Решение № 186 от 27.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Сливен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104455 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т.-М. Т. С. от гр.

Шивачево срещу „Сити кеш“ ООД, с която е предявен иск за обявяване за нищожен на сключения между страните Договор за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че на 11.10.2022 г. сключила с ответника Договор за потребителски кредит, по силата на който усвоила главница в размер на 2000,00 лв. Срокът на договора бил 23 седмици при лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 49,87 %. В договора било уговорено кредитополучателката да заплати неустойка за непредоставяне на поръчителство в размер на 1151,03 лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и е нарушена нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът не е сключен нито на хартия, нито на друг траен носител при спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага, че договорът е недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв. Пояснява, че в ГПР следва да се включи и дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение, при което ГПР надвишава допустимия по закона максимум. В този смисъл ищцата твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно 1

ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. Ищцата излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, цели заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е неравноправна, както и че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите нрави. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и поради упражняване на правото на иск при условията на злоупотреба с права.

Оспорва предявения иск и като неоснователен. Излага, че договорът за потребителски кредит е действителен, като при сключването му са спазени изискванията на ЗПК. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, като неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че кредитополучателката е разполагала с възможност в срок от 14 дни да се откаже от договора, а също и да удължи тридневния срок за предоставяне на обезпечение с представяне на молба до кредитора или с представяне на заместващо обезпечение като запис на заповед. Заявява, че конкретното тълкуване на договора за кредит следва да се извършва в контекста на трайните отношения между страните, като цитира съдебна практика в този смисъл. Ответникът оспорва и твърденията на ищцата за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, като изтъква, че същата е фиксирано уговорена за целия срок на договора. На изложените основания ответникът моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

2

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа възраженията си в отговора на исковата молба за недопустимост и неоснователност на иска, моли да бъде отхвърлен и също претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 748095 от 11.10.2022 г., сключен между ищцата Т.-М. Т. С. и ответното дружество „Сити кеш“ ООД, поради противоречие на закона.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и доказан.

Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между ответника „Сити кеш“ ООД и ищцата Т.-М. Т. С. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 748095 от 11.10.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 2000,00 лв.

Уговорено е, че срокът на договора е до 21.03.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,05 %. ГПР е посочен като 49,87 %.

В чл. 5 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му заемателят да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 1151,03 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

3

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,87 %, а договорната лихва е 40,05 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. При включване на неустойката в обхвата на ГПР по договора, същият нараства многократно над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за паричен 4 заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 68,68 € - заплатена държавна такса.

На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.

Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 325,08 €.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат, настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и характера на събраните доказателства и действително извършената от пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал писмено становище по хода на делото и по същество.

5

Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата от 200,00 € адвокатско възнаграждение по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 и Т.-М. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. ................

Договор за потребителски кредит № 748095 от 11.10.2022 г. , поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Т.-М. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. ................ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 68,68 € /шестдесет и осем евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. от АК - Русе, с персонален № **********, с адрес гр. София, ул. „Кюстендил“ № 21, ет. 2, офис 27 на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 200,00 € /двеста евро/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.