Решение № 196 от 27.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Русе, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20254520201652 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от И.Р.С. от гр.Русе ЕГН ********** в качеството му на управител на РС Строй ЕООД против наказателно постановление № 18/2500382/14.10.2025г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Русе,с което на дружеството основание чл.414 ал.3 вр. чл.415в ал.2 от КТ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление,като твърди,че не е извършил нарушението за което е санкциониран.

Административно-наказващият наказателното постановление. орган моли съда да потвърди

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя е управител на РС Строй ЕООД Русе. Основната дейност е извършване на строителство.

След средата на 2025г. дружеството извършва строителство на обект многофамилна жилищна сграда в гр.Русе между ул. „Одрин“ и ул. „Евстати 1

Винаров“. Сравнително често при недостиг на наета по трудов договор работна ръка за строители,дружеството прибягва до наемане на обособени бригади за извършване на конкретна работа.Такава нужда възниква и към м.юни 2025г. когато всички наети работници са ангажирани с изливане на стоманобетонни плочи,дружеството наема няколко зидари със конкретна задача : Да иззидат преградни стени на кота 3.67м. общо 150кв.м.Един от тях е К.Н.И.. Преди започване на работа управителят на дружеството сключва граждански договор с това лице с конкретно посочена в него задача за изпълнение.заплащането на изработката е определено на конкретна сума платима след приемане на работата.

На 07.08.2025г. проверка в строителния обект извършва свид.С. – ст. инспектор в Д ИТ Русе. Свид.С. предоставя на всички бланково сведение по чл.402 ал.1 от КТ. Такова е представено и на К.И. В него той собственоръчно посочва,че работи като зидар в РС Строй и че няма сключен трудов договор,а работи по граждански договор и не желае да сключва трудов.Въпреки,че установява,че И. е нает да извърши конкретна определена работа и твърди ,че има сключен граждански договор,свид.С. приема,че И. полага труд по трудово правоотношение с търговеца жалбоподател без да има сключен трудов договор и съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ.

На 14.10. 2025г. с обжалваното наказателно постановление без да обсъжда представените граждански договори и възраженията на дружеството,директорът на Дирекция Инспекция по труда Русе на основание чл.414 ал.3 вр. чл.61 ал.1 от КТ налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства – граждански договор, възражение,декларация, както и от показанията на разпитаните свидетели С.,Т. и М..

При установяване на фактите,съдът цени показанията на всички разпитани свидетели,тъй като те описват една и съща фактическа обстановка,която се подкрепя и от приложената декларация и граждански договор.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и 2 в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е необосновано.В хода му не са събрани всички съотносими доказателства за да се направи безспорен извод относно характера на действията извършвани от работника по време на проверката.Не се спори относно обстоятелството,че още при проверката на актосъставителката е обяснено,че лицата са наети да извършат конкретна определена работа и самият работник е потвърдил това и е декларирал,че работи по граждански договор.. Наличието на тази индиция е ангажирало задължението на наказващия орган регламентирано в разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства.Като е взел предвид само и единствено обстоятелството,че работникът е посочил,че работи в РС Строй без да се изследва работата която е извършвал и се съпостави с посоченото в гражданския договор,наказващият орган е направил необоснован извод,че към момента на проверката работника е полагал труд по трудово правоотношение.Напротив,в хода на съдебното следствие от показанията на свид.Т. и М.,както и от изрично посоченото в гражданския договор се установява,че на 07.08.2025г. К.И.е извършвал определена работа с еднократен характер на основание сключен граждански договори.Като е направил обратния извод без да събере всички относими доказателства,наказващият орган е постановил необоснован акт.

Видно от приетото за установено работникът К.И.не е полагал труд по трудово правоотношение,а е извършвал еднократна определена конкретна работа срещу еднократно заплащане.Това обстоятелство не е ангажирало задължението на наказаното дружество да сключи с И. трудов договор,поради което съдът намира,че длъжностните лица от наказаното дружество не са нарушили задължението си по чл.61 ал.1 от КТ и дружеството не следва да носи административнонаказателна отговорност,тъй като И. и други лица са извършвали определена работа с еднократен характер въз основа на граждански договор за изработка.Въз основа на този договор между свидетеля и наказания търговец не са възникнали трудови правоотношения с конкретно определено място на работа,работно време,възнаграждение и всички други съществени елементи от трудово правоотношение.Като е квалифицирал гражданските правоотношения между И. и наказаното дружество като 3 трудови,наказващият орган е постановил необоснован акт,който следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на дружеството жалбоподател – 230.08 евро адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в съдебно заседание по същество е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Видно от представените писмени доказателства – договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил за адвокатски хонорар сумата от 450лв. /230.08 евро /. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Договореното и изплатено възнаграждение е малко над минимума на предвиденото и с оглед на извършените действия съставяне на подробна жалба и явяване в три съдебни заседания с представяне на доказателства съответства на положения от адвоката труд.По тези съображения не следва да бъде намалявано под предвидения минимум.

Поради изложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18/2500382/14.10.2025г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Русе,с което на РС Строй ЕООД представлявано от управител И.Р.С. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.414 ал.3 вр. чл.415в ал.2 от КТ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева.

ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда Русе да заплати на РК Строй ЕООД представлявано от управител И.Р.С. от гр.Русе ЕГН ********** сумата от 230.08 евро разноски.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4