Решение № 100 от 04.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пазарджик, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500048 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Върховния касационен съд на Република България, трето гражданско отделение №60290 от 12.01.2022г. постановено по гр.д.

№2479/2021г. по описа на същия съд, в производство по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, е отменено по молба на ИВ. ИВ. П. като неправилно на основание чл.307 ал.4 от ГПК влязлото в сила въззивно решение №260096 от 15.03.2021г. по в.гр.д.№5/2021г. на Пазарджишки окръжен съд с което е отменено решение №260126 от 07.10.2020г. на РС-Пазарджик постановено по гр.д.№4773/2019г. по описа на съда, В ЧАСТТА с която, е уважен иска за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск, за положен извънреден труд за времето от 01.01.2012г. до 30.06.2013г., над размера от 61.18лв до уважения размер от 716.68лв или за разликата от 655.50лв, както и В ЧАСТТА с която е уважен иска за заплащането на лихви за забава върху главницата, за времето от датата на поканата за плащане 24.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда-06.08.2019г. над размера от 9.63лв до уважения размер от 105.11лв или 1 за разликата от 95.48лв и са отхвърлени исковете в отменените части. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на РС-Пазарджик в останалата му обжалвана част, а именно в ЧАСТТА с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск, за положен извънреден труд за времето от 01.01.2012г. до 30.06.2013г., до размера от 61.18лв и в ЧАСТТА с която е уважен иска за заплащането на лихви за забава върху главницата, за времето от датата на поканата за плащане 24.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда-06.08.2019г. до размера от 9.63лв. С решението си ВКС на РБ е постановил делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишки окръжен съд от стадия на въззивната жалба като указанията на касационния съд са по приложение на материалния закон.

При първоначалното разглеждане на делото въззивната инстанция е направила доклад на жалбата и на отговора по реда на чл.268 от ГПК, съгласно който предмет на обжалване е решение на РС-Пазарджик №260126 от 07.10. 2020г. постановено по гр.д.№4773/2019г. по описа на съда, с което ответника ГД ИН към МП-гр.София, е осъден да заплати на ищеца ИВ. ИВ.

П. от гр.П. на основание чл.212 ал.4 във връзка с чл.211 ал.5 т.2, предл.2 от ЗМВР/отм./ сумата от 716.68лв, представляваща обезщетение за неизползван допълнителен отпуск за отработено време от 164часа извънреден труд за периода 01.01.2012г. до 30.06.2013г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-06.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 105.11лв обезщетение за забава за периода от 24.02.2018г. до 05.08.2019г. Основните доводи на жалбоподателя ГДИН при МП-София са, че при прекратяването на служебното правоотношение ищецът е бил компенсиран с парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата година и този, отложен по реда на чл.176 от КТ, което право не е погасено по давност и че с допълнителен платен отпуск се компенсират часовете извънреден труд над 50часа за тримесечие и че претендираните 164 часа е извънредния труд за целия процесен период, от които се изваждат 50 часа на тримесечие и остатъка се компенсира с допълнителен отпуск и че в случая остатъкът е в размер на 14часа, които следва да се компенсират, като искането на жалбоподателя е претенцията над този размер следва да се отхвърли.

Съответно изложени са доводи от насрещната страна в отговора по чл.263 от 2

ГПК за неоснователност на жалбата, че решението изцяло е валидно, допустимо и по същество правилно и че факта, че ищецът П. при прекратяване на служебното му правоотношение е бил компенсиран с обезщетение на неизползван отпуск няма връзка с предмета на настоящия спор.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.212 ал.4 във връзка с чл.211 ал.5, т.2 пр.2 и следващите от Закона за МВР отм. и по чл.86 от ЗЗД В исковата си молба против ГДИН към Министерството на Правосъдието на Р България, ищецът ИВ. ИВ. П., с ЕГН-********** от гр.П., ул.“Т.“№13 поддържа, че е работил по служебно правоотношение на длъжност „Командир на отделение“ в Затворническо общежитие „Средна гора“-гр.П., към затвора Пазарджик-поделение на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията „ при МП. Твърди, че е назначен на длъжност “надзирател“ през 2003г., а от 2009г. е преназначен като командир на отделение, заемал тази длъжност до м.юни 2013г. Твърди, че статутът му на държавен служител се е уреждал по ЗИНЗС-чл.19 ал.1 т.1, а съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС за държавни служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба по ЗМВР. Служебното правоотношение на ищеца било прекратено с ГДИН, считано от 30.06.2013г. Твърди, че към датата на напускане не били изплатени или компенсирани извънредните часове труд и съответно да бъде заплатен и компенсиран този труд. По образувано исковото производство с решение №13955 от 02.09.2016г. по гр.д.№10218/2015г. по описа на районен съд София, изменено с решение от 24.10.2017г. по в.гр.д.

№3802/2017г. на СГС, ГД ИН е била осъдена да заплати на ищеца И.П. възнаграждение като компенсация на положен извънреден труд за периода 01.01.2012г. до 30.06.2013г., равняващо се на 1423.75лв, ведно с лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД. За периода от падежа на всяко изискуемо 3 вземане/края на тримесечието / до датата на подаване на исковата молба-сума в размер на 316.71лв и законна лихва считано от

25.02.2015г. до окончателното изплащане на присъдената сума и разноски от

685.27лв.Посочва се, че по същото гражданско дело с допълнително решение от 11.01.2017г. СРС е приел за установено, че П. е имал право към момента на прекратяване на служебното правоотношение на допълнителен отпуск по компенсация за положен извънреден труд над 50часа на тримесечие, равен на 164часа,съгласно чл.211, ал.5 т.2 пр.2 от ЗМВР отм. Твърди ищеца, че представил във финансовата служба на ГДИН изпълнителен лист и допълнителното решение за изплащане на сумите и изпълнителния лист както и искане за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск за 164часа поради прекратяване на служебното правоотношение. Посочва, че съгласно чл.212 ал.4 от ЗМВР отм. и чл.189 ал.6 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение платеният годишен отпуск и допълнителния годишен отпуск, каквито се явявали процесните 164часа се компенсират с парично обезщетение. Посочва се, че подадената молба до финансовата служба представлявала покана за плащане. Твърди, че сумите по изпълнителния лист били платени, но паричното обезщетение за неизползван отпуск не е, защото не е имало произнасяне и не е последвало плащане. С писмо №7040 от 07.2019г. ГДИН уточнил, че за изплащането на сумите следва да бъде представен от ищеца изпълнителен лист като изпълнително основание при предвиждане на тези средства в следващия бюджет на институцията. Ищецът твърди, че предвид отказа на ответника да изплати посочената сума моли да се осъди ГДИН за заплати на ищеца И.П. парично обезщетение като компенсация за неизползван отпуск в размер на 164часа при прекратяване на служебното правоотношение сума в размер на 750лв ведно с лихвата за забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода от поканата за плащане 23.02 .2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на съдебни разноски. В последствие размерът на претенциите е редуциран с оглед установеното от вещото лице.

В допълнителна молба, ищецът е уточнил, че размерът на претендираното обезщетение като компенсация за неизползван допълнителен отпуск вследствие на положен извънреден труд за периода 01.01.2012г. до 30.06.2013г. при прекратяване на служебното правоотношение на П. е в размер на 750лв, а претенцията по чл.86 от ЗЗД е в размер на 110лв 4 представляваща законната лихва за забава върху главницата от 750лв, считано от 24.02.2018г. до датата преди предявяване на исковата молба

05.08.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2019г.

В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ГДИН, старши юрисконсулт Т.Ч.. Предявеният иск се квалифицира като неоснователен по същество. Признава се статута на служителите в ГДИН на държавни служители, чиито правоотношение се уреждат от ЗИНЗС и Правилника за прилагането му и при субсидиарно приложение на разпоредбите в ЗМВР. Не се оспорва факта, че ищецът е изпълнявал длъжността надзирател в затвора гр.Пазарджик, при уговорено сумарно отчитане на работното време, както и не се оспорва полагания труд на смени по график-8, 12, и 24часови дежурства. Поддържа, че при прекратяване на служебното правоотношение ищецът е бил компенсиран с парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата година и за този отложен по реда на чл.176 от КТ. Направено е възражение за погасяване на правото на иск по давност с изтичането на три годишна давност. Сочи доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се, че ищецът И.И.

П. е работил по служебно правоотношение като главен полицай-командир на отделение в затворническо общежитие “Средна гора“ , Втора категория към затвора гр.Пазарджик и със заповед №-1-4439 от 21.05.2013г. на ВНД Главен Директор на ГДИН при МП, му е прекратено служебното правоотношение на основание чл.13 ал.2 т.4 и чл.19 от ЗИВЗС във връзка с чл.245 ал.1 т.4 от ЗМВР и заявление от служителя, по собствено желание. Със заповедта е разпоредено да му бъдат изплатени дължимите обезщетения по ЗМВР, като в документа същите не са конкретизирани и индивидуализирани. Установява се, че по образувано исково производство пред Софийски районен съд по гр.д.№10218/2015г. с решение №13955 от 02.09.2016г. работодателят ГДИН е осъден да заплати на ищеца И.П. на основание чл.211 ал.5 от ЗМВР сумата от 957.28лв представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за период 01.01.2012г.-30.06. 2013г. ведно със законната лихва от 25.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е допълнено с решение по 5 чл.250 от ГПК на СРС, от 11.07.2017г. като е признато за установено по иск с правно основание в чл.124 от ГПК във връзка с чл.211 ал.5 т.2,пр.2 от ЗМВР, спрямо Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието на Р България, че ИВ. ИВ. П. от гр.П. като надзирател, а от 2009г. до м.юни 2013г. като командир на отделение“ по служебно правоотношение с ГДИН, има право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164часа извънреден труд за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2013г., съгласно чл.211 ал.5, т.2, пр.2 от ЗМВР. Основното решението в осъдителните части по уважената претенция срещу ГДИН по чл.211 ал.5 от ЗМВР-възнаграждение за положен извънреден труд за посочения период и лихва, както и в частта по допълнителното решение по чл.250 от ГПК с което съдът е признал за установено по отношение на ГДИН по иска по чл.124 ГПК във връзка с чл.211 ал.5 т.2, пр.2 от ЗМВР, че ищецът И.П. като надзирател и като командир на отделение по служебно правоотношение с ГДИН, има право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164часа извънреден труд за посочения период, не е обжалвано от ответната ГДИН и е влязло в законна сила. Предмет на обжалване са били други части от двете решения от страна на ищеца П., но като краен резултат с влязлото в сила допълнително решение на ищца е признато правото на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164часа извънреден труд за периода 01.11.2012г. до 30.06.2013г.. Окончателното решение на въззивната инстанция по образуваното в.гр.д. №3802/2017г. по описа на СГС е влязло в законна сила на 23.11.2017г.