Акт № 1058 от 04.11.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Стара Загора, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530102478 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Ц. Б. С. от гр. Стара Загора против „Неткредит“ ООД, гр. София, с която се претендира да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № *****/18.11.2022 г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради неспазване на изискванията на чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *****/18.11.2022 г., предвиждаща неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 33 ЗПК и чл. 146 ЗЗП. Претендира разноски.

С исковата молба ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № *****/18.11.2022 г., сключен с „Неткредит“ ООД, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1 500 лв., при общо задължение за връщане в размер на 1 602 лв. и срок на договора до 19.02.2023 г. Посочва, че съгласно договора годишният процент на разходите е 48,72 %, а годишният лихвен процент – 40,36 %. Твърди, че в чл. 6 от процесния договор е предвидена неустойка в размер на 504 лв., в случай, че не предостави гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора.

Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради 1 неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, съответно на чл.

22 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочено ясно дали договореният лихвен процент е фиксиран или променлив и не са изложени условията за прилагането му. Сочи също, че в договора е посочен само размерът на ГПР, без ясно да са посочени неговите компоненти и начинът на формирането му, поради което според него потребителят не може да установи действителното оскъпяване на кредита и дали начислената неустойка е включена при определянето на ГПР. Твърди още, че чрез уговорената неустойка се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР, както и че посочването на ГПР, който не съответства на реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика. Поради това ищецът счита, че са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за недействителност на договора за потребителски кредит.

При условията на евентуалност ищецът поддържа, че клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *****/18.11.2022 г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на допълнително обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради противоречие с чл. 33 ЗПК и като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че неустойката води до значителна нееквивалентност на престациите, до неоправдано увеличаване на задължението на кредитополучателя и до неоснователно обогатяване на кредитора. Ищецът сочи, че неустойката е необосновано висока и представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Според него чрез тази уговорка се прехвърля върху потребителя рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността му и се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за нередовност на исковата молба поради непосочване на електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а ГПК и липса на заявление за връчване на посочения електронен адрес, като моли производството да бъде оставено без движение за отстраняване на нередовността.

2

Ответникът признава обстоятелствата относно сключването на договор за потребителски кредит № ***** от 18.11.2022 г., предоставянето на кредит в размер на 1 500 лв., както и че при изчисляване на ГПР не е включен разход за неустойка, а е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Оспорва твърденията за недействителност на договора и за нищожност на неустоечните клаузи.

Ответникът поддържа, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като сочи, че при договор за кредит с фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на методика за формиране на ГПР; че неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР; че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави и не представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП; както и че договорът съдържа необходимата информация относно размера и приложението на годишния лихвен процент и съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит ***** от 18.11.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на заявените с исковата молба основания. По предявения в условията на евентуалност установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1 от ДПК 2022 г. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване уговярането на клауза за неустойка със соченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него основания за нейната недействителност.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава възраженията си за действителност на процесния договор и клаузите му, включително спазването 3 на приложимите законови изисквания.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен, поради следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване, е отделено обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 18.11.2022 г.

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ***** от 18.11.2022 г. се установява, че на ищеца е предоставена парична сума в размер на 1 500 лева. В договора е уговорена договорна лихва при годишен лихвен процент от 40,36 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен в размер на 48,72 %. Съгласно договореното, ищецът се е задължил да погаси кредита на три месечни вноски, като общият размер на дължимите плащания е посочен в договора като 1 602 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Неткредит“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е усвоил предоставената му парична сума.

Ответникът „Неткредит“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, която има право да предоставя кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което притежава качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От своя страна, ищецът е физическо лице, сключило договора извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. С оглед на страните по договора, неговия предмет и съдържание, същият представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата действителност и правни последици са приложими изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20, както и на чл. 12, ал. 1, т. 7–9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. За настъпването на тази последица е достатъчно да е налице неспазване на което и да е от посочените императивни изисквания. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихва или други разходи по него.

4

В настоящия случай съдът намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно което договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно легалната дефиниция на чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, в това число дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, ГПР представлява обобщен количествен израз на всички разходи, които потребителят следва да понесе във връзка с кредитното правоотношение, и има за цел да му предостави възможност да прецени действителната цена на кредита и икономическите последици от сключването на договора. В случая от представения по делото Договор за потребителски кредит № ***** от 18.11.2022 г. се установява, че на ищеца е предоставена парична сума в размер на 1 500 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 40,36 % и ГПР от 48,72 %. Погасяването на кредита е уговорено да се извърши на три месечни вноски, като общият размер на всички плащания е посочен в договора в размер на 1 602 лева. Същевременно, в чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на деня, следващ сключването му, да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия. Уговорено е банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, да бъде в размер на 1 602 лева и със срок на валидност до 20.02.2023 г. В чл. 6 от договора е предвидено, че при непредоставяне на гаранцията в определения срок и съгласно договорените условия кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 504 лева, която се начислява на месец, считано от изтичането на срока за предоставяне на обезпечението. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва обстоятелствата относно сключването на договора, предоставянето на кредит в размер на 1500 лева, както и обстоятелството, че при изчисляването на ГПР не е включен разход за неустойка, а е отчетен единствено разходът за възнаградителна лихва.

5

Ответникът поддържа, че неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР, поради което счита, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК. Това възражение не може да бъде споделено.

При преценката дали даден разход следва да бъде включен в ГПР, от значение е не само формалното му наименование, а неговото естество и връзката му с предоставянето на кредита. В конкретния случай задължението за предоставяне на гаранция е уговорено още при сключването на договора, като за изпълнението му е определен изключително кратък срок – до края на следващия ден. Наред с това, размерът на изискваното обезпечение е равен на целия размер на договорените плащания по кредита – 1 602 лева, а непредоставянето му е обвързано със задължение за заплащане на значителна по размер неустойка от 504 лева, начислявана на месец. Съдът намира, че съвкупността от тези договорни условия разкрива пряка връзка между задължението за предоставяне на обезпечение и ползването на предоставения кредит. Определеният кратък срок, съчетан с изискването за предоставяне на банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция в размер на цялата дължима сума, обективно затруднява потребителя при изпълнението на това задължение. Учредяването на подобно обезпечение предполага извършването на допълнителни действия, набавяне на документи и получаване на одобрение от съответната финансова институция, за което е необходимо технологично време. При тези условия неизпълнението на задължението за предоставяне на гаранция не може да се разглежда изолирано от самия механизъм на предоставяне на кредита. Особено значение има и обстоятелството, че неустойката е предвидена като последица от непредоставянето на обезпечението в така определения кратък срок, като е уговорено да се начислява ежемесечно. По този начин за потребителя възниква риск от допълнително и съществено нарастване на задължението му, което не е отразено в посочените в договора ГПР и общ размер на дължимите плащания. При това положение съдът приема, че предвидената в чл. 6 от договора неустойка не може да бъде пренебрегната при преценката за действителното оскъпяване на кредита. Макар формално да е уговорена като последица от неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, нейният размер, начинът на начисляване и условията, при които възниква задължението за заплащането й, налагат тя да бъде обсъдена като разход, 6 пряко свързан с кредитното правоотношение. В тази връзка следва да се отчете и изричното признание на ответника, че този разход не е бил включен при изчисляването на ГПР. Следователно, посочените в договора ГПР от 48,72 % и общ размер на дължимите плащания от 1 602 лева не отразяват в пълнота имуществените последици, които могат да настъпят за потребителя във връзка със сключения договор. По този начин предоставената информация не осигурява необходимата прозрачност относно действителната цена на кредита и не позволява на потребителя да прецени в пълнота финансовото натоварване, което поема с договора. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК има за цел именно да гарантира, че потребителят разполага с ясна, точна и пълна информация относно общите разходи по кредита и общата сума, която следва да заплати. Посочването на ГПР, без при формирането му да са отчетени всички разходи, които са пряко свързани с кредитното правоотношение, не изпълнява тази законова цел и поставя потребителя в положение да не може да установи действителната икономическа тежест на поетото задължение.