Решение № 790 от 22.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Варна, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500848 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод следните жалби:

1/ въззивна жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК 813208525 срещу Решение № 1677 от 15.11.2021г. по гр.д. № 7663/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 222, ал. 1 от КТ е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на К. Д. К. с ЕГН ********** сумата от 610 лева, представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 932 от 13.04.2021г. по ч.гр.д. № 5095/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради нарушаване на процесуални правила, евентуално за неправилност – поради нарушаване на материалния закон. Съдържа доводи, че по делото не е изпълнено условието на чл. 415, ал. 5 от ГПК ищецът – заявител да представи пред заповедния съд в срок до 17.06.2021г. доказателство за предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК. На това основание издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили, което обуславя недопустимост на исковото производство, а от там – и на обжалваното решение. Няма спор по делото, че след прекратяване на трудовия договор между страните, ищецът е останал без работа за срок от един месец; че работодателят не е изплатил на работника обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, както и че ищецът е получил за месеца през който е останал без работа обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Паричното обезщетение по чл. 54в от КСО и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ са насочени към обезпечаване на една и съща потребност на безработното лице, като получаването на едното за определен период изключва възможността за получаване на второто за същия период, като изборът кое от двете ще получи принадлежи на правоимащото лице. В този смисъл съгласно чл. 54г от КСО за времето на получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ се спира получаването на обезщетение по чл. 54в от КСО. Чрез правоприлагане по аналогия на закона /чл. 222, ал.

1

1 от КТ/, следва да се приеме, че за времето, когато се изплаща обезщетение за безработица по чл. 54в от КСО, не се дължи обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Обратното би означавало за едно и също обстоятелство едно и също лице да се компенсира на две отделни основания, което съставлява неоснователно обогатяване. Поради тези съображения отправил искане за обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално за отмяната му и за отхвърляне на предявения иск.

В отговор, К. Д. К. оспорва жалбата и развитите в нея доводи за недопустимост и неправилност на решението. Поддържа, че когато издадената заповед за изпълнение не е обезсилена и искът по чл. 422 от ГПК е предявен в преклузивния срок, следва да се приеме, че са налице абсолютните предпоставки за допустимост на исковото производство. В конкретния случай исковият съд е идентичен със заповедния, поради което на съда е служебно известен факта на предявяване на иска в законния едномесечен срок – искът е предявен на 01.06.2021г. Оспорва възражението, че щом въззиваемият е получил обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода след прекратяване на ТПО – 01.04.2020г., то работодателят не му дължи обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ като неоснователно. Двата вида обезщетение действително не могат да се кумулират, но колизията е разрешена в полза на ДОО /чл. 114, ал. 2 от КСО/ – спира се или се възстановява даденото по КСО обезщетение, а не това по КТ. Работодателят винаги дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, а в зависимост от това дали го е изплатил на работника своевременно зависи дали той ще получи за съответния месец обезщетение по КСО. В случай като настоящият, когато работникът е получил добросъвестно обезщетение по КСО, защото работодателят не му е изплатил нищо, работникът ще дължи връщане на сумите едва след като и ако работодателят му изплати дължимото обезщетение. Отправил искане поради изложеното за потвърждаване на решението с извод за правилност и законосъобразност в тази част.

2/ насрещна жалба на К. Д. К. срещу Решение № 1677 от 15.11.2021г. по гр.д. № 7663/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от насрещния въззивник срещу „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК 813208525 искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 610 лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор, както и за частта от сумата от 106.07 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 01.06.2020г. до 09.04.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 932 от 13.04.2021г. по ч.гр.д. № 5095/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав.

Насрещната жалба е основана на оплаквания за необоснованост на решението в обжалваната част, както и за постановяване в нарушение на материалния и процесуалния закон. При формиране на извод за спазен срок на предизвестието, показанията на свидетелката Лолова не са обсъдени в цялост и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, което е съществено процесуално нарушение. В показанията си свидетелката е посочила, че трите подписа на предизвестието – за връчител, работодател и свидетел, са нейните, доколкото е упълномощена да съставя документи като счетоводител във връзка с назначаване на работници, прекратяване и изменение на трудови договори от страна на работодателя. Следователно предизвестието от 02.03.2020г. не е подписано от лице, което представлява надлежно работодателя. Счетоводителят не разполага с работодателски функции и предизвестие липсва. Като частен документ, който не носи подписа му, представеното предизвестие следва да се прецени съобразно всички доказателства по делото. Представеното предизвестие не е породило правно действие, като срокът на предизвестието при прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ не е спазен.

Отделно, предизвестието не е доведено до знанието на работника. Събраните в тази връзка гласни доказателства са кредитирани от съда без отчитане на противоречията между тях.

2

Свидетелката Лолова не е казала дата, на която е връчено предизвестието, като не посочва конкретна дата, а за вторият свидетел на връчването посочва, че не е бил на мястото на връчване, а се е подписал по-късно. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ от друга страна дължимото обезщетение следва да се плати най-късно на 31.05.2020г., след което се дължи законна лихва по силата на изрична разпоредба на закона. Други изисквания за заплащането й законът не въвежда. Отправил искане поради изложеното да се отмени решението в обжалваните части и вместо тях предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на насрещната въззивна „Трейдфарма“ ЕООД оспорва доводите в нея.

Поддържа правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и моли същото да се потвърди.

Представя пълномощно от 07.05.2019г., с което представляващият дружеството работодател упълномощава М.С.Л. в негово отсъствие да подписва от негово име трудови договори, заповеди и др. документи, свързани с назначаване и освобождаване на персонал в дружеството съгласно трудовото законодателство, както и Длъжностна характеристика на длъжността счетоводител оперативен от 03.05.2019г.

3/ частна жалба от „Трейдфарма“ ЕООД срещу Определение № 8982 от 23.12.2021г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските посредством присъждане в полза на същия на сумите от 42 лв. – разноски в заповедно производство и 126 лв. – разноски в исковото производство.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на оспореното произнасяне. Съдържа доводи, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. дължимото адвокатско възнаграждение се определя на база всеки иск. Предявените искове са 3, реално 4 и целят защита на различни материални блага, като дължимото адвокатско възнаграждение няма основание да се определи върху сбора на всички претендирани суми. Адвокатско възнаграждение е заплатено от страната за защита по всеки отделен иск /360 х 3 = 1080 лв./, за което е издадена фактура, ведно с касов бон. Ето защо разноските в диспозитива на решението са определени в по-нисък размер от действително дължимия, а именно 42 лв. за заповедно производство и 126 лв. – за исковото. Отправил искане поради това да се отмени обжалваното определение, а искането за изменение на решението – да се уважи с извод за основателност.

В отговор на частната жалба се поддържа становище за неоснователност на доводите в нея и за правилност на обжалваното определение. Ответникът е посочил, че и трите иска произтичат от едно и също трудово правоотношение, поради което възнаграждението следва да се изчисли именно въз основа на сбора на сумите по претенциите, а не по отделно за всеки иск.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, всяка от страните поддържа заявената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Д. К. срещу „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК 813208525 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 610 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор;

63.20 лева – лихва за забава за периода 01.04.2020г. до 08.04.2021г.; 610 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа; 57.95 лева – лихва за забава за периода 3

02.05.2020г. до 08.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 932 от 13.04.2021г. по ч.гр.д. № 5095/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: съществувало между страните трудово правоотношение било прекратено със Заповед № 18/2020г. на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.04.2020г., при неспазен от работодателя срок на предизвестието по чл. 335, ал. 1, т. 1 от КТ. На посочената дата е изпратено и Уведомление до НАП – Варна по чл. 62, ал. 3 от КТ. На това основание ищецът има право на обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с лихва за забава за периода 01.04.2020г. до 08.04.2021г. Същевременно ищецът бил регистриран като безработно лице в периода 02.04.2020г. до 21.03.2021г., поради което има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно с лихва за забава за периода 02.05.2020г. до 08.04.2021г. Дължимите от ответника суми не са платени на ищеца, поради което отправил искане за положително произнасяне по искането за приемане за установено, че исковите обезщетения се дължат от ответника.

В отговор ответникът оспорил допустимостта, евентуално и основателността на предявените искове, в частност твърдението за неспазено предизвестие. Посочил, че на 02.03.2020г. на ищеца е предоставено за запознаване и получаване 30 дневно предизвестие за прекратяване на трудовия му договор поради намаляване обема на работа, в присъствие на свидетели. След като се е запознал със съдържанието му, ищецът отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен с подписите на двама свидетели. Ищецът отработил целия месец март 2020г. Така работодателят е спазил срока на предизвестието, преди да прекрати трудовия договор. От друга страна, за да е дължимо обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ е необходимо работникът да отправи писмено искане до работодателя с представяне на доказателства, че е останал без работа за период от един месец, съответно че през този период не е получил обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Съгласно чл.