Решение № 1190 от 02.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1190

Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180700598 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба на Д. С. Г., [ЕГН], с постоянен адрес обл. Смолян, общ. Борино, [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. Н. П. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица]срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, претендирани като претърпени в периода от 18.06.2020 г. до 11.02.2025 г. при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че през целия посочен период ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, които надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, и представляват нечовешко и унизително отношение. Излага се, че в килиите е била осигурявана нетна жилищна площ под 3 кв. м на човек, при значителна пренаселеност, липса на достатъчен санитарен възел и течаща вода, както и невъзможност за свободно ползване на тоалетна и баня. Твърди се наличие на трайни и повтарящи се проблеми с хигиената, масово разпространение на дървеници, хлебарки и гризачи, както и наличие на котки в спалните помещения и столовата, което според ищеца е създавало риск за здравето му и е пораждало чувство на страх, унижение и малоценност.

Ищецът твърди, че през различни периоди е бил настаняван в приемно отделение и в килии с голям брой лишени от свобода, без осигурени дюшеци, възглавници и нормални условия за сън, както и в т.нар. абонатно помещение, което е било едновременно сервизно, складово и работно, с високо ниво на шум, наличие на прах, мазилка, мухъл и липса на санитарен възел. Поддържа се, че банята е била обща, разположена извън корпуса, с ограничен достъп, недостатъчен брой душове, лошо хигиенно състояние и невъзможност за ползване на тоалетна по време на престой на открито или каре.

В исковата молба се сочи още, че ищецът е работил през почти целия период на изтърпяване на наказанието, поради което не е могъл да ползва каре и престой на открито, с което според него е било нарушено основното му право на ежедневен престой на открито. Излага се и твърдение за сериозни пропуски в медицинското обслужване, като се сочи, че в затвора е имало лекар с ограничено присъствие, липсвали са регулярни прегледи и изследвания, а достъпът до медицинска помощ е бил затруднен и несигурен.

Ищецът твърди, че по време на престоя си в затвора е претърпял трудова злополука, при която е получил тежка травма на коляното, със скъсване на менискус и кръстни връзки, като въпреки наличието на медицински показания за оперативно лечение и рехабилитация, такива не са били осигурени от администрацията на затвора. Поддържа се, че в продължение на месеци ищецът е търпял силни болки, оток и ограничена подвижност, като са му били предоставяни единствено обезболяващи медикаменти, без адекватно лечение и без последваща грижа, което е довело до продължителни физически страдания и психически дискомфорт В уточнението към исковата молба ищецът конкретизира част от изложените твърдения, като заявява, че през времето на работа в Затвора – Пловдив не е ползвал регламентирани почивки и каре, въпреки отправени искания, поради това че е бил ангажиран с трудова дейност. Посочва се, че са били давани предписания от здравни органи за извършване на операция и назначаване на рехабилитация, които не са били изпълнени от администрацията на затвора. Уточнява се, че поради липса на пералня и условия за пране, ищецът е бил принуден да пере дрехите си на ръка през целия период на престоя си. Допълва се, че въпреки наличието на решение за оперативно лечение, операция не е била извършена, а за ищеца не е била полагана адекватна медицинска грижа в продължение на около шест месеца, през които е живял в постоянни болки и страдания С оглед на изложеното ищецът поддържа, че в резултат на описаните условия и бездействия на ответника е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, унижение, огорчение, чувство на малоценност, страх и безпомощност, както и в засягане на физическото и психическото му здраве. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата, като съгласно ал. 5 от същата разпоредба настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Иска съдът да осъди ответника да заплати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски, включително държавна такса и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е постъпил писмен отговор от ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител ст. юриск Ч., с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан. Ответникът поддържа становище, че в исковата молба липсва достатъчна конкретизация на твърдените незаконосъобразни действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията, както и че не са ангажирани доказателства за настъпването на претендираните вреди и за причинната връзка между тях и поведението на администрацията.

Ответникът излага, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив за периода от 21.06.2021 г. до 11.02.2025 г., като подчертава, че лишаването от свобода по своята правна същност предполага ограничаване не само на правото на свободно придвижване, но и на други права и интереси, които по необходимост се упражняват в условията на местата за лишаване от свобода. Поддържа се, че условията в затвора не могат да се приравняват на условията на живот на свободните граждани и сами по себе си не водят автоматично до извод за нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.

В отговора се сочи, че на ищеца е бил осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и че кумулативното въздействие на условията в затвора не е от такова естество и интензитет, че да доведе до твърдените от него психически и физически страдания, изразяващи се в дискомфорт, огорчение, обида, възмущение или нечовешко и унизително отношение. Ответникът изрично заявява, че не следва да се приема, че престоят в условията на затвора е причинил твърдените неимуществени вреди, като се поддържа, че ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите лишени от свобода.

Ответната страна поддържа, че е изпълнила дължимите по закон задължения по отношение на условията за изтърпяване на наказанието и че липсват незаконосъобразни действия, насочени персонално към ищеца.

В заключение ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

От фактическа страна Съдът установява следното:

От приетите по делото справки, представени от процесуалния представител на ответната страна, се установява, че ищецът Д. С. Г. е постъпил в Затвора – Пловдив на 21.06.2021 г. (л. 25), като от тази дата е проследим реалният му престой в посоченото място за лишаване от свобода. Посочената справка е приета по делото, страните са имали възможност да изразят становище по доказателствата, като ищецът не е оспорил съдържанието ѝ, нито е ангажирал насрещни доказателства, които да установяват пребиваване в Затвора – Пловдив в по-ранен момент от отразения в официалната информационна система. Ето защо съдът приема 21.06.2021 г. за началото на релевантния за спора престой на ищеца в Затвора – Пловдив. За периода 18.06.2020 г. – 20.06.2021 г. по делото не се установява ищецът да е бил фактически в Затвора – Пловдив, поради което в тази част исковата претенция се явява недоказана.

При постъпването си ищецът е бил настанен в Приемно отделение, като по справката изрично е отбелязано, че няма запазени данни в кое помещение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределянето му в шеста група на 06.07.2021 г.(л. 25).

За периода от 06.07.2021 г. до 14.01.2022 г. по делото не са представени справки, съдържащи информация за конкретните спални помещения, в които е пребивавал ищецът, тяхната площ и броя на настанените лишени от свобода. В представената справка изрично е посочено, че липсват съхранени сведения за този период, доколкото единственият документ, съдържащ информация за разпределението и движението на лишените от свобода по спални помещения, се съхранява за срок от три години (л. 28). Поради това за посочения период са установими единствено датата на настаняване на ищеца в VI пост и обстоятелството, че той е пребивавал в Затвора – Пловдив, без да са налични конкретни данни за битовите параметри на престоя му.

По делото е представена и приета детайлна справка за престоя му в пост VI за времето на изтърпяване на последното наказание „лишаване от свобода“, считано от 15.01.2022 г. (л.28), като за този период са индивидуализирани конкретните спални помещения, тяхната площ и броят на настанените лишени от свобода за всеки отделен подпериод.

Установява се, че стая № 6 на пост VI е с площ 28,28 кв. м. (без санитарния възел), разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,45 м. х 1,10 м. и 0,50 м. х 1,10 м., а санитарният възел е с площ 2,48 кв. м. и един отваряем прозорец с размер 0,35 м. х 1,10 м.

За периода 15.01.2022 г. – 18.01.2022 г. в стая № 6 са били настанени 5 лишени от свобода.

За периода 19.01.2022 г. – 02.02.2022 г. в стая № 6 са били настанени 6 лишени от свобода.

За периода 03.02.2022 г. – 09.02.2022 г. в стая № 6 са били настанени 5 лишени от свобода.

Поради извършване на основен ремонт на стая № 6, за периода 10.02.2022 г. – 22.03.2022 г. ищецът е преместен в стая № 8 на пост VI.

Стая № 8 е с площ 29,66 кв. м. (без санитарния възел), с два отваряеми прозореца с размери 0,50 м. х 1,15 м. и 1,00 м. х 1,15 м., а санитарният възел е с площ 2,54 кв. м. и един отваряем прозорец 0,30 м. х 1,15 м.

За периода 10.02.2022 г. – 01.03.2022 г. в стая № 8 са били настанени 5 лишени от свобода.

За периода 02.03.2022 г. – 22.03.2022 г. в стая № 8 са били настанени 4 лишени от свобода.

След приключване на ремонта, считано от 23.03.2022 г., ищецът отново е настанен в стая № 6 на пост VI. За този период по справката са отразени следните подпериоди и населеност:

– 23.03.2022 г. – 24.03.2022 г. – 4 лишени от свобода

– 25.03.2022 г. – 03.05.2022 г. – 5 лишени от свобода

– 04.05.2022 г. – 11.05.2022 г. – 6 лишени от свобода

– 12.05.2022 г. – 5 лишени от свобода

– 13.05.2022 г. – 17.05.2022 г. – 6 лишени от свобода

– 18.05.2022 г. – 19.05.2022 г. – 5 лишени от свобода

– 20.05.2022 г. – 25.05.2022 г. – 6 лишени от свобода

– 26.05.2022 г. – 08.06.2022 г. – 5 лишени от свобода

– 09.06.2022 г. – 16.06.2022 г. – 7 лишени от свобода

– 17.06.2022 г. – 28.06.2022 г. – 6 лишени от свобода

– 29.06.2022 г. – 25.07.2022 г. – 5 лишени от свобода

– 26.07.2022 г. – 01.08.2022 г. – 4 лишени от свобода

– 02.08.2022 г. – 07.08.2022 г. – 5 лишени от свобода

Със заповед № Л-2006/05.08.2022 г., считано от 08.08.2022 г., ищецът е преназначен на работа като „Абонатчик“ с нощуване в абонатната стая, поради което за периода 08.08.2022 г. – 09.02.2023 г. той не е пребивавал в спалните помещения на пост VI. В този период, за времето 30.12.2022 г. – 04.01.2023 г., ищецът не е пребивавал на територията на затвора поради ползване на домашен отпуск, предоставен като награда.

На 09.02.2023 г. ищецът е спрян от работа като „Абонатчик“, а на 10.02.2023 г., поради възникнала необходимост, е преназначен като „Ел. техник“ и отново е настанен в стая № 6 на пост VI. За този период населеността е както следва: