Решение № 18596 от 05.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2243/2026
- Вид
- Решение № 18596
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 400, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
- чл. 80а, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
- чл. 80а, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 18596 гр. София, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110102243 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното. Ищецът „В..“ ЕООД е предявил срещу Е. Х.
Д. следните осъдителни искове: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 1034, 95 евро с равностойност 2024, 19 лв., представляваща цена на доставени 867 кг наливен пропан, равняващи се на 1701 литра втечнен нефтен газ – LPG – пропан по фактура № ../06.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (28.01.2026 г.) до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46, 73 евро с равностойност 91, 39 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 01.09.2025 г. до 17.01.2026 г.
Ищецът твърди, че на 06.01.2025 г. е продал и доставил на ответника 867 кг наливен пропан на адрес: област М.., общ. В., с. Сп., ул. „Г.“ №... Посоченото количество било част от закупено от „С..“ ООД по-голямо количество от 7240 кг, за което били издадени товарителница, кантарна бележка за износ, акцизен данъчен документ и фактура, като ищецът заплатил последната с преводно нареждане от 09.01.2025 г. Сочи, че във връзка с доставката до ответника са били издадени документ за удостоверяване предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставка, служебен бон и електронен документ за продажба. Тъй като ответникът не платил, ищецът му изпратил нотариална покана за плащане в срок от 10 дни от връчване, получена от съпругата на ответника на 21.08.2025 г., но плащане така и не последвало.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва да е заявил доставка на претендираното количество пропан, да е извършена доставката му и той да е получил посоченото количество. Сочи, че доставката се извършва по реда на специалния Закон за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е 1 да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба на стоки за определено количество и стойност (867 кг пропан), по което той е изпълнил задълженията си точно (времево, качествено и количествено). В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главен дълг, изпадане в забава и размера на дължимото обезщетение.
От фактическа страна
По делото е приета фактура № **********/06.01.2025 г., издадена от „С..“ ООД като доставчик с получател „В..“ ЕООД, за 867 кг наличен пропан и сума за плащане в размер на 1508, 58 лв., както и фактура № ../06.01.2025 г. с доставчик ищеца „В..“ ЕООД и получател ответника Е. Д. за 1701 литра втечнен нефтен газ – LPG – пропан.
Приета е и товарителница за обществен автомобилен превоз в страната от 06.01.2025 г. с изпращач „С..“ ООД, получател ищеца „В..“ ЕООД и превозвач „Ф.“ ООД за 7240 кг пропан бутан, както и кантарна бележка за износ от 06.01.2025 г. на 7240 кг наливен пропан, подписана за приел от Н. Х..
Приет е и акцизен данъчен документ с издател „С..“ ООД и получател ответника Е. Д. за 867 кг наливен пропан с посочен адрес на доставка и разтоварване: с. Сп., ул. „Г.“ №.., община В., област М.., който представлява приложение към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС (Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове).
Приет е и акцизен данъчен документ от 06.01.2025 г. с издател „С..“ ООД, превозвач „Ф.“ ЕООД и получател ищеца Е. Д. (л. 14) за 867 кг. наливен пропан, точен адрес на мястото на доставката: с. Сп., ул. „Г.“ №.., дата на получаване 06.01.2025 г. и подпис на ищеца с ръкописно изписване „Е. Д.“, което е приложение № 14а към чл. 80а, ал. 1 ППЗАДС.
На л. 15 по делото е приложен служебен бон от 06.01.2025 г., издаден от „Ф.“ ЕООД с посочено количество при 15 градуса пропан бутан 1701, 90 литра и положени подписи и ръкописно изписани имена за предал „Н. Х.“ и приел: „Е. Д.“.
Приети са и разпечатки на електронни документи от 06.01.2025 г. за доставка от информационната система при НАП за 867 кг втечнен пропан, декларирани от „В.“ ЕООД като получени от „С..“ ООД, с превозвач „Ф.“ ЕООД, предадени на Н. Х. (л. 11) и впоследствие предадеи от Н. Х. на ответника Е. Д. (л.16).
На 22.08.2025 г. на съпругата на ответника Д. Д.а е била връчена нотариална покана от „В..“ ЕООД, адресирана до ответника, с което ищецът го е поканил в десетдневен срок да заплати сума в размер на 2024, 19 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойност на доставени 867 кг втечнен нефтен газ – LPG (наличен пропан) по извършена доставка от 06.01.2025 г.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че процесната фактура е била осчетоводена като приход от продажба, отразена по кредита на сметка 702 „Приходи от продажба“ и сметка 4532 „Начислен ДДС за продажби“, срещу вземане по дебита на дметка 411 „Клиенти“.
Фактурата е била включена в дневника на продажбите по ЗДДС и в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 01.2025 г., като продажбата е била отразена и чрез подадения от ищеца пред НАП електронен документ за продажба. След проверка на счетоводните регистри на ищеца и приложените по делото документи вещото лице не е установило извършени плащания от ищеца по процесната фактура нито в брой, нито по банков път.
Дало е заключение, че средната пазарна цена за 867 кг наливен пропан (1701 литра LPG) към 06.01.2025 г. се равнява на 2168, 78 лв. с вкл. ДДС, като продажната цена по процесната фактура е съпоставима и дори е под средната пазарна цена на дребно за литър пропан.
Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва за забава върху претендираната главница за периода 01.09.2025 г. – 17.01.2026 г., който е 46, 73 евро.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И Д И, мениджър продажби при ищеца от 2010 г. досега. От неговите показания се установи, че около Коледа 2024 г. ответникът му се обадил по телефона и го уведомил, че му е свършила газта, тъй като синът му е имал мероприятие. Искал да му се достави газ възможно най-скоро. Уточнили се, че тъй като резервоарът бил празен, може да събере около 1700 литра до разрешения капацитет, като свидетелят знаел, че резервоарът побира 2000 литра. Уговорили и цена за 2 литър от 1, 19 лв. с вкл. ДДС и се разбрали свидетелят да му се обади, когато има готовност да се разберат за конкретен ден за доставка и приблизителен час. Свидетелят успял да организира доставката за след празниците за 06.01.2025 г. като предходния ден се обадил на ответника и в този разговор ответникът отново потвърдил количеството, което да бъде доставено, и цената. Свидетелят заяви, че на ответника са правени и предходни доставки все на същия адрес в с. Сп., като дружеството няма практика да сключва писмени договори за доставките, нито да получава писмени заявки за доставка с нито един клиент. Заявките се правят и уточняват по телефон, а впоследствие фактурата за доставката се изпраща по имейл. След като съответният шофьор извърши всички доставки от курса, докладва на свидетеля, че ги е изпълнил. Свидетелят разказа също така, че ответникът е извършвал плащанията по предходни доставки със закъснение, поради което и в конкретния случай той е изчакал известно време и след това му е напомнил по телефона. Ответникът не отрекъл, че дължи парите за доставката и няколко пъти обещавал да плати, а след това спрял да вдига телефона, като свидетелят разговарял със съпругата на ответника след това.
Разпитан е и свидетелят Н. Р. Х., който извършва доставки на петролни продукти като служител на „Ф.“ ЕООД по възлагане от ищеца „В..“ ЕООД. Помни, че в началото на януари 2025 г. е имал спешен курс за доставка до къща в с. Сп., като свидетелят е записал клиента като „Е...“ и в това село няма друг клиент, на който да доставя. На мястото на доставката имало мъж. Помни, че на този клиент е заредил 1700-1800 литра пропан-бутан, като съдът, в който е заредил, е бил с вместимост 2000 литра и е бил напълно празен. След зареждането мъжът се подписал в бон от камиона, в който било посочено колко литра са били разтоварени. Разясни, че точното заредено количество се установява по изходомер на камиона, а клиентът се подписва и в документ, наречен „приложение 14а“.
От правна страна
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на правоотношение между страните по договор за търговска продажба на 867 кг наливен пропан, равняващи се на 1701 литра втечнен нефтен газ – LPG – пропан, като договорът е бил сключен в устна форма в телефонен разговор, проведен между ответника и свидетеля И И, мениджър продажби при ищеца. От показанията на свидетеля, които са логични, непротиворечиви и се потвърждават от събраните писмени доказателства, се установи, че всички клиенти на дружеството подават заявки в устна форма и в телефонен разговор страните договарят конкретното количество, което да бъде доставено, цената, както и датата за доставка. Така е било и в процесния случай, като от свидетелските показания се установи, че ответникът и свидетелят са провели два телефонни разговора, в които са уговорили, че резервоарът в процесния имот – къща в с. Сп., ще бъде напълнен до максимално допустимия обем, който е около 1700 л, и в двата разговора са обсъдили и са договорили единична цена за литър в размер на 1, 19 лв. с вкл. ДДС, а във втория разговор и датата за доставка – 06.01.2025 г. Доводите на ответника за неоснователност на иска поради липса на писмен договор са неоснователни. В нормативната уредба липсва изискване на писмена форма за действителност на този договор, като Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, на който ответникът се позовава, също не съдържа такова изискване. Неговото приложно поле не засяга изобщо отношенията между търговеца и купувача. Той урежда условията и реда за регистрация и контрол върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход – чл. 1, ал. 1, а не и сключването на самите договори за продажба с купувачи.
Изводът за сключването на процесния договор се подкрепя и от приложените по делото акцизни документи и разпечатки на електронни документи за доставка от информационната система на НАП. Акцизните документи са изготвени в съответствие с чл. 80а, ал. 1, изр. последно от ППЗАДС, съгласно който акцизните стоки се придружават от хартиено копие от регистрирания електронен акцизен данъчен документ и хартиено копие от регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението. В изпълнение изискването и на чл. 80а, ал. 3 ППЗАДС, който постановява, че хартиено копие от регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението по ал. 1 и 2 се заверява от потребителя на акцизните стоки за отопление и се връща заверен на лицето, освободило 3 стоките за потребление, в приложения на л. 14 по делото документ се съдържа подпис на ответника и саморъчно изписване на имената му, като тяхната автентичност не е оспорена.
В тази връзка съдът намира за установено по делото и че договореното количество за продажба е било доставено и прието от ответника, за което той се е подписал в приложените на л. 14 и л. 15 по делото документи – хартиено копие на електронен акцизен данъчен документ и служебен бон. Със саморъчното полагане на подписа си и изписването на имената си в тези документи ответникът е удостоверил получаване на процесното количество пропан бутан, като отново следва да се подчертае, че истинността на подписите в тези документи не е оспорена. Съдът взе предвид също така и че видно от приложените към молбата на л. 83 и сл. аналогични документи, предходни доставки са били приемани и документално оформени по същия начин, отново чрез полагане на подписи от ответника в такива документи. Извършването на процесната доставка се потвърждава и от показанията на свидетеля Н. Х., шофьорът на цистерната, който е заредил резервоара на ответника. Той заяви, че резервоарът е бил напълно празен и че е заредил количество колкото процесното, както и разказа подробно как по принцип и в конкретния случай е била оформена документално доставката. Неоснователни са доводите на ответника, че към дата 06.01.2025 г. е нямало как процесното количество пропан бутан да се побере в резервоара в процесния имот, тъй като точното доставено количество се установи по несъмнен начин от приетите писмени доказателства и беше потвърдено от свидетеля Х., който беше категоричен, че резервоарът е бил празен. Възраженията на ответника останаха недоказани, а причините, поради които предходното заредено количество е било изразходвано, са ирелевантни.