Определение № 270 от 20.09.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Ямбол, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно частно наказателно дело № 20232300600302 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр.чл.306, ал.3, вр.чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

Образувано е по частна жалба на частния тъжител Й. И. Д., депозирана чрез повереника й адв.Л. Д. от АК-*****, против определение № 10/7.07.2023г.по нчхд № 23/2022г.на РС-Тополовград.

С обжалваното определение Й. Д. е осъдена да заплати на Г. Б. Г. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2300лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, тъй като на оправдания подсъдим се дължи възстановяване на направени разноски само за един адвокат. Обстоятелството, че същия е решил да бъде защитаван от двама адвокати е въпрос на лично решение, което не следва да е в тежест на частния тъжител. В тази връзка са приложени решения на ЕСПЧ, които подкрепят твърденията за неправилност на обжалваното определение. На това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение.

ОС-Ямбол като взе предвид доводите в жалбата и релевантното искане, както и материалите по делото и закона, приема за установено следното:

По нчхд № 23/2022г.по описа на РС- Тополовград е постановена присъда № */*.**.****г.,с която подс.Г. Б. Г. е признат за невиновен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.182, ал.2 от НК и е оправдан.

Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от частния тъжител Д.

1 срещу подс.Г. граждански иск за сумата от 500лв.представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.182, ал.2 от НК.

Д. е осъдена да заплати на Г. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1750лв. и 150лв.за депозит за призоваване на свидетели.

С определение предмет на настоящото производство, постановено на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК частния тъжител Д. е осъдена да заплати на подс.Г. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 300лв.

По делото са представени и съответно приложени четири договора за правна защита и съдействие от подс.Г. както следва:

На **.**.****г.на основание договор за правна защита и съдействие Г. Г. е заплатил на адв.В. Г. сумата от 1500лева за оказване на правна помощ и защита по нчхд № ***/**г.на РС-Хасково.

След отвод да съдиите от районния съд делото е изпратено за разглеждане от ВКС в РС- Тополовград и е образувано нчхд № 23/22г.по същата тъжба.

На **.**.****г.на основание договор за правна защита и съдействие Г. Г. е заплатил на адв.В. Г. сумата от 800лева за оказване на правна помощ и защита по нчхд № 23/22г.на РС-Тополовград.

На **.**.****г.на основание договор за правна защита и съдействие Г. е платил на адв.И. В. договореното възнаграждение в размер на 1 500лв.за процесуално представителство по същото дело. Адв.В. е упълномощена от подсъдимия да го защитава по делото.

На *.**.****г.Г. е заплатил на адв.В.Г. сумата от 250лв.за явяване в съдебно заседание по същото дело. На същата дата е проведено съдебно заседание с участието и на адв.Г..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като извърши преценка по реда на чл.342 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от уведомяването на страната, от надлежна страна, поради което същата е поцесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, тъй като когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия се възлагат на частния тъжител. За да се присъдят съдебните разноски следва да са налице доказателства, че същите реално са направени, тъй като само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Доказването на факта на плащане в брой се извършва с отразяване в договора за правна защита. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

2

От представените от подсъдимия четири договора за правна помощ е видно, че същият е заплатил за адвокатска защита общо 4050лв.от които 1750лв.са му присъдени с влязлата в сила оправдателна присъда.

Присъдените с процесното допълнително определение разноски в размер на 2300лв.са дължими, поради което правилно частния тъжител е осъден да ги заплати на подсъдимия. Разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК е категорична, че при постановяване на оправдателна присъда, частния тъжител дължи заплащане на подсъдимия на всички направени от него разноски по делото. Действително подсъдимият сам преценява какъв да е обемът на защитата му и колко адвоката ще упълномощи да го защитават, но при постановяване на оправдателна присъда частния тъжител следва да му възстанови всички направени и доказани разноски, включително и за заплащане на адвокатските хонорари.

Представените от въззивника решения на ЕСПЧ касаят различни казуси нямащи отношение към настоящия, тъй като се отнасят за дела по ЗОДОВ, които се разглеждат по реда на ГПК и е налице правно основание за намаляване на адвокатското възнаграждение с оглед свършената работа.

По тези съображения съдът приема обжалваното определение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.345, вр.чл.341, ал.2, вр.чл.306, ал.3, вр.чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10/7.07.2023г.по нчхд № 23/2022г.на РСТополовград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3