Решение № 79 от 31.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Плевен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600951 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Прокурор при РП-Плевен протестира присъда №107 от 28.10.2025г., постановена по нохд №1243/2025г. по описа на РС-Плевен, с която подсъдимият С. З. А. от *** е признат за невинен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.7 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.28,ал.1 от НК, като е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Изразява се становище за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като се иска отменяването и и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста на изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия – адв.Л.Г. излага съображения за правилност и законосъобразност на постановената присъда с искане за нейното потвърждаване.

Подсъдимият С. А., редовно призован не се явява. Производството пред въззивния съд е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.

Окръжен съд-Плевен, след цялостна проверка на събраните по делото доказателства, след тяхното обсъждане поотделно и в съвкупност, приема за 1 установено следното:

Фактическата обстановка е изяснена от страна на първоинстанционния съд, като по делото са събрани в съответствие с процесуалния ред всички доказателства, имащи значение за правилното му решаване. На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичен и последователен анализ на доказателствения материал, първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият С. З. А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в обвинителния акт престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК. Изводите на съда са последователни и обосновани, като почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото.

Изложената от районния съд фактическа и правна обстановка окръжният съд приема за напълно и правилно изяснена.От събраните по делото доказателства се установява следното:

Подсъдимият С. А. З. е роден на ***, безработен, осъждан. Живее в с*** заедно със съпругата си свидетелката А.Н.М. и четирите им деца. В ***, в къща, живее и пострадалата Г.Ц.И.. През 2020г. пострадалата И. си закупила телевизор „***”, модел ***, с големина на екрана 40 инча от магазин „***“ за сумата от 370 лв. В периода от месец април - месец май 2024г. И. отсъствала от дома си по здравословни причини. Била хоспитализирана в болнично заведение. Преди да излезе от къщата си, свидетелката И. заключила вратата, а дъщеря й – свидетелката Г.Т. оставила отворен прозорец с решетка на първия етаж. Телевизорът се намирал в близост до този отворен прозорец.

Ключ за имота на свид.И. имала само дъщеря й - свидетелката Г.Т., която живее в гр.Плевен. През месец май 2024г. свид.Г. И. се прибрала в дома си в с.***, като дъщеря й я закарала до селото. Влизайки в къщата, двете установили, че липсва телевизора, както и че нищо не било разбивано, разхвърляно. Липсвал само телевизора. Свид. И. не подала веднага жалба в полицията, а отишла и си купила друг телевизор. По-късно, заедно с дъщеря и решили, и подали сигнал в полицията за откраднатия телевизор.

На неустановен ден, в същия период от време, в къщата си се намирали подс.С. А. и свидетелката А.М., когато у тях дошъл племенника на подсъдимия - свидетелят Р. З.. Той казал на подсъдимия, че има един телевизор и го попитал дали иска да му го продаде. Свид. Р. З. уверил подс. С.

А., че телевизора не е краден, а го бил намерил до ъгъла на къщата. Тогава подсъдимия платил сумата от 60 лв. на Р. З. и взел от него телевизора. След известно време и поради липса на парични средства, подс.С. А. продал телевизора на свидетеля Б.Е.. Известен период от време след това, в дома на подсъдимия А. дошли полицейски служители и го попитали за този телевизор.

Подсъдимият казал, че го е продал и завел полицаите при свидетеля Б.Е..

Подсъдимият върнал на свид.Е. парите, които получил от него за продажбата на телевизора, а полицаите взели телевизора. На 11.10.2024г. кварталният инспектор на с.*** се обадил на свид.И., казал и, че е намерил телевизора ,и й 2 го върнал. Телевизора бил в добро състояние и работел.

Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, пазарната стойност на отнетата чужда движима вещ - LCD телевизор марка “***”, модел: *** към момента на деянието, периода месец май 2024г. - месец юни 2024г. е 200 /двеста/ лв.

Така описаната фактическа обстановка не са различава от приетата от страна на първоинстанционния съд. Правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият С. А. да е извършил престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК, за което е привлечен в качеството на обвиняем. Същият не е установен на мястото от свидетелите И. и Т., и двете не знаят кой е влизал в дома на свид.И. и кой е взел телевизора, не са разговаряли лично с подсъдимия А. и единствените данни за съпричастността му към извършеното престъпление се извеждат от показанията на свид.Р. З., дадени на досъдебното производство, които не могат да бъдат приети за обективни. Найвече с оглед на установените личностова и емоционална незрялост и незавършено личностово развитие, дължащи се на непълнолетната възраст на свидетеля – 17 годишен и установените му личностови особености – ниска самокричичост, егоцентричност и склонност към манипулативно поведение, в която насока е налице извод в заключението на съдебната психологопсихиатрична експертиза на свид.Р. З., извършена в хода на съдебното следствие. Свидетелят първоначално уличава подс.С. А. /чичо си/ в кражба, а в последствие променя версията си и твърди, че на досъдебното производство обвинил чичо си, защото му бил ядосан. Вещите лица са посочили, че съществува висока вероятност и първоначалните и последващите показания на свидетеля да са повлияни от моментно емоционално състояние, лични интереси или междуличностни конфликти, а не от стремеж към автентичност на предоставяната информация. Вещите лица са направили и извод, че достоверността на твърденията му е ниска и показанията му следва да бъдат разглеждани с повишено внимание и в контекста на обективни доказателства.

Относно показанията на свидетеля А.Г.И. – полицейски служител при Второ РУ на МВР-Плевен, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които твърди че, след като били разпитани лица от криминалния контингент в с.*** е стигнал до подс.А. като евентуален извършител на деянието, а именно кражбата на телевизора, и че подсъдимият А. си е признал, че е откраднал телевизора – разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК, трайно установената практика на ВКС и ЕСПЧ изключват възможността да бъде ценена информация дадена в хода на неформални разговори между полицейски служител и бъдещ подсъдим. Към 10.10.2024г.

/дата на която подсъдимия е дал писмено обяснение по ДП и е проведен разговора с полицейският служител/ подсъдимият не е бил обвиняем, но е бил заподозряно лице и по своя характер „признанието“, че е откраднал 3 телевизора, представлява преразказани негови обяснения, при проведен неформален разговор с полицейският служител, без надлежно уведомяване и осигуряване на правото му да ползва адвокатска защита , както и да не дава уличаващи го обяснения, които могат да бъдат ползвани при осъждането му.

Тези процесуални права на подсъдимия се осигуряват при надлежен разпит в качеството на обвиняем, какъвто в случая е проведен в хода на досъдебното производство от компетентен разследващ орган при спазване на правилата, регламентирани в чл.115 от НПК и чл.55 от НПК, като в случая нито в снетите обяснения от А. / които по принцип нямат доказателствена стойност/, нито при разпита му в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство, подсъдимият не признава вината си. Предвид изложеното, въззивният съдебен състав намери, че показанията на свидетеля А.Г.И. не следва да се кредитират и следва да се изключат от доказателствата по делото.

Извън посоченото, при разглеждане на делото от страна на РС-Плевен са допуснати нарушения на процесуалните правила. При насрочване на разпоредителното заседание, районният съд не е спазил разпоредбите на чл.247, ал.1 и ал.3 от НПК, впоследствие е разгледал и решил делото в отсъствие на подсъдимия – в хипотезата на чл.269,ал.3,т.1 и т.4,б.“а“ от НПК, без щателното му издирване, но с оглед постановената оправдателна присъда, въззивната инстанция приема, че така допуснатите нарушения на процесуалните правила /които по принцип са съществени/ не са довели до ограничаване на правата на подсъдимия, което да налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предвид изложеното, въззивния съд намира, че РС-Плевен е постановил присъда, която следва да бъде потвърдена. Подаденият се явява неоснователен, като изложените в него доводи не могат да бъдат споделени.

Водим от горното и на основание чл.334,т.6 вр.чл.338 от НПК, Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №107 от 28.10.2025г. постановена по нохд №1243/2025г. по описа на РС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Плевен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600951 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Прокурор при РП-Плевен протестира присъда №107 от 28.10.2025г., постановена по нохд №1243/2025г. по описа на РС-Плевен, с която подсъдимият С. З. А. от *** е признат за невинен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.7 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.28,ал.1 от НК, като е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Изразява се становище за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като се иска отменяването и и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста на изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия – адв.Л.Г. излага съображения за правилност и законосъобразност на постановената присъда с искане за нейното потвърждаване.

Подсъдимият С. А., редовно призован не се явява. Производството пред въззивния съд е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.

Окръжен съд-Плевен, след цялостна проверка на събраните по делото доказателства, след тяхното обсъждане поотделно и в съвкупност, приема за 1 установено следното:

Фактическата обстановка е изяснена от страна на първоинстанционния съд, като по делото са събрани в съответствие с процесуалния ред всички доказателства, имащи значение за правилното му решаване. На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичен и последователен анализ на доказателствения материал, първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият С. З. А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в обвинителния акт престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК. Изводите на съда са последователни и обосновани, като почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото.