Решение № 4329 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4329 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110212427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Х. Л., в качеството й на законен представител на “***” ЕООД, ЕИК: ***, срещу електронен фиш Серия К № 7524281, издаден от ОДМВР София за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. На основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на Л. е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден и друг електронен фиш Серия К № 7528417, с който е установено, че горепосочения автомобил в същия час - 17.00 часа на същата дата и на същото място е извършил административно нарушение, като се е движел със скорост 106 км/ч., при разрешена скорост на скоростта в размер на 80 км/ч. и е извършил превишаване на скоростта в размер на 26 км/ч., поради което е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Твърди се, че евентуално се касае за допусната техническа грешка, при която е некоректно засечена скоростта или неправилно е идентифициран автомобила. Моли атакувания електронен фиш да бъде отменен.

За проведеното на 28.10.2025г. открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, като Д. Л. се явява. В дадения ход по същество същата заявява, че атакувания електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като има наложена глоба за извършено нарушение от жалбоподателя на същата дата, час и място, както на и на същото основание за превишаване на разрешената скорост. Поддържа, че 5другият издаден електронен фиш Серия К № 7528417 не е бил обжалван и не е заплатена глобата по него. Моли за отмяна и на двата фиша.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

Към 05.05.2023г. лек автомобил „***“ с ДК № *** бил собственост на “***” ЕАД с ползвател *** ЕООД, представлявано от Д. Х. Л..

На 05.05.2023г. в 17:00ч. Л. управлявала въпросния лек автомобил в гр. София, по АМ Хемус км 32+000, посока (София - Варна), като се движел със скорост от 97 км/ч след приспаднат толеранс от - 3 процента. Същевременно разрешената скорост за движение в съответния участък от пътя била 80 км/ч., което ограничение било въведено с пътен знак В26. Съответният участък от пътя бил надлежно обозначен и с поставен допълнителен пътен знак Е24, сигнализиращ за осъществявания контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни автоматизирани технически средства или системи.

Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство № 120cc98, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ATCC ARH CAM S1. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017г., със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Към процесната дата техническото средство № 120cc98 било преминало последваща проверка на 29.06.2022г., със срок на валидност на проверката една година. На процесните време и място било позиционирано, респективно измерването било извършено от екип на ОПП СДВР, назначен на смяна на 05.05.2023г. за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в рамките на населено място с 17 км/ч.

Въз основа направеното от техническото средство фотозаснемане, били издадени електронен фиш серия К № 7524281 и електронен фиш Серия К № 7528417, в които като фактическа обстановка било описано, че нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП било извършено на 05.05.2023 г. в 17:00 ч. в гр. София, по АМ Хемус км 32+000, посока (София - Варна). Единствената разлика в двата издадени фиша касае установената стойност на скоростта - съответно 97 км/ч. в електронен фиш серия К № 7524281, и 106 км/ч. в атакувания в настоящето производство електронен фиш Серия К № 7528417.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 7524281; писмени - електронен фиш Серия К № 7528417, справка от Централна база КАТ относно собствеността върху лек автомобил „***“ с ДК № ***; протокол за използване на 2 автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 05.05.2023г.; протокол за последваща проверка № 96-СГ-ИСИС/29.06.2022г.; заверено копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; справка от СДВР ОПП; заповед № 81213931/30.08.2016г., както и всички останали писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Посредством заверените копия от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и протокол за последваща проверка № 96-СГ-ИСИС/29.06.2022г. се установява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването, измерената скорост на движение и наличието на допълнителния пътен знак Е24, предупреждаващ водачите на МПС за осъществявания контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни автоматизирани технически средства или системи. Последното обстоятелство се потвърждава и от представената от ОПП СДВР справка в тази връзка, предвид което възражението в жалбата в съответната насока е неоснователно. Началото и краят на измерването и осъществилият ги екип на ОПП СДВР се установяват от протокола за използване на автоматизирано техническо средство.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на §6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш със Заповед № Із305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът намира, че последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната 3 структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът, на когото е регистрирано. Описани са също извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2, врс ал. 1 от ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните срокове.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Жалбоподателят Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта от 80 км/ч. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 97 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 17 км/ч.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че ползвател на процесния автомобил на лизинг е именно жалбоподателят. Следователно той се явява административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1во ЗДвП, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Поради това административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен участък, въпреки което не е съобразил поведението си с изискването на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

С оглед на обстоятелството, че има издадени два електронни фиша за едно и също нарушение се налага заключението, че атакуваният в настоящето производство електронен фиш серия К № 7524281 следва да бъде отменен, доколкото с издаването му за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, за което жалбоподателят е санкциониран и с електронен фиш Серия К № 7528417, Л. се явява санкционирана два пъти за едно и също нещо, в нарушение на основния за правото принцип non bis in idem. Последният извод следва еднозначно въз основа приобщената по делото доказателствена съвкупност, от която се изяснява, че и двата електронни фиша касаят нарушение на скоростния режим, извършено на 05.05.2023г. в 17:00 4 ч., при което не би могло да се приеме, че извършените от водача нарушения са две отделни.

Предвид това жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ: