Определение № 440 от 29.06.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Шумен, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500279 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. С.. представлявано от управителя И.Х.К., действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Ч.Х. срещу Разпореждане № 642 от 21.04.2023г. по гр.д. 20233620100336 по описа за 2023 година на Районен съд Нови пазар в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Н. Г., с ЕГН: **********, за сумите: 252 лева – такса за разглеждане и 301 лева административна такса за уведомления за просрочие, изпратени смс и такси за писмени предупреждания.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че претендираното вземане произтича от чл.6.1 от Договора за кредит където е уговорено, че „Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане“. Таксата за разглеждане е дължима е цел оценка на кредитоспособността на клиента, съгласно чл. 3.4 от Общите условия към Договора за кредит, а кредитополучателят е получил, запознал се е и е приел Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД. Оценката на кредитоспособността е нормативно установена, същата е включена в ГПР, с което считат, че потребителят е запознат по прозрачен начин с конкретния разход и същия не превишава нормативното изискване, съгласно чл.19 ЗПК, видно от калкулатора. Освен това таксата за разглеждане не е такса по усвояване на кредита. Излагат доводи, че претендираната такса на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД е изрично уговорена, като сумите и основанията са изрично посочени за всеки един разход в Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 год.

Сумата не представлява такса за управление на кредита, тъй като не е свързана с предоставяне на допълнителна услуга. Излага още, че спирането на плащанията представлява усложнение в нормалния ход на правоотношението и поражда разходи свързани с установяване на контакт с клиента, /напомнителни обаждания, съобщения и писма съгласно Тарифата/, което е свързано с 1 допълнителни разноски за кредитора. С оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставката с размера на законната лихва, претендираните такси намира за основателни. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за сочената сума и изпълнителен лист. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233620100336 по описа за 2023 година на РС – Нови пазар е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ 38, ап.офис 4, общ. Столична, представлявано от управителя И.Х.К., с пълномощник по делото Л.Ч.Х., с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Н. Г. с ЕГН-********** за сумите 1 500 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 42,63 лева, представляваща договорна лихва за период от 12.11.2021 г. до 31.01.2022 г.; сумата 132,53 лева, представляваща мораторна лихва за период от 12.12.2021 г. до 28.02.2023 г.; направените в производството разноски, както и 252 лева –такса за разглеждане и 301 лева административна такса за уведомления за просрочие, изпратени смс и такси за писмени предупреждения. Заявителят претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 180 лв. за защита по заповедното производство, както и за присъждане на платената държавна такса в размер на 44,56 лева. Посочено е, че претендираните от заявителя суми произтичат от посочени в договора на страните условия - договор за кредит №40387 от 12.11.2021 г, както и такива основани на Общите условия за предоставяне на парични потребителски кредити на „ЮтеКредит България“ ЕООД и на тарифа.

С Разпореждане № 642 от 21.04.2023г. по гр.д. 20233620100336/2023 година Районен съд Нови пазар е отхвърлил частично заявлението за сумите: 252 лева – такса за разглеждане и 301 лева административна такса за уведомления за просрочие, изпратени смс и такси за писмени предупреждания, както и за разноските: юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв., за горницата над 50 лева и за 11,06 лева –държавна такса.

В останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 163 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 336/2023г. на НПРС, според която се издава заповед за сумата 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 42,63 лева (четиридесет и два лева и 63 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 12.11.2021 г. до 31.01.2022 г., сумата 132,53 лева (сто тридесет и два лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 12.12.2021 г. до 28.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 33,50 лева (тридесет и три лева и 50 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Съдът е приел, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на кредита. Еднократната такса за разглеждане в размер на 252 2 лева, платима от кредитополучателя на вноски и включени в погасителния план е свързана с усвояване и управление на кредита. Поради което съдът е приел, че тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания кредит.

Относно сумата от 301 лева–такса уговорена в тарифата му и в чл.5.5 от Общите условия се касае отново за такси по управление на кредита, каквито кредитодателят няма право да събира. Освен това липсват доказателства такива писмени предупреждения и текстови съобщения да са изпращани до длъжника. Предвид това съдът е счел, че посочените административни такси са договорени в противоречие с императивна законова норма, както и с добрите нрави, поради което са недължими. Уважена е претенцията за разноски в минималните размери за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева), както и държавна такса в размер на 33,50 лева (тридесет и три лева и 50 стотинки) пропорционално на уважената част на вземането.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Претендираните от заявителя суми произтичат от условия на договор за кредит №40387 от 12.11.2021 г, както и такива основани на Общите условия за предоставяне на парични потребителски кредити на „ЮтеКредит България“ ЕООД. Сключеният договор представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на 3 обществените отношения.

В чл.6 от договора за кредит №40387 от 12.11.2021 г. страните са уговорили плащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 252 лева, платима от кредитополучателя на вноски и включени в погасителния план. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на кредита. Служителите, които отговарят за отпускане на заемите, в рамките на изпълнение на своите служебни задължения, за което получават трудово възнаграждение, изпълняват тези действия по проверка на документи и събират необходимата информация, поради което и не възлагат тази дейност на външни за дружествата лица и не наемат допълнително лица за това. Според посочения текст на ал.2 на чл.10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Претендираната такса от заявителя не касае извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ЗПК, а възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания кредит.

Ангажирания ресурс — служители, извършва и изготвя необходимите му справки чрез използване на софтуер, което не е свързано с допълнителни разходи. Доколкото се касае за задължителна и рутинна дейност за проверка на документи няма как да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира такса. Услугата за разглеждане и отпускане на кредит дължима при оценка на кредитоспособността е част от процедурата по сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това. Щом е отпуснат кредитът, то очевидно потребителят е бил добросъвестен и не е предоставил неверни или подвеждащи данни. Предвид това съдът намира, че тази клауза – чл.6 от договора, е нищожна поради противоречието й с императивна законова норма и с добрите нрави.