Решение № 4249 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110133627 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1; по чл.344, ал.1, т.2 и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

Ищецът П. И. В. твърди, че е работил при ответника по Трудови договори №47/31.10.2018 г. и №07/05.02.2021 г. на длъжността „Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“. Заявява, че на 16.04.2024 г. е получил по пощата писмо с приложена Заповед № 39/10.04.2024 г., с която му е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, считано от 11.04.2024 г. Поддържа, че прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно, тъй като съобразно чл.335, т.3 КТ прекратяването на трудовия договор без предизвестие е от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, като в настоящият случай ответникът-работодател го е прекратил на 11.04.2024 г., а ищецът-работник е получил процесната Заповед № 39/10.04.2024 г. на 16.04.2024 г. (момента, в който до него е достигнало волеизявлението на ответника за прекратяването на договора). Твърди, че не е налице основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ „невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия“ за прекратяването на трудовото правоотношение. Заявява, че има ТЕЛК от 2018 г. и е работил на същата длъжност, при същия работодател, като са спазвани противопоказанията и не е полагал нощен труд, като не се е налагало други ограничения, водещи до невъзможност за изпълнение на трудовите функции. Поддържа, че не е спазено кумулативното условие по чл.325, ал.1, т.9 КТ за предлагане на друга подходяща работа и само ако работника не я приеме, да се прибегне до уволнението. Претендира уволнението му да бъде признато за 1 незаконно и отменено; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; да му бъде заплатено обезщетение в размер на 11 913.90 лева за периода от 11.04.2024 г. до 11.10.2024 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.06.2024 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът ......... е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че с Експертно решение № 90539 от заседание № 32/29.02.2024 г. на НЕЛК е отменено Експретно решение на ТЕЛК №91611/25.08.2023 г. и е издадено ново Експертно решение, с което е установена временна неработоспособност на П. И. В. „вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“, с оценка 70% трайно намалена работоспособност/ТНР/, водеща диагноза „Стар миокарден инфаркт“ и като противопоказни условия на труд- „тежък физически труд, дълги маршрути, лоши атмосферни условия, преохлаждане, работа с невротоксични вещества, нощен труд, нервно-психически пренапрежения“. Твърди, че в заключение лекарската комисия(НЕЛК) се произнася, че лицето може да работи като „вагонен инструктор, техникмеханик, ревизор вагони“ за срока на определения процент на ТНР при облекчени условия на труд, което представлява предписания за трудоустрояване, по смисъла на чл.317, ал.1 КТ.

Поддържа, че след получаване на ЕР на НЕЛК на 13.03.2024 г. е възникнало задължение за работодателя в едноседмичен срок да разгледа полученото решение и да трудоустрои работника/служителя и ако не може да го трудоустрои, да го отстрани от работа. Заявява, че на 19.03.2024 г. е свикана Комисия по трудоустрояване към ответника, назначена със Заповед №10-01-20/22.01.2024 г. на Директора на ПТП София, която след като се запознава с противопоказните условия на труд и даденото от медицинската експертиза задължително предписание за трудоустрояване на ищеца на същото работно място, при спазването им се обръща за становище към компетентния член-представителя на Служба за трудова дисциплина/СТЕ/ и Здравословни и безопасни условия на труд/ЗБУТ/. Твърди, че е разгледана поотделно възможността за едновременно спазване на всяко едно от противопоказанията и продължаване на изпълнението на същата работа, съгласно изискванията на длъжностната характеристика на П. И. В.. Поддържа, че съгласно описаните трудови функции за процесната длъжност не са налице противопоказанията „тежък физически труд и работа с невротоксични вещества“, както и другото противопоказание „без нощен труд“ е преодолимо, като ищеца работи само дневни смени, но по останалите противопоказания „дълги маршрути, лоши атмосферни условия, преохлаждане, нервно-психически пренапрежения“ е налице пълна несъвместимост и невъзможност за видоизменянето на трудовите задължения в рамките на същата трудова функция, като според заключението на Комисията не може да бъде трудоустроено лицето на същата длъжност. Заявява, че Комисията е разгледала и възможността за трудоустрояване на служителя на друга длъжност, отговаряща на неговата квалификация и правоспособност, като всичките 23 броя работни места, определени за 2024 г. за трудоустроени работници (4% от списъчния състав) са разгледани поотделно и в заключение е установено, че липсва свободно място за трудоустрояване, тъй като всички места са заети, а и за голяма част от ищецът не притежава необходимата правоспособност. Твърди, че са разгледани всички 2 възможности за трудоустрояване и в двете хипотези-на същото работно място или на друго подходящо такова и предвид невъзможността да се осъществи, както и задължението да не допуска работника до работа е взето решение да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ трудовия договор с П. И. В.. Поддържа, че с новото Експертно решение е повишен процента трайна намалена работоспособност (от 56% на 70%), както и са добавени специфични противопоказания-„дълги маршрути, лоши атмосферни условия и преохлаждане“. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че между тях е имало сключен трудов договор (Трудов договор № 47/31.10.2018 г.; Трудов договор № 07/05.02.2021 г. и Допълнително споразумение № 17/17.03.2021 г.), въз основа на който ищецът е заемал при ответника длъжността „Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“, прекратен със Заповед № 39/10.04.2024 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

По делото са представени Трудов договор № 47/31.10.2018 г.; Трудов договор № 07/05.02.2021 г.; Допълнително споразумение

№ 17/17.03.2021 г. и Допълнително споразумение № 01/31.01.2024 г., както и Заповед № 39/10.04.2024г.

Представени са по делото Длъжностна характеристика от 01.10.2018 г., връчена на ищеца на 17.03.2021 г. и Длъжностна характеристика от 01.02.2024 г., връчена на ищеца на 05.02.2024 г.

По делото са представени Експертно решение № 0741 от заседание № 060/27.03.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД; Експертно решение № 1450 от заседание № 137/22.07.2021 г. на НЕЛК и Експертно решение № 90539 от заседание № 032/29.02.2024 г. на НЕЛК

Приложени са по делото Заповед № 10-01-20/22.01.2024 г. за определяне на комисия по трудоустрояване; Протокол от 23.01.2024 г. за определяне на длъжности и работни места за трудоустроени работници и служители от ПТП София за 2024 г. и Протокол от 19.03.2024 г. за прекратяване на трудовия договор с П. И. В..

По делото са представени Препис от трудова книжка(страници 12-13 и страници 14-15), както и Справка от ТД на НАП-София от 21.10.2024 г. за актуално състояние на трудовите договори на П. И. В., ЕГН **********.

Приложени са по делото Фиш за работна заплата на П. И. В. за м.юли 2023 г. и Фиш за работна заплата на П. И. В. за м.април 2024 г.

Приета е по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която размера последното пълно брутно трудово възнаграждение е 2091.74 лева, като размера на обезщетението за периода от 11.04.2024 г. до 11.10.2024 г. е 12 608.31 лева.

Другите представени доказателства са ирелевантни за правния спор.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя-ответник. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника/служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест и когато това не е изпълнено, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици.

Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ се състои от два елемента, дадени кумулативно. Първият елемент е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания.

Вторият елемент е и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Под "подходяща работа" се разбира свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравно състояние на работника или служителя и на квалификационните изисквания, на които отговаря. Обстоятелството, че работата е подходяща за здравното състояние, трябва да бъде също така удостоверено от компетентния здравен орган, като преценката коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя не може да се извърши едностранно от работодателя (Решение № 93/26.06.2020 г. по гражданско дело № 3772/2019 г. на ІІІ ГО при ВКС).

По делото е установено като безспорно, че ищеца е бил назначен на длъжност „Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“ при ответника по силата на Трудов договор № 47/31.10.2018 г.; Трудов договор № 07/05.02.2021 г.; Допълнително споразумение № 17/17.03.2021 г. и Допълнително споразумение № 01/31.01.2024 г., както и че със Заповед № 39/10.04.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.

За да се изясни дали ищецът е страдал от заболяване, довело до намалена работоспособност, вследствие на което се е достигнало до невъзможност да изпълнява възложената му работа, това обстоятелство трябва да бъде установено със стабилен индивидуален административен акт на компетентния здравен орган. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 11. ГПК само влезлият в сила индивидуален административен акт – Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК е задължителен за съда при преценката на законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал.1, т. 9 КТ. В този смисъл е и константната практика на ВКС (Решение № 195/ 30.10.2014 г. по гражданско дело № 1997/2014 г., ІІІ ГО при ВКС Решение № 332/21.10.2011 г. по гражданско дело № 565/2011 г., ІІІ ГО при ВКС;

Решение № 952/18.12.2009 г. по гражданско дело № 4756/2008 г., І ГО при ВКС), с която се приема, че решението на ТЕЛК/НЕЛК не може да послужи като основание за извършеното уволнение, докато не е изчерпан редът за обжалването му. В настоящия случай Експертно решение № 90539 от заседание № 032/29.02.2024 г. на НЕЛК няма данни дали е влязло в 4 сила. Още повече, че в диспозитива на Протокол от заседанието на Комисията по трудоустрояване при ответника, проведено на 19.03.2024 г. за прекратяване на трудовия договор с П. И. В. е уточнено, че до представянето на НЕЛК решението с поставен печат „Влязло в сила“ да се изпълни даденото заключение от НЕЛК и лицето да не се допуска да изпълнява трудовите си задължения. Това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че само на това основание работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е била налице първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ (Решение № 188/23.01. 2018 г. по гражданско дело № 793/2017 г., на III ГО при ВКС ).