Решение № 77 от 24.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100100687 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Г. срещу Ц. Г. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Д. Г. е собственик на следния недвижим имот, както следва:

1./ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена от 01.10.2021г. със застроена площ от 44 кв.м., състояща се от два етажа, първи етаж с площ от 44, 43 кв.м., състоящ се от входно предверие, коридор, две стаи, баня с тоалетна, външно стълбище, а втори етаж, състоящ се от кухня, трапезария, коридор, спалня, баня с тоалетна и две избени помещения, всяко с площ от 3, 50 кв.м., която е построена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д.“ №** при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, ведно с 1/3 идеална част от ПИ № ***.***.** по КККР, ведно с изба № 3 и таванско помещение /стая/ № 3, разположени в двуетажна сграда с идентификатор № ***.***.**.3 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 23 % идеални части от общите части от нея, която е построена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д.“ №**, на основание саморъчно завещание от 29.03.2021г. и за предаване владението върху тях.

В исковата си молба, ищецът Д. Г. твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, които е придобил със саморъчно завещание от 29.03.2021г., изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя И. П., починал на 11.05.2021г.

Поддържа се, че в периода от началото на 2021г. до месец април същата година, Д. Г. е 1 полага лично и, чрез трети лица грижи за И. П., която е познавала от дете и с която е съумяла да изградил доверителна връзка, така необходима след смъртта на единственото дете на г-жа П..

Снабден с изрична представителна власт въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, ищецът, действащ като пълномощник на г-жа П. сключил договор, въз основа на който упълномощителят бил настанен в хоспис на 28.04.2021г. по негово желание до укрепване на здравословното му състояние.

Достъпът до г-жа П. в хосписа бил преустановен по настояване на племенницата й А. Г. и членове на нейното семейство. От служители на полицията узнала, че И. П. е починала на 11.05.2021г. След смъртта на завещателя, саморъчното завещание е обявено пред нотариус и вписано в СВ – Варна на 07.06.2021г.

Ответникът Ц. Г. се легитимира като собственик на еднофамилната жилищна сграда, ведно с 1/3 идеална част от правото на собственост върху дворното място, в което тя е изградена, въз основа на договор за покупко – продажба от 28.05.2021г., по силата на който С.С., последната явяваща се единствен законен наследник на И. П. е продала имотите на своята внучка.

Ищецът твърди, че владението върху имотите, предмет на делото, е отнето, чрез подмяна на ключовете от бравите на всички врати. Твърди се още и, че Ц. Г. не е техен собственик, тъй като и праводателят й, не е придобил вещното право на собственост върху тях и доколкото осъществяваното от нея владение е без основание, то предявените искове, следва да бъда уважени.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц. Г., е депозирал писмен отговор. Твърди се, че завещателното разпореждане от 29.03.2021г. е нищожно, на осн. чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25 ЗН, поради това, че ръкописният текст не е написан от завещателя, а подписът не принадлежи на лицето, сочено за негов автор, евентуално е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, поради недостойнство, на осн. чл. 42, б.“а“ вр. чл. 3, б.“в“ ЗН.

Второто от заявените възражения почива на твърдения, че ищецът умишлено е въвел в заблуждение завещателя, че ще му обезпечи грижи, което го е мотивирало да състави завещание, а влошеното му здравословно състояние в периода от месец март до смъртта му – 11.05.2021г. е улеснило създаването на неверните представи.

Грижи за завещателя са полагали неговата сестра С.С., съседи и познати. Поддържа се, че под т.нар. „грижи“, осигурени от ищеца, състоянието на завещателя се е влошило. Същият е настанен в хоспис в окаяно състояние – некъпан с възпалени разни, което допълнително се е влошило, поради получен кръвоизлив, наложил прием в болница по спешност. Доколкото, завещанието не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, то същото е недействително и не легитимира ищеца като собственик на имотите.

В условие на евентуалност, е релевирано и възражение за унищожаемост на същото поради измама, на осн. чл. 43, , ал. 1, б. „б“ ЗН тъй като ищецът умишлено е въвел завещателя в заблуждение, че ще полага грижи за него, мотивирайки го да състави завещателното 2 разпореждане.

Ответникът заявява и свои права, които черпи от договор за покупко – продажба, сключен на 31.05.2021г. и вписан в СВ – Варна на 02.06.2021г., с който е придобил собствеността върху двуетажната сграда и 1/3 идеална част от дворното място. Ответникът признава, че е подменил ключовете от къщата, с което е отнел достъпа до нея на ищеца. На първия етаж е допуснала лица, ползващи жилището въз основа на договор за заем за послужване. Оспорват се твърденията, че е ограничил достъпа на ищеца до дворното място и до изба № 3 и таванско помещение № 3.

С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.05.2023г., съдът е допуснал главно встъпване на А. Г. във висящото производство по гр.д. № 687/2022г. на ВОС и е приел за съвместно разглеждане предявените от главно встъпилото лице искове, както следва:

1./ срещу първоначалния ищец Д. Г., иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че А. Г. е собственик на следния имот: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена от 01.10.2021г. със застроена площ от 44 кв.м., състояща се от два етажа, първи етаж с площ от 44, 43 кв.м., състоящ се от входно предверие, коридор, две стаи, баня с тоалетна, външно стълбище, а втори етаж, състоящ се от кухня, трапезария, коридор, спалня, баня с тоалетна и две избени помещения, всяко с площ от 3, 50 кв.м., която е построена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д.“ №** при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, ведно с 1/3 идеална част от ПИ № ***.***.** по КККР, изба № 3 и таванско помещение /стая/ № 3, разположени в двуетажна сграда с идентификатор № ***.***.**.3 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 23 % идеални части от общите части на нея, която е построена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д.“ №**, на основание саморъчно завещание от 25.04.2021г.;

2./ срещу първоначалния ответник Ц. Г., иск по чл. 108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че А. Г. е собственик на следния имот: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена от 01.10.2021г. със застроена площ от 44 кв.м., състояща се от два етажа, първи етаж с площ от 44, 43 кв.м., състоящ се от входно предверие, коридор, две стаи, баня с тоалетна, външно стълбище, а втори етаж, състоящ се от кухня, трапезария, коридор, спалня, баня с тоалетна и две избени помещения, всяко с площ от 3, 50 кв.м., която е построена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д.“ №** при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № 3

***.***.**, 1 № ***.***.**, ведно с 1/3 идеална част от ПИ № ***.***.** по КККР, изба № 3 и таванско помещение /стая/ № 3, разположени в двуетажна сграда с идентификатор № ***.***.**.3 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 23 % идеални части от общите части на нея, която е построена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д.“ №**, на основание саморъчно завещание от 25.04.2021г. и за предаване владението върху него.

В исковата си молба, главно встъпилото лице А. Г. твърди, че е собственик на имотите, предмет на първоначалните искове, на основание саморъчно завещание от 25.04.2021г., съставено и подписано от завещателя И. П., нейна леля. Приживе завещателят е поддържал близки отношения със своята племенница, като грижи за него в периода от месец март 2021г. до смъртта му е полагала, както С.С., сестра на И. П., така и други близки и познати.

На 26.04.2021г. узнала, че леля си И. П., че е настанена в хоспис по настояване на Д. Г., а след смъртта й, че ответникът разполага със завещание от 29.03.2021г., което е вписано в СВ – Варна, с което тя се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти.

Твърди се, че завещателното разпореждане от 29.03.2021г. е нищожно, на осн. чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25 ЗН, поради това, че ръкописният текст не е написан от завещателя, а подписът не принадлежи на лицето, сочено за негов автор, поради което не легитимира Д. Г. като собственик на имотите.

В случай, че завещанието е действително се изтъква, че то следва да се счита отменено изрично със съставеното на друго на 25.04.2021г., обявено на 02.08.2022г., с което И. П. се е разпоредила с цялото си имущество за след смъртта си в полза на своята единствена племенница А. Г., явяваща се майка на Ц. Г. и дъщеря на С.С..

Исковете по чл. 108 ЗС, насочени срещу Ц. Г. почиват на твърдения, че без основание ответника владее спорните имоти. Първият етаж се ползва от трети лица по договор за заем за послужване, а вторият етаж е заключен с ключ, който притежава ответника без жилището да се ползва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Г. по исковете по чл.

124, ал. 1 ГПК, с който се оспорват предявените срещу него искове.

Оспорва се действителността на завещателното разпореждане от 25.04.2021г. с твърдения, че то не е изпълнено и подписано от завещателя. Освен това, дори и да е действително, то не може да се противопостави на третите лица, тъй като не е вписано.

Отговор на исковата молба е депозиран и от ответника Ц. Г. по исковете по чл. 108 ЗС.

В него, ответникът заявява самостоятелни права по отношение на имотите, произтичащи от договор за покупко – продажба от 02.06.2021г., по силата, на който наследникът по закон на И. П., а именно нейната сестра С.С. е прехвърлила имота на своята внучка Ц. Г., която ги владее, факт, който се призна в отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение 4 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С договор за покупко-продажба от 21.04.1980г., за който е съставен НА № 130, том II, дело № 791/1980 /л. 16/, П.П. и И. П. са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.”А.З.” №**, представляващ жилищна сграда на два етажа и таван - всеки етаж с по две стаи и коридор, две тавански стаи, две изби под голямата сграда, тоалет, пристройка в двора, състояща се от стая, кухня и коридор, както и 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 309 кв.м., съставляващо ПИ № 16 в кв. 437 в 4 - ти подрайон на гр. Варна.