хипотеза, както и поради факта, че ищецът не е бил конституиран като страна в производството по предявения от ответницата иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2011г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том II, рег.№10034, нот.дело №314/05.08.2011г. на пом.нотариус по заместване на нотариус В.И., с рег.№271 на НК, с район на действие СРС, поради което не могат да му се противопоставят последиците на влязло в сила на 13.11.2017г. съдебно решение №19503/30.12.2014г., постановено по гр.дело №1389/2013г. по описа на СГС, I Г.О., 1-7 с-в, с което е унищожен на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2011г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том II, рег.№10034, нот.дело №314/05.08.2011г. на пом.нотариус по заместване на нотариус В.И., с рег.№271 на НК, с район на действие СРС. В тази връзка се твърди, че в хода на съдебното производство са доказани всички кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция по чл.108 от ЗС спрямо ответницата, която владее имота без основание. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - М. И. М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д. С., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №24, том II, рег.№26565, дело №224 от 11.10.2012г. на нотариус А.Ч., с рег.№310 на НК, с 2 район на действие СРС, не е произвел вещно-правно действие и не може да легитимира ищецът като собственик на процесния имот, предвид на което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан.

Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски във въззивното производство.

Предявен е от Ж. К. С., с ЕГН **********, срещу М. И. М., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот: втори етаж, с площ от 43 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, с идентификатор ***, изградена в недвижим имот с идентификатор ***, представляващ УПИ XXI-530 от кв.233 по плана на град София, м.„Г.М.-Р.“, находящ се в град София, СО район „Слатина“, ул.“*******, при съседи: от две страни - двор и от две страни - калкан; отгоре - няма; отдолу - първи етаж на сградата, с вход откъм двора и самостоятелно стълбище за втори етаж, заедно със съответна част от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XXI-530 от кв.233 по плана на град София, м.„Г.М.-Р.“, находящ се в град София, СО район „Слатина“, ул.“*******.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния с ъ д . Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът - Ж. К. С., с ЕГН **********, е придобил от К.М.В. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №24, том II, рег.№26565, дело №224 от 11.10.2012г. на пом.нотариус А.М. при нотариус А.Ч., с рег.№310 на НК, с район на действие СРС, правото на собственост върху цялата двуетажна жилищна сграда, заемаща задната част от общата сграда, с вход откъм двора и самостоятелно стълбище за II – етаж, находяща се в град София, СО район „Слатина“, ул.“*******, състояща се от първи етаж – от стая, кухня и коридор, а на втория етаж – от две стаи и килер, с РЗП от 78.40 кв.м., заедно с мазе под същата, с площ от 20 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което е построена, цялото с площ от 294 кв.м., представляващо УПИ XXI-530 от кв.233 по плана на град София, м.„Г.М.-Р.“, при съседи: улица, УПИ XX-528, УПИ VII-516, УПИ XXII-531.

На следващо място от доказателствата по делото се установява, че по предявен иск от ответницата - М. И. М., с ЕГН **********, срещу К.М.В. е постановено влязло в сила на 13.11.2017г. решение №19503/30.12.2014г. по гр.дело №1389/2013г. по описа на СГС, I Г.О., 1-7 с-в, с което е унищожен на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2011г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том II, рег.№10034, нот.дело №314/05.08.2011г. на пом.нотариус по заместване на нотариус В.И., с рег.№271 на НК, с район на действие СРС, по силата на който ответницата - М. И. М., с ЕГН **********, е продала на К.М.В. следния недвижим имот - двуетажна жилищна сграда, 3 заемаща задната част от общата сграда, с вход откъм двора и самостоятелно стълбище за II – етаж, находяща се в град София, СО район „Слатина“, ул.“*******, състояща се от първи етаж – от стая, кухня и коридор, а на втория етаж – от две стаи и килер, с РЗП от 78.40 кв.м., заедно с мазе под същата, с площ от 20 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което е построена, цялото с площ от 294 кв.м., представляващо УПИ XXI-530 от кв.233 по плана на град София, м.„Г.М.-Р.“, при съседи: улица, УПИ XX-528, УПИ VII-516, УПИ XXII-531.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца - Ж. К.

С., срещу ответницата - М. И. М. иск с правно основание на чл.108 от ЗС. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №24, том II, рег.№26565, дело №224 от 11.10.2012г. на пом.нотариус А.М. при нотариус А.Ч., с рег.№310 на НК, с район на действие СРС . Първостепенният съд е достигнал до този извод, тъй като е приел, че К.М.В. - праводател на ищеца никога не е притежавал правото на собственост върху имота – с влязло в сила решение №19503/30.12.2014г., постановено по гр.дело №1389/2013г. по описа на СГС, I Г.О., 1-7 с-в, е унищожен на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2011г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том II, рег.№10034, нот.дело №314/05.08.2011г. на пом.нотариус по заместване на нотариус В.И., с рег.№271 на НК, с район на действие СРС, по силата на който ответницата - М. И. М., с ЕГН **********, е продала на К.М.В. процесния недвижим имот. В тази хипотеза е прието, че придобитото от купувача - К.М.В. по унищожения договор право на собственост върху вещта - в случая върху процесния имот, отпада с обратна сила от момента на унищожаването като се счита, че той никога не го е притежавал, поради което и не би могъл да то прехвърли валидно на трето лице – в случая на ищеца по делото. Придобитите от това трето лице права – в случая тези на ищеца, са непротивопоставими на действителния собственик на вещта, а именно ответницата по делото, в чийто патримониум е върнат имота и същата го владее на това годно правно основание. По тези аргументи е прието, че по делото не е доказан фактическия състав на ревандикационния иск и същият е неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно 4 нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.