Решение № 173 от 01.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Несебър, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.а при участието на секретаря Дора К. Д. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Административно наказателно дело № 20252150200793 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Б. П. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А****, местност „П*** Г*** С****“ № **, ет.**, ап.***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.Л. М. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Ц***, обл.Б****, ул.“П****“ № ** против Наказателно постановление № 25-******* от 27.08.2025г. на Началник група в ОДМВР - Бургас, РУ – Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Б. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят Б. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа жалбата си. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.

Също представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от 1 лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят Б. е санкциониран за това, че на *****г., в 23.50 часа, в гр.Несебър, по ул.Иван Вазов, пред хотел „С***Н***Б***“, с посока към село Равда, управлява собствения си лек автомобил „Х***Д***“ с рег.№ ******, като при извършената му проверка отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ 0008 за установяване употребата на алкохол.

Издаден му бил талон за медицинско изследване № 2****, който водачът отказал да подпише и получи. Същият е бил отведен във ФСМП – гр.Несебър, където също отказал да даде кръв за химичен анализ. За така установеното нарушение, на жалбоподателят Б. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление. След съставянето на акта, водачът отказал да го подпише и получи препис от същия, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Б., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият отрича да е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Заявява, че след като бил спрян не му било разяснено каква точно проверка ще му бъде извършена.

Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени, съответно издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.

Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя М.

М. – ***** при РУ на МВР-Несебър, присъствал при извършване на проверката.

2

Същият установява пред съда, че на ****г. бил на работа нощна смяна, съвместно с колегата му Г. Г.. Около 23.50 часа, получили сигнал за съдействие от колеги за тестване на водач за употреба на алкохол. При отиване на место заварили два полицейски патрула. На место установили от колегите си, че водачът Б. не спрял на подаден сигнал със стоп-палка, поради което същият бил последван от полицейския автомобил с включени светлинен и звуков сигнал и впоследствие спрян на автобусната спирка пред хотел „С***Н***Б***“ в гр.Несебър. Актосъставителят М. допълва, че водачът на спрения автомобил бил във видимо нетрезво състояние – с видимо зачервени очи и управление на автомобила му надясно-наляво. След като бил поканен да даде проба за алкохол, водачът отказал. На последният на няколко пъти било обяснено от съекипника на М. – Г. Г., че при отказ да даде проба за алкохол с техническо средство глобата е 2000 лева и отнемане на свидетелството за управление на МПС. За така установените нарушения – неспиране на стоп-палка и отказ да бъде тестван за употреба на алкохол, на жалбоподателят Б. били съставени два акта, които Б. отказал да подпише и получи препис от тях. Актосъставителят М. сочи, че колегата му Г. прочел лично съдържанието на актовете на водача, тъй като последният заявил, че изобщо не иска да ги чете. Съставен му бил талон за медицинско изследване, което водачът също отказал да подпише и получи. Преди това, на същия било разяснено, че следва да повика правоспособен водач на МПС, който да премести автомобила му от автобусната спирка, тъй като ще бъде преместена от репатриращ автомобил. Докато попълвали документацията в служебния автомобил, водачът Б. се качил отново в автомобила си и потеглил в посока с.Равда. Около 300-400 метра по-надолу бил спрян отново, задържан и отведен във ФСМП-Несебър, където отказал да даде кръвна проба за химически анализ, а след това отведен в РУ на МВР-Несебър. Обстоятелството, че жалбоподателят Б. е посетил ФСМП-Несебър в процесната нощ се подкрепя от представените от защитника му и приети, като доказателства по делото – фиш за спешна медицинска помощ от *****г., издаден на името на жалбоподателя и извадка от лабораторен дневник с вписани имена на жалбоподателя и, че същият отказва проба за алкохол.

В обясненията си пред съда, жалбоподателят Б. потвърждава, че след като е бил поканен от актосъставителят, същият е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. След като бил отведен в спешния център, жалбоподателят Б. също потвърждава, че отказал да даде кръв за анализ.

Неоснователни са изложените в жалбата възражения, че преди да бъде поканен да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, на жалбоподателят не било обяснено за какво всъщност ще му бъде извършена проверка. От показанията на актосъставителят М. по категоричен начин се установява, че след като пристигнал на местоизвършването на проверката, на водачът ясно му било обяснено за какво е поканен да бъде тестван, както и какви санкции предвижда 3 закона в случай, че откаже да даде проба за алкохол.

При така събрания доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено по делото, че на процесната дата – ****г., жалбоподателят Б. е бил спрян за проверка и след като бил поканен от по-късно пристигналия на место мл.автоконтрольор М. М. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, водачът е отказал. Отведен по-късно във ФСМП-Несебър, водачът отново отказал да даде кръвна проба за химически анализ. Изводът, който се налага е, че на процесната дата – ****г., жалбоподателят Б. безспорно е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран.

Що се отнася до наложените на жалбоподателя административни наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидения от закона фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-***** от 27.08.2025г. на Началник група в ОДМВР - Бургас, РУ – Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Б. П. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А****, местност „П*** Г*** С****“ № **, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр.Ц***, обл.Б****, ул.“П****“ № ** /чрез адв.Л. М. от АК-Бургас/, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 4