Решение № 13036 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13036 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110153114 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК

831609046, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 З Е и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците Е. С. К., ЕГН **********, Н. Д.

К., ЕГН **********, и С. Д. К., ЕГН **********, в качеството си на законни наследници на С. Й. Н. – бивш собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община „Слатина“, ул. „Х. М.“ № ..., вх. ..., ет..., ап...., с присъединен абонатен № ...., да заплатят следните суми в условията на разделна отговорност: за Е. С. К., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно – сумата от 9,23 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение, осъществено в периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.11.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 0,93 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2022 г. до 14.04.2025 г., за Н. Д. К., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно – сумата от 9,23 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение, осъществено в периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.11.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 0,93 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2022 г. до 14.04.2025 г., и за С. Д. К., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно – сумата от 9,23 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение, осъществено в периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.11.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 0,93 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2022 г. до 14.04.2025 г.

1

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответниците, в качеството си на законни наследници на С. Й. Н. – бивш собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община „Слатина“, ул. „Х. М.“ № ...., вх. .., ет. .., ап. ..., с присъединен абонатен № ...., по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда– етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Сочи, че за процесния период в имота е била използвана услугата „дялово разпределение“, като същата не била заплатена. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. К., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Е. К., с който оспорва да е собственик на процесния имот. Оспорва да е подавал молба за присъединяване, да е приемал общите условия на ищцовото дружество, респ. – да е сключван индивидуален договор за присъединяване и за доставка на топлоенергия. Поддържа се, че наследодателят на ответниците изрично е посочил, че не желае сградата, в която се намира процесният имот, да бъде присъединена към топлопреносната мрежа и не желае сключването на договор с ФДР за дялово разпределение.

Поддържа се, че тръбна мрежа достига до предходната сграда на адрес № ...., като не минава през къщата на Д. К.. Сочи се, че представеният с исковата молба акт за разпределение на кубатура касае съседния адрес с построената в него многоетажна жилищна сграда, а не процесния имот. Счита приложения чертеж за неясен и нечетлив. Твърди се, че към Протокола от 30.11.2001 г. и договора, сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС е приложена таблица, в която на последните редове с № 19 и 20 е дописано името на Д. К..

Релевира се възражение за погасителна давност. За ищеца липсвал правен интерес за предявяване на процесните искове, доколкото техен кредитор следвало да е дружеството, осъществяващо услугата по дялово разпределение.

Оспорва се и да е настъпила забава за плащане на процесната главница за ДР.

Поддържа нищожност на клаузите от Общите условия на ищеца, уреждащи, че ищецът и третото лице – помагач могат да уговарят задължения за потребителите без тяхно участие и съгласие. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Д. К., ЕГН **********, и С. Д.

К., ЕГН **********, подават отговор на исковата молба, чрез адв. Р. Д., с който оспорват да са собственици на процесния имот. Оспорват да са подавали молба за присъединяване, да са приемали общите условия на ищцовото дружество, респ. – да е сключван индивидуален договор за присъединяване и за доставка на топлоенергия. Поддържа се, че наследодателят на ответниците изрично е посочил, че не желае сградата, в която се намира процесният имот, да бъде присъединена към топлопреносната мрежа и не желае сключването на договор с ФДР за дялово разпределение. Поддържа се, че тръбна мрежа достига до предходната сграда на адрес № ...., като не минава през къщата на Д. К.. Сочи се, че представеният с исковата молба акт за разпределение на 2 кубатура касае съседния адрес с построената в него многоетажна жилищна сграда, а не процесния имот. Счита приложения чертеж за неясен и нечетлив.

Твърди се, че към Протокола от 30.11.2001 г. и договора, сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС е приложена таблица, в която на последните редове с № 19 и 20 е дописано името на Д. К.. Релевира се възражение за погасителна давност. Считат за нищожна процедурата, заложена по реда на чл. 61 и следващите от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. и на формулата, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, която служебно определя размера на сумите, начислени по перо „сградна инсталация“. За ищеца липсвал правен интерес за предявяване на процесните искове, доколкото техен кредитор следвало да е дружеството, осъществяващо услугата по дялово разпределение. Оспорва се и да е настъпила забава за плащане на процесната главница за ДР. Моли се за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител, овластяване на ищеца да събира цената по услугата по ДР и нейния размер, за които обстоятелства е указано на ищеца, че не сочи доказателства. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда 3 етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Следва да се посочи, че съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В отношенията между страните по договора са приложими общите условия, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.

По делото обаче не се установява наличие на валидно облигационно отношение между ответниците в качеството на наследници на С. Н. и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за апартамент №... на ул. Х. М. № ..... Видно от удостоверение за наследници, издадено от Столична община, С. Н., разведена, е починала на 06.03.1998 г., нейният син Д. Н. К. е починал на 11.02.2015 г. и е оставил свои законни наследници Е. С. К. – съпруга, Н. Д. К. и С. Д. К.- синове. По делото не са представени доказателства за правото на собственост на С. Н. за процесния апартамент. Видно от нотариален акт за продажба № ...., дело № 4526 от 1956 г., Н. С. К. и Ст. Г. Хр. са придобили по ½ идеална част от празно място с квадратура от 740 кв.м. от УПИ ...., кв.... в гр. София. Съгласно удостоверение за идентичност от ГИС София от 08.04.2025 г. за настоящ адрес: гр. София, ул.

Хр. М. № .... А се отнася за поземлен имот № ........ Съгласно нотариален акт за собственост № ..... , дело № 3659 от 1998 г. и нотариален акт за дарение № ...., том I, дело № 258 от 2003 г. се установява, че собственик на апартамент, находящ се на първия етаж от югоизточна част на къщата – близнак със застроена площ от 77,80 кв.м. е Хр. С. К.. От съдебно решение по гр.д. № 13548/2022 г. на СРС се установява, че е обявен за окончателен договор за продажба на ½ идеална част от втория етаж на сграда близнак, югозападната част, находяща се на адрес: гр. София, ул. Хр. М. № ... на Е. Б., като видно от съдебното решение, съседи на изток са Н. и С. К.. Не са представени писмени 4 доказателства, които да установяват, че процесният апартамент № ... в гр.

София, ул. Хр. М. № .... е притежаван от С. Н.. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото не е доказано наличие на договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния апартамент. Поради недоказване на договорно отношение между страните по делото, респективно неприложимост на чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищеца , съдът приема, че по делото не се установява овластяване на ищеца да събира цената на дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за главница за дялово разпределение е неоснователен.