Решение № 50 от 09.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120101399 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

****, представлявано от ****, срещу срещу Ф. Х. Ч., ЕГН **********, и Е. А. Я., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ****, с която се претендира установяване разделната дължимост на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3773/12.12.2023 г. по ч.гр.д. № 7507/2023 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 291. 78 лева - главница, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период от 09.04.2021 г. до 29.04.2023 г., абонатен № ****, издадени в периода от 25.06.2021 г. до 25.05.2023 г., както и сумата 44. 06 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.07.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.12.2023 г., до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на разноските по делото.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че ответниците са потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в гр. Бургас, кв. **, ул. „Ч.“ № *, в качеството им на съсобтвеници, притежаващи по ½ идеална част от имота, за който е разкрит абонатен № ****, като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не са заплатени.

1

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез назначения им особен представител адвокат Ш., с който исковете се оспорват на първо място като недопустими, предвид липсата на доказателства, че ответниците имат качеството на потребители, като се излагат доводи относно липсата на доказателства за собственост върху имота, заявление за откриване на партидата и удостоверение за наследниците на Х. Х.Я., от което да било видно, че ответниците са негови наследници. Така наведените доводи за недопустимост са по съществото на спора, при все че в исковата молба се сочи наличието на това качество. Наред с това се оспорват приложените към исковата молба фактури и отчетеното по тях количество вода. Поради тези съображения се иска отхвърляне на исковете.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото нотариален акт № *, том , рег. № ***, дело № от *** г. на нотариус **** с рег. № *** в КНРК, вписан в Службата по вписванията д вх.рег. № *** г., акт № *, том **, дело № **, се установява, че Х. Х.Я. и М.А.Я. са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. **, ул. „Ч.“ № *, заедно с двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в централната част от имота, състояща се от партерен етаж с площ от 194. 06 кв.м. и първи жилищен етаж от 212.

51 дка. Ответниците се явяват деца и законни наследници на починалите си родители Х. Х.Я. и М.А.Я., за което са представени и удостоверения за наследници.

За процесния отчетен период от 09.04.2021 г. до 29.04.2023 г. за него са начислени 90 куб.м. вода т.е. средно месечно по 3. 75 куб.м. вода, въз основа на служебни начисления по представена справка - извлечение. Въз основа на този отчет са издадени и процесните фактури в периода от 25.06.2021 г. до 25.05.2023 г., като същите остойностяват изразходеното количество вода в периода от 09.04.2021 г. до 29.04.2023 г. и общата им стойност възлиза на 291. 78 лева. В тази връзка и ищецът е заявил, че са извършвани ежемесечни начисления от 5 куб.м. за един обитател съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № „/14.09.2004 г., поради липсата на монтиран водомер.

От ангажираните гласни доказателства – показанията на св. В. Р., изпълняваща длъжността отчетник на измервателни уреди от 02.11.2020 г. се установява, че обслужва процесния район в кв. **, където попада и улица „Ч.“ № *. Заявява, че от както е постъпила на работа водомерът на имота е повреден и тя начислява служебно съгласно Наредбата по 5 куб.м. Такова било положението като постъпила на работа, 2 такова било и към настоящия момент, като потребителят освен това никога не осигурявал достъп до имота, а информацията от съседите е че в него живее едно лице до месец май 2023 г. След тази датата по данни на съседи никой не живее имота и тя не начислявала дори и служебни количества вода.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът респективно ответниците са собственици на водоснабдения имот.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект, или в случая съсобствениците на водоснабдения обект – ответниците, в качеството им законни наследници на починалите си родители Х. Х.Я. и М.А.Я., като няма данни да се отказвали от наследство.

По отношение на количеството изразходена вода, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на 3 индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, което очевидно в случая е спазено, доколкото са издавани редовно фактури, някои за тримесечен отчет.

Доколкото обаче в имота няма водомер респективно е налице повреден такъв, е извършвано служебно начисляване, като съгласно чл. 47, ал.2, т. 1 от Наредбата потребителят следва за своя сметка да отстрани повредата. Така и съгласно чл. 39, ал.

5 от Наредба № 4/2004 г. по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Отделно от това и чл. 35, ал. 5 предвижда, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, като по делото са представени и съставени в тази връзка протоколи, като и в тази хипотеза се начислява служебно вода. Ето и защо съдът счита, че количествата вода са законосъобразно начислени. При тези данни съдът намира, че по делото се установява, че в периода на претенцията е начислена вода, съобразно цитирана разпоредба от Наредбата, като търсената сума по фактурите съответства на изразходеното количество вода, при което съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не са представени доказателства за плащането на търсената главница, при което съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението.

При този изход на делото и по разноските, съдът намира следното:

Дължими са направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни в настоящото производство.

Основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 475 лв., включваща заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит за особен представител в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 550 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд 4

РЕШИ:

Приема за установено, че Ф. Х. Ч. с ЕГН **********, и Е. А. Я. с ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ****, дължат разделно на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ****, представлявано от ****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3773/12.12.2023 г. по ч.гр.д.

№ 7507/2023 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 291. 78 лева главница, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период от 09.04.2021 г. до 29.04.2023 г., абонатен № ****, издадени в периода от 25.06.2021 г. до 25.05.2023 г., както и сумата 44. 06 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.07.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –11.12.2023 г., до изплащането й.

Осъжда Ф. Х. Ч., ЕГН **********, и Е. А. Я., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ****, да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

****, представлявано от ****, сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. по ч.гр.д. № 7507/2023 г. и 475 лв. по гр.д. № 1399/2024 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5