Протокол № 647 от 26.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 647 гр. Варна, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500502 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:13 часа се явиха:

На именното повикване в 13:13 часа /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/ се явиха:

-----------------------------------------------------------------------------------------------------Въззивникът К. Б. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемият В. Ж. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Ч., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Трето лице - помагач ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, редовно призовани, не изпращат представител.

АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5399/22.01.2024г., подадена от К. Б. К., ЕГН 1

********** срещу Решение № 4228/28.12.2023г., постановено по гр.д. № 1951/2023г. на ВРС, 50 състав, с което са отхвърлени предявените от К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „Карамфил“ № 15, вх. Д, ет.4, ап.49, срещу В. Ж. Т., ЕГН: **********, в качеството му на нотариус с рег.№*** на НК, със служебен адрес: гр. Добрич, ул. „Иван Пенаков“ №13 осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в цената, платена от ищеца по договор, сключен на 11.12.2018 г. с нотариален акт №1, т. IV, рег. №9322, дело №447 по описа за 2018г. на същия нотариус за покупкопродажба на имот, от който ищецът впоследствие е отстранен, поради виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на нотариуса, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 809,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5000 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение № 260322/07.12.2020 г.по гр.д.№ 231/2019 г.по описа на Районен съд – Добрич, до момента на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г.;

- сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени нотариални такси по изповядване на сделката в размер на 134,50 лв. с вкл ДДС, платена такса за вписване в размер на 110,50 лв., платен местен данък в размер на 150 лв. и преводна такса в размер на 5 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 64,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 400 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение № 260322/07.12.2020 г.по гр.д.№ 231/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, до момента на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г., на основание чл.73, ал.1 от ЗННД във вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност постановеното решение. В същата са възпроизведени посочените в исковата молба твърдения за допуснати от нотариус В. Т. нарушения при процесното нотариално производство, както и за претърпени от ищеца имуществени вреди. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд превратно е извел правни изводи от събраните доказателства досежно извършените нарушения и твърдяната нищожност на нотариалното удостоверяване. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважени изцяло предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Нотариус В. Ж. Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

2

Сочи се, че първоинстанционното решение е допустимо, валидно и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.. Излага се подробно становище по твърдените от въззивника нарушения, допуснати в нотариалното производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

АДВ.П.: Запозната съм доклада. Нямам възражение, моля да бъде приет за окончателен.

АДВ.Ч.: Запозната съм с доклада, нямам бележки и възражения, моля да бъде приет за окончателен.

АДВ.П.: Поддържам въззивната жалба, оспорваме отговорите на въззиваемата страна и подпомагащата страна. Подробно сме развили аргументи в жалбата относно неправилността на решението.

АДВ.Ч.: Поддържам отговора. Нямам допълнителни доказателствени искания.

Представям списък на разноските, с препис за другата страна.

АДВ.П.: Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание списъци на разноските и доказателствата за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. П.: Подробно сме изложили аргументи във въззивната жалба. Моля да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и уважена въззивната ни жалба, която по безспорен и категоричен начин се доказа в първоинстанционното производство във връзка с всички събрани доказателства. От събраните доказателства първоинстанционния съд направи неправилни изводи, с оглед на факта, че е допустимо в охранителното 3 удостоверително производство да се приемат декларации, които изхождат от трето лице, а не са декларациите по чл. 264 от ДОПК и по чл. 25, ал. 8 от ЗЗДН лично подписани от страната, тъй като по този начин се допуска противоречие в постановения съдебен акт, според регламентираното с тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по т.д.№ 7/2012г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Нотариусът е допуснал не само това нарушение във връзка с изповядване на сделката. Същият не е прочел съдебния акт. Твърди се от събраните гласни доказателства, че страните са запознати, но какво означава запознаване. Значи, че не е четене, а запознаване. Не се доказа по безспорен и категоричен начин, че пълномощникът с доказано неистинско пълномощно, е имал права съответно да подписва тези доказателства и фактът, че нотариуса е направил справка за неговите лични данни, но не е положил по-високата грижа, която се изисква по Закона за нотариусите, а именно да се убеди, че страната съзнава съдържанието на това, което й се предоставя, че страната разбира и говори български език. Не е направена справка в Национална база данни за да се удостовери лицето само българско гражданство ли има или респективно е с двойно гражданство. Българското гражданство се придобива по рождение и фактът, че пълномощникът разполага с лична карта, т.е. документ за самоличност, не удостоверява факта за владение на български език, респективно за разбиране и съзнаване на нещо, което му е предоставено да прочете. Пълномощникът само се е усмихвал, не е комуникирал със страните, положил е подпис и с това производството е приключило. Т.е. с поведението си Нотариусът, без да изпълни функциите, които са му вменени служебно с повисока степен на грижа при изпълнението им, е причинил осъществяването на твърдените от нас факти, а именно настъпилата вреда. По безспорен и категоричен начин се доказа, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане, а във връзка с изпълнение на функции от нотариуса по отношение на неговите служебни задължения, не е охранил интересите на страните по чл. 25 от ЗННД. Допуснал е нарушение по чл. 574 от ГПК с непрочитането на нотариалния акт, което води до неговата нищожност. Допуснал е да приеме декларациите, които не са подписани от страната лично, като е дал възможност производството да се придвижи по-нататък към Агенция по вписванията. Друг е въпросът, че Агенция по вписванията – Добрич има порочна практика да вписва такъв вид актове, но в тази връзка имаме заведено друго производство. Моля да уважите жалбата, да ни присъдите сторените от доверителят ми разноски, като съответно се произнесете с акт, с който да уважите претенцията на доверителят ми.

АДВ.Ч.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите оспореният първостепенен акт, като валиден, допустим и правилен. Изложеното във въззивната жалба съображение за отмяна на оспорвания акт не споделям и съм изложила подробни съображения в отговора на въззивната жалба. Искам да акцентирам на следното: за първи път чувам в настоящата инстанция възражение по отношение евентуалното наличие на двойно гражданство у лицето, легитимирало се като продавач по сделката и какво значение би имало това по отношение валидността на сделката. В случая не считам, че Нотариусът би могъл да направи справка в Национална база данни за липсата или наличие на друго гражданство, освен българското гражданство за което се е уверил, че е налице относно 4 явилото се пред него лице пълномощник. Що се касае до изпълнението на останалите задължения на нотариуса във връзка с установяване правата на праводателя, във връзка с установяване на самоличността на явилите се пред него лица, във връзка с установяване на представителната власт на продавача, както и във връзка с останалите обстоятелства по чл.

578 и чл. 579 от ГПК, за които нотариусът следи и за които извършва официално удостоверяване в нотариалния акт. Считам, че в случая нотариусът е изпълнил всички свои задължения. Все пак, преценявайки дали е основателна или не заявената искова претенция и настоящите доводи на въззивника считам, че следва да изхождаме от твърденията, които са изложени в исковата молба, които чертаят предмета на спора. В случая основния довод, който излага въззивника – ищец, касае единствено и само легитимирането на продавача по сделката с неистинско пълномощно, за което е водено досъдебно производство и в същото това досъдебно производство, с помощта на съдебно-графологическа експертиза е установена неистинността на подписа на лицето сочено като упълномощител по упълномощителната следка, за която се е твърдяло, че същата е извършена пред турски нотариус. Към момента на представянето на писменото доказателство в нотариалното производство, а именно пълномощното, ведно с апостил, както и легализирания превод, нотариусът е извършил проверка от външна страна на данните за лицето сочено като упълномощител и лицето, което се сочи като пълномощник, като е преценил, че пълномощното от външна страна съдържа всички необходими белези, за да може пълномощникът да се легитимира като такъв при извършване на разпоредителната сделка – продажба на недвижим имот, пълномощното е било изрично. Съответно няма спор, видно от представените писмени доказателства към нотариалното дело, че нотариусът е извършил проверка на самоличността на явилите се пред него лица, като е запазил и препис от личните карти на всяка една от страните. Що се касае до прочитането на съдържанието на проекта за нотариален акт, доказано е по делото, че нотариусът първо е представил проект от нотариалния акт на всяка една от страните, след което е прочел съдържанието на нотариалния акт, което е в изпълнение на неговите законови задължения. Твърденията от страна на въззивника, че лицето сочено като пълномощник на продавача, че не е владеело български не отговаря на истината и не са доказани по делото, тъй като нотариусът е възприел съгласие от всяка една от участващите страни по съществени елементи на сделката, именно описанието на недвижимия имот, неговата площ и идентификация, съответно вписването в нотариалния акт на продажна цена и изброените елементи съпътстващи сделката, при което за него не е имало съмнение, че страните желаят постигането на правните последици на тази покупко-продажба. Още повече, че самият ищец твърди, че продажната цена била друга, не била удостоверената от нотариуса в нотариалния акт за сумата от 5000 лева, т.е. продажната цена би била много по-висока, като самия ищец твърди, че е платил на продавача, чрез неговия пълномощник по-висока цена. Ако ищецът претендира, че лицето сочено като пълномощник на продавача не владее български език, как е извоювало това лице по-голяма сума и как са се разбрали за стойността на тази сделка.