Присъда № 5 от 06.02.2025, Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда №5 о т 06.02.2025г., постановена по НОХД № 1691/2024г. по описа на ВТРС.

ОБВИНЕНИЕТО е срещу М. А. Х., роден на **.**.**** г., в гр. ***, с постоянен адрес: гр. ***. ул. ***, българин, български гражданин, с начално образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, в това, че :

В периода от неустановена дата в началото на м. август 2024 г. до 05.09.2024г., в гр. ***, в условията на продължавано престъпление, с три деяния, и в условията на домашно насилие, лично и чрез О. В. А., се заканил с убийство на В. С. И. от гр. ***, което заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, както следва: на неустановена дата в началото на м. август 2024 г., в гр. ***, се заканил с убийство на В. С. И., което заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с думите, адресирани към В. И., отправени чрез О. В. А. с искане да й ги предаде, а именно: „ще й взема главата“, „на оная *** й кажи, че ще я убия“; на 25.08.2024 г., в гр. ***, лично, се заканил с убийство на В. С. И., което заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с думите: „ще те лежа“, „ще вляза за убийство 20 години в затвора“ и - на неустановена дата в периода от 25.08.2024 г. до 05.09.2024 г., в гр. ***, лично, в хода на проведен телефонен разговор, се заканил с убийство на В. С. И., което заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с думите: „ще те убия“, „ще изляза от затвора и ще вляза обратно за 20 години заради теб“ и „ще те излежа“, престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

И в това, че

В периода от 25.08.2024 г. до 05.09.2024 г. в гр. ***, при условията на повторност, след като е осъден с влязло в сила на 17.10.2023 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1248/2023 г. по описа на PC- Велико Търново, и при условията на продължавано престъпление, с две деяния, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие- Заповед за защита № 11 от 10.03.2023 г. на Районен съд- Велико Търново, издадена въз основа на Решение № 404 от 10.03.2023 г. по гражданско дело № 440/2023 г. по описа на Районен съд- Велико Търново, по силата на която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. С. И. от гр. ***, както следва: на 25.08.2024 г., в гр. ***, не изпълнил заповедта за защита, като упражнил психическо насилие спрямо В. С. И., чрез отправяне на закана с думите: „ще те лежа“, „ще вляза за убийство 20 години в затвора“ и на неустановена дата в периода от 25.08.2024 г. до 05.09.2024 г., в гр. ***, не изпълнил заповедта за защита, като упражнил психическо насилие спрямо В. С. И., чрез отправяне на закана с думите: „ще те убия“, „ще 1 изляза от затвора и ще вляза обратно за 20 години заради теб“ и „ще те излежа“, престъпление по чл. 296, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 и чл.

26, ал. 1 от

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа обвинението и намира, че за престъплението по чл. 296, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което на основание чл. 58а от НК, следва да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година. За престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде редуцирано с 1/3 и да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като на осн. чл.23 от НК, бъде наложено едно общо най-тежко наказание, а именно една година лишаване от свобода, след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК.

Частният обвинител В. И., с процесуален представител адв. Л., моли съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатите обвинения, като за двете извършени от него престъпления му наложи наказание лишаване от свобода около и над средния размер, като обстойно излага основанията си по отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства. Намира, че налагането на по-тежко наказание би дало спокойствие на пострадалата, че няма да и се случи описаното в обвинителния акт. Моли съда да постанови своята присъда, като определи едно общо наказание на подсъдимия, което да редуцира с 1/3, според предвижданията на процесуалният и материалният закон.

Подсъдимият Х. признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за същите. Моли за налагане на наказание – лишаване от свобода за срок от две години.

Защитникът адв. В. намира предложенията на прокурора по индивидуализацията на наказанията за напълно разумни и обосновани, с оглед обществената опасност на деянието и дееца. Моли съда да произнесе присъда в параметрите, предложени от представителя на ВТРП. Моли също наказанието да бъде при първоначален общ режим, с оглед факта, че подс.Х ползвал общинско жилище и няма никакви средства, с които да го заплаща, и евентуално би могъл да работи ако бъде постановено наказание при общ режим.

Съдът, след като прецени направените самопризнания от подсъдимия и установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно :

Подсъдимият М. А. Х., роден на **.**.**** г., в гр. ***, с 2 постоянен адрес: гр. ***. ул. ***, българин, български гражданин, с начално образование, разведен, безработен, ЕГН **********, е многократно осъждан за умишлени престъпления от общ характер.

Между частния обвинител В. С. И. и подс. М. А. Х. имало сключен граждански брак, който бил прекратен с развод през 2023 г. По време на брака им подс. Х. упражнявал многократно физическо и психическо насилие спрямо В. И., като това била и основната причина за техния развод.

Въз основа на издадена Заповед за защита № 11 от 10.03.2023 г. по гр. дело № 440/2023 г. по описа на P C - Велико Търново, подс. М. Х. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. С. И.

(към онзи момент Х.).

С влязло в сила на 17,10.2023 г. Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1248/2023 г. по описа на PC- Велико Търново на подс. М. Х. било наложено наказание лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 16.06.2023 г. до 03.08.2023 г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие- Заповед за защита № 11 от г. на Районен съд, гр. Велико Търново, издадена на основание Решение № 404 от 10.03.2023 г. по гр. дело № 440/2023 г. по описа на Районен съд, гр. Велико Търново, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. С. Х. от гр. *** и да не приближава нея и жилището й на по-малко от 50 метра, като: на 16.06.2023 г. приближил В. С. Х. на по- малко от 50 метра и извършил домашно насилие спрямо нея, като я дърпал и я натискал и на 03.08.2023 г. приближил В. С. Х. и жилището й в гр. *** на ул. *** на по-малко от 50 метра.

В периода от 09.04.2024 г. до 17.10.2024 г. обв. М. Х. бил задържан, първоначално във връзка с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, впоследствие за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 698/2024 г. по описа на PC- Велико Търново, като се намирал последователно в ОСИН, сектор „Арести“, гр. Велико Търново, Затвора, гр. Ловеч и в Затворническо общежитие „Велико Търново“ към Затвора, гр. Ловеч.

От 25.06.2024 г. подс. Х. работел на външен обект- фирма „***“ ЕООД в гр. ***. Подс. М. Х. ползвал сим-карта с номер за разговори **********. По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено му по посоченото наказателно дело от общ характер, по неустановен начин подс. Х. се сдобил с мобилен телефон, в който сложил посочената сим-карта. Устройството подс.Х. съхранявал в камион в базата на фирмата, към която работел. Той ползвал телефона, когато излизал да работи извън затворническото общежитие, като го зареждал в магазин за хранителни стоки в с. ***, чийто управител била св. М. С..

3

По време на престоя си в затворническото общежитие подс. М. Х. научил, че бившата му съпруга В. И. си има нов приятел, което предизвикало у него ревност. В периода от 25.07.2024 г. до 08.10.2024г. подс. М. А. Х. осъществил обаждане до пострадалата В. И. на ползвания от нея телефонен номер ********** от ползвания от него номер ********** общо 111 пъти, като разговорите били с времетраене до 2 минути. В посочения период подс.

Х. се обаждал на И. и от телефоните в затворническото общежитие. Двамата имали общо дете, поради което пострадалата И. вдигала на подс. Х., като мислела, че разговорът ще касае детето. Някои от разговорите протичали нормално, в други подс. Х. отправял обиди към пострадалата и изразявал отрицателното си отношение към новата й връзка, като й заявявал, че няма да търпи до нея да има друг мъж, след като излезе от затвора.

На неустановена точна дата в началото на м. август 2024 г. подс. М. Х. работел в парк „***“. В това време през парка минавала св. О. В. А.. Х. я забелязал и се приближил към нея. Х. поискал от О. А. да предаде на В. И. следните думи: „ще й взема главата“, „на оная *** й кажи, че ще я убия“.

Впоследствие св. А. предала думите, изречени от подс. Х. на пострадалата И., като й се обадила притеснена, че подс.Х. може да изпълни заканите си.

На 25.08.2024 г. св. В. И. посетила подс. М. Х. в затворническото общежитие в гр. Велико Търново заедно с дъщеря им. Целта на посещението била Х. да види детето си. В края на свиждането подс. М. Х. заявил на св. И.:

„ще те лежа“, „ще вляза за убийство 20 години в затвора“. Св. И. възприела думите като закана с убийство, пряко насочена към нея, поради което позвънила на звънеца, за да повика надзирател и двете с дъщеря й напуснали затворническото общежитие.

На неустановена точна дата в периода от 25.08.2024 г. до 05.09.2024 г. подс. М. Х. се обадил на пострадалата св.И. и в хода на проведения телефонен разговор той отправил към нея думите: „ще те убия“, „ще изляза от затвора и ще вляза обратно за 20 години заради теб“ и „ще те излежа“.

Поради това, че подс. Х. не преставал да я заплашва и поради породения от тези заплахи страх у св.В. И., на 03.09.2024 г. тя подала жалба в полицията, а на 05.09.2024 г. депозирала молба до съда за издаване на заповед за защита.

Св.И. възприемала поведението на подс.Х. като агресивно и се страхувала, че като излезе от затвора, той ще изпълни заплахите си, което било провокирано и от предишни негови прояви спрямо нея- упражнявано физическо и психическо насилие, в някои случаи и в нарушение на издадената заповед за защита.

Въз основа на подадената молба и на Определение № 1886/05.09.2024 г. по гр. дело № 2792/2024 г. по описа на PC- Велико Търново била издадена Заповед № 29, с която подс.М. Х. се задължавал да не извършва домашно насилие спрямо В. И. и с която му се забранявало да приближава нея, жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих на помалко от 100 метра. След като разбрал за подадената от св.И. молба до съда, 4 подс. Х. започнал да й предлага пари, за да я оттегли и поискал двамата да се разберат и да сключат споразумение, като обещал да не я наранява. Поради тази причина св. В. И., с молба от 27.09.2024 г., адресирана до PC- Велико Търново, поискала прекратяване на гр. дело № 2792/2024 г. по описа на PCВелико Търново и същото било прекратено с определение от същата дата.

От заключението по назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза се установява, че пострадалата св.В. И. не страда от психично заболяване с налуден характер. Във връзка с преживяното в периода от 01.04.2024 г. до 02.10.2024г. - отправяне на закани и заплахи от страна на подс.

М. Х. към В. И., при нея е настъпило психично разстройствопосттравматично стресово разстройство. Психичното разстройство при В. И. е в причинна връзка с преживяното. Извършеното спрямо И. и по-конкретно отправяните закани и заплахи за живота и здравето й в контекста на дългогодишните взаимоотношения с Х., включващи физическа и вербална агресия, контрол и доминиране, са оказали значително влияние върху психиката й. Тези преживявания имат травматичен характер и са довели до различни емоционални и психологични проблеми. Налице са симптоми на посттравматично стресово разстройство като нахлуващи спомени за събитието, повишена възбудимост, нервност и лесна раздразнителност, прекомерна бдителност и физически реакции. Налице е повишена тревожност, изразено вътрешно напрежение и депресивни симптоми. Отправените заплахи и закани от негова страна поддържат състояние на хроничен стрес, чувство на несигурност и усещане за постоянна заплаха. Отправените закани и заплахи спрямо И. са предизвикали основателен страх за живота и здравето й.