Разпореждане № 2281 от 22.07.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2281 гр. Разград, 22.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20253330101328 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

По реда на НАРЕДБА № 6 ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИ

ДЕЙСТВИЯ И УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ В ЕЛЕКТРОННА

ФОРМА / Наредба 6/ е депозирано от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу З. А. Д., ********** с адрес: с. Б., УЛ.******, общ. Т., обл. Я., за следните суми, дължими по Договор за стоков кредит № 263579 от 09.05.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем „Банка ДСК“ АД/: 749.57 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) главница, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 270.75 лв.

/двеста и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 10.10.2022 г. до 15.07.2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че за погасяване на задължения по Договор за стоков кредит № 263579 от 09.05.2017 г. длъжникът е извършил плащания към първоначалния кредитор„Банка ДСК“ ЕАД - цедент на вземанията по договора, в общ размер на 1290,91 лв. Съгласно указанията заявителят е описал плащанията по дати, както и за погасяване на какви задължения са отнесени платените суми.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

От заявлението и приложените документи към него е видно, че вземането произтича от Договор за стоков кредит № 263579, сключен на 09.05.2017 г. с „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем „Банка ДСК“ АД/ и З. А. Д., по силата на който на кредиторът е предоставил в полза на длъжника по сметка на търговеца ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД сума в размер на 1265,00 лева за закупуване на следните стоки: готварска печка ZANUSSI ZCV550 / 539 лв. 1 брой, /хладилник/фризер HAIER RD 203RAA цена 339 лв. 1 брой, SANG МИКРОВЪЛНОВА ФУРНА цена 109 лв. 1 брой и телефон мобилен LENOVO А 100 цена 139 лв. 2 броя, а 255,78 лева са предоставени чрез „Банка ДСК“ ЕАД застрахователна премия по застрахователна програма „Стандарт +“ при 1 застраховател "Групама Застраховане" ЕАД. Договорът е с краен срок 09.

05.2020 г. с план за погасяване на кредита на 36 месечни анюитетни вноски в размер на 71.59 лв. и общ размер на дължимата сума 2577,24 лева, сключен при посочени ГЛП 38,22 % и ГПР 45,61%. На 11.07.2019 г. е сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, е прехвърлило на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на З. А. Д., произтичащи от Договор за стоков кредит № 263579 от 09.05.2017 г. Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК. Основание за този извод е, че в договора за кредит е уговорен ГПР в размер на 45,61%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Видно от представения договор за закупени от потребителя готварска печка ZANUSSI ZCV550 / 539 лв. 1 брой, /хладилник/фризер HAIER RD 203RAA цена 339 лв. 1 брой, SANG МИКРОВЪЛНОВА ФУРНА цена 109 лв. 1 брой и телефон мобилен LENOVO А 100 цена 139 лв. 2 броя на ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД е предоставена сума в размер на 1265,00, но дължимата лихва е начислена върху сума в размер на 1520.78 лв., включваща освен предадената на търговеца в полза на длъжника сума и 255,78 лева, дължими като предоставена застрахователна премия, при което за него възниква общо задължение за периода на договора в размер на 2577,24 лева.

Плащането за застраховка съставляват разход по кредитния договор, без да е 2 включен в неговите клаузи при посочване на процента ГПР, с което е заобиколена забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за заплатена застрахователна премия.

При посоченото фактическо положение е видно, че посоченият в размер на 45,61% ГПР е изчислен в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание член 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 1265,00 лв. и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 1290,91 лв., е погасена в цялост, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде оставено без уважение. За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, адрес гр. София, ул.„Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу З. А. Д., ЕГН ********** с адрес: с. Б., УЛ.******, общ. Т., за следните суми, дължими по Договор за стоков кредит № 263579 от 09.05.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем „Банка ДСК“ АД/: 749.57 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) главница, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 270.75 лв. /двеста и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 10.10.2022 г. до 15.07.2025 г. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3