Решение № 527 от 03.05.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1297/2019
- Вид
- Решение № 527
- Подписан
- 03.05.2019
- В сила
- 29.06.2019
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 527 гр.Бургас,03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1297 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „***” СД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 22, срещу Наказателно постановление № 2919/04.12.2018г., издадено от Кирил Пологов – зам.Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Застъпват се твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили производството. В частност се посочва, че има разминаване между началния час на започване на проверката, отразен в констативния протокол за проверката и извършване на контролната покупка, което води до неяснота кога точно е започнала проверката и дали контролната покупка е част от нея или не.
Въпреки това не се оспорва, че действително е била извършена покупка на артикул на стойност 5 лева, като действително в момента на получаване на плащането не е бил издаден касов бон. Това обаче се обяснява с моментно разсейване на продавачката, която е започнала въвеждането на сумата в касовия апарат, но поради неочаквано посещение на нейна приятелка е забравила да финализира операцията, натискайки бутон „Тотал“. Не се оспорва, че са минали няколко минути, през които контролните органи са разглеждали друга стока във външната част на магазина и едва при повторното им влизане към касата продавачката е натиснала бутона „Тотал“ и реално е отпечатала касовата бележка. В тази връзка се посочва, че поведението й не е умишлено и користно, а резултат на разсейване. Акцентира се върху това, че търговецът няма други нарушения, като се застъпва тезата, че в случая все пак бележка е била издадена и то преди проверяващите да напуснат окончателно магазина. Посочва се, че ако някой следва да понесе отговорност за извършеното, то това следва е физическото лице – продавач, а не дружеството-търговец.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя – К.К., който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира, че между момента на маркирането на стоката и издаването на касовата бележка е изминала около минута, през което време проверяващите все още са били в рамките на „търговската единица“, поради което и според него - няма допуснато нарушение. Под евентуалност поддържа твърдението си за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност, подчертавайки, че вината следва да се понесе от продавача, а не от търговеца.
Пледира за отмяна на НП изцяло.
За административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Подчертава, че в случая санкцията е определена в минималния възможен размер и се явява справедлива. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 12.02.2019г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо – 18.02.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.08.2018г., в
10.25 часа св. Д.Д. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, съвместно с колегата си – Наталия Калчева, посетила търговки обект – магазин за парфюмерия, находящ се в гр. **, ул. „***” № 16, стопанисван от „***” СД. Свидетелката си закупила един артикул – „лосион за тяло“ на стойност 5 лева, като била обслужена от продавач-консултант - св. В.К., която приела плащането и предала на свидетелката закупената от нея стока, но не й издала фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителките на НАП напуснали помещението, където се намирала касата, като в това време вътре влезли две жени. Св. Д. и нейната колежка изчакали въпросните жени да напуснат обекта, след което се влезли обратно при св. Костова, легитимирала се и започнала проверка. В момента след легитимиране на служителите св. К.фискализирала продажбата и издала касова бележка на стойност 5 лева. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Datecs DP-15 KL” с номер на фискалната памет - № 02532218.
За горните констатации св. Д. съставила протокол за извършена проверка (л.10-12) и поканил представител на търговеца да се яви на 13.08.2018г. в ТД на НАП-гр. Бургас, за представяне на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП управителят на дружеството се явил лично и в негово присъствие бил съставен АУАН с №F399598/13.08.2018г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
Търговецът подписал акта, като заявил, че ще представи допълнителни разяснения.
На 15.08.2018г. управителят представил писмени възражения, придружени от разяснения от самия него и от продавачката. Най-общо в тях се посочва, че действително касовата бележка е била издадена няколко минути след приемане на плащането, но реално процесът на издаването й е започнал по-рано, а само е довършен след легитимирането на служителите. Иска се от АНО да не издава НП.
Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 04.12.2018г. НП, като АНО не дал вяра на възражението, а също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че в обекта му е извършена контролна покупка, че в момента на приемане на плащането, реално не е била издадена фискална касова бележка, по поддържа, че тогава е бил започнат процесът по издаване на тази бележка, който е бил завършен няколко минути по-късно с натискането на бутона „Тотал“. Счита, че доколкото контролните органи все още не са били напуснали окончателно магазина и до колкото все пак процесът по издаване на бележката е приключил в разумен срок – то и нарушение не е извършено, а ако все пак е допуснато – това се дължи единствено на поведението на продавачката, поради което и следва тя да понесе отговорността за действията си, а не работодателят й.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице - Кирил Пологов – зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Следва да се отбележи, че на основание чл. 36, ал.1 от ЗАНН - административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН, поради което и евентуални пропуски в съставените преди това документи (констативния протокол) не влияят пряко върху законосъобразността на производството. Поради тази причина съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на производството, поради посочване на некоректен час на началото на проверката в констативния протокол.
Тук е мястото да се посочи и че още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС е застъпено, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая безспорно се установява (а и това не се оспорва от жалбоподателя), че е имало извършена покупка, плащането за нея е било прието, но фискална касова бележка е била реално отпечатана (издадена) не в момента на плащането, а няколко минути по-късно и то едва след легитимиране на контролните органи.
По същество следва да се посочи следното:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която (в редакцията към датата на нарушението) - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане. Противно на становището на жалбоподателя, че не съществува регламентация за това, кога точно следва да се издаде бележката, разпоредбата на чл. 25, ал.3 от Наредбата е категорична, че това се прави „при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни ЕДНОВРЕМЕННО с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка“.
Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74c252a5-1f6c-4c7e-858f-996bb13e3ad9