Решение № 510 от 19.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Благоевград, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200695 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. К. Д. от гр.С , против НП№23-1116000730/11.04.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание“Глоба в размер на 1000.00лв. и кумулативно с това –„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, във връзка с нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С НП е разпоредено също така и отнемане на 10 контролни точки от талона на жалбоподателя въз основа на Наредба №Iз-2539 на МВР.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършването на твърдяното административно нарушение.

Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районна прокуратура-Благоевград, редовно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

1

Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград, сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и представител по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.

№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.

Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от 2 никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на 18.04.2023г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 19.04.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че на 24.03.2023г., св. Б. в качеството му на мл.автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОДМВРБлагоевград, в присъствието на колегата си св. И., е съставил на жалбоподателката АУАН№230685 за това, че на същата дата, около 23.55 часа, по път BLG1290 III-1007, в района на с.П , срещу Ч , с посока на движение от с.Б към ПП1 на Е-79, е управлявала повереният й лек автомобил с марка „Б “ и рег.№ , собственост на Н Х В от с.Ч , под въздействие на алкохол в кръвта, измерен с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № ARNJ-0079, който е отчел положителен резултат 1.04 промила на хиляда-алкохол от количеството на издишан въздух в апарата с проба №02609. Това тестване на жалбоподателката е извършено в рамките на направена й проверка от свидетелите по акта и на мястото , посочено в него, след което св. И. е издал на Д. и талон за медицинско изследване с № 120089/24.03.2023г. Талона е връчен срещу подпис на жалбоподателката и в него изрично е посочено, че тя е оспорила резултата с 3 техническото средство и е избрала да й бъде извършено медицинско и химическо изследване за употреба на алкохол. След връчването на този талон, на жалбоподателката е указано, че следва да се яви в ЦСМП-Благоевград за предоставяне на кръв за химически анализ до 60 минути. По делото обаче не се установи жалбоподателката да е сторила това. Описаното поведение на Д. в АУАН, е квалифицирано с него като административно нарушение по чл.

5, ал.3, т.1 , предл.1 от ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателката срещу неин подпис, без отразяване на възражения по документа.

Заради констатираното количество алкохол в издишан въздух от жалбоподателката по време на извършеният й на място тест, й е издадена Заповед №193/24.03.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка–„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.

Въз основа на този АУАН, на 11.04.2023г., Началникът на група към ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, е издал обжалваното НП№231116-000730, с което на основание чл. 174, ал.1 т.2 от ЗДвП, на същата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв. и кумулативно с това-„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С НП е разпоредено също така и отнемането на 10 бр. точки от контролния талон на дееца към СУМПС въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР. НП е връчено с разписка лично и срещу подпис на жалбоподателката на 18.04.2023г.

Изложената в АУАН фактическа обстановка за констатиране на вмененото на жалбоподателката административно нарушение, се обосновава с разпита на свидетелите по акта Б. и И.. Двамата установяват, че лично са възприели жалбоподателката да управлява описаното в акта МПС и я спрели за проверка в рамките на провеждано СПО. В хода на проверката същата била тествана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело положителен резултат от 1.04 промила алкохол в издишания въздух от Д.. Заради последното й бил издаден талон за медицинско изследване, като до определеният й за това час за предоставяне на кръвна проба за изследване за употреба на алкохол, жалбоподателката не била предоставила такава в СПО-Благоевград. АУАН бил съставен на място и връчен лично на жалбоподателката, без възражения то нейна страна.

По делото е приложена Заповед №812з-1632/02.12.2021г. на Министъра 4 на МВР, с която са делегирани правомощия на началниците на Сектор „ПП“ при ОДМВР, за издаване на НП при осъществяване на контрол по спазване на ЗДвП и констатиране на нарушения по него.

Видно от представената към преписката Справка за нарушител /водач /л.18-23/, жалбоподателката е наказвана еднократно за други административни нарушения по ЗДвП до процесната дата.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършено от нея административно нарушение по чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се приложи изрична заповед, издадена преди датата на деянието за делегиране на правомощия по издаване на НП, на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Благовеград при нарушения по ЗДвП. В АУАН и НП се съдържат и всички изискуеми се реквизити за тях по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, в това число дата на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата и място на извършване на твърдяното административно нарушение, описание на обстоятелствата и начина, при които е извършено нарушението, негова правна квалификация и доказателства, с които се установява. НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени /лично/ на дееца. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно.

От друга страна, с ангажираните по делото доказателства съдът счита, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателката е извършила от обективна и субективна страна, вмененото й административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда .

В казуса от обективна страна се установи, че на процесната дата /23.03.2023г., около 23.55 часа / и на процесното място /по път BLG1290 III1007, в района на с.П , срещу Ч , с посока на движение от с.Б към ПП1 на Е79/, жалбоподателката е управлявала МПС /повереният й лек автомобил с марка „Б “ и рег.№ , собственост на Н Х В от с.Ч /, с концентрация на 5 алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда / с концентрация на алкохол от 1.04 промила на хиляда, измерена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № ARNJ-0079/, която концентрация според законодателя оказва въздействие върху водача при такова управление на МПС и именно за това процесното управление на МПС се квалифицира като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, чието спазване е скрепено със съответна санкция. / На практика, всяко превишаване на тази минимално въведена концентрация за наличие на алкохол във водач, въведена от самият законодател, е приета от него за достатъчен индикатор, че е налице такова повлияване от алкохола до степен да бъде квалифицирано като противоправно и виновно деяние, а именно административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП./

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка на място от контролните органи регламентира, че употребата на алкохол се установява с техническо средство, каквото именно е ползвано и в процесният случай-Алкотест Дрегер. В казуса, страните нямат спор, че това техническо средство е утвърдено за измерване на алкохолна концентрация за водачите на МПС, че е било техническо изправно към датата на деянието, както и, че същото е меродавно и надлежно доказателство за наличието на алкохол с определена концентрация във водача по аргумент от противното на чл. 3а, вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. /Установи се, че на жалбоподателката е бил предоставен талон за медицинско изследване и при оспорване на резултата от теста с посоченото техническо средство, същата е имала възможност да представи кръвна проба за медицинско и химическо изследване на кръвта й, но не е сторила това. Ето защо, този констатиран положителен резултат за наличие на алкохол във водача Д. при управление на МПС на процесната дата и място, обосновава правният извод на санкционният орган за извършено от нея административно нарушение от обективна страна по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП . От своя страна издаденият й и връчен талон за медицинско изследване своевременно, който тя не е ползвала по предназначение и в определеният й за това времеви интервал на процесната дата, опровергава собствените й твърдения, че не й била 6 предоставена възможност за друга алтернатива на изследване и респ. за недоказаност на процесното нарушение./