Решение № 147 от 30.05.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Дупница, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510201192 по описа за 2023 година

Л. Д. Г. с адрес гр.Б., ж.к.“... №...+,вх.А, ет.4,ап.10 с ЕГН:**********, е обжалвал наказателно постановление № 23-0332-0006... от 29.09.2023г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Рила, с което за нарушение по чл.174,ал.3,пр.1-во от ЗДвП, на основание чл.53,от ЗАНН и чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, от ЗАНН, му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца, и за нарушение по чл.174,ал.3,пр.2-во от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174,ал.3,т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца,с молба същото да бъде отменено,като необосновано,незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила,като се твърди, че не е извършил нарушенията описани в АУАН и издаденото въз основа на акта НП.

В ОСЗ жалбоподателя,редовно призован се явява,лично и с адвокат Д. и отново моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като не е извършил нарушенията.

Въззимаемата страна,редовно призована не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.09.2023г., на жалбоподателят е съставен АУАН №1001805 от същата дата, ,за това,че на същата дата в около 00.48 часа ,в с.Бараково,ул.“К Л.ов“е управлявал лек автомобил марка „....“, модел „...“, с рег.№....., негова лична собственост като при направената му проверка от служители на РУ Рила същия отказал проверка с техническо средство за установяване на алкохол в квърта и не е изпълнил предписание за изследване с 1 докоз.анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лаболаторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Бил му издаден талон за медицинско изследване №116139, но същия не е дал кръвна проба.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН,в който като нарушени разпоредби са посочени, чл.174,ал.3,пр.1 и чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят отказал да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение.

На жалбоподателя,за констатираните нарушения е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца,на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП,и административно наказание-„глоба”, в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца,на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителят - С. А. Р.,е видно,че на датата,посочена в акта,е бил на работа с колегата си И. В. С.,нощна смяна и правили обход на с.Бараково.В близост до центъра на селото спрели за да си попълнят служебни документи.И тогава забелязали лек автомобил марка „....“, и решили да го проверят.В този момент водача на автомобила го привел в движение,и потеглил към свидетелите.Свидетелят И. В. С. се опитал да спре автомобила,но при подаден ясен сигнал за спиране от страна на С.,водачът не лекия автомобил не се подчинил,продължил движението си, и се опитал да избяга,като актосъставителя със служебния автомобил потеглил след него, и го следвал неотлъчно без да губи видимост,а свидетеля С. продължил пеша.На една улица в с.Бараково, автомобила спрял,актосътавителя бил непосредствено след него, а свидетеля С. го пресрещнал,тъй като се движел пеша. След спирането на автомобила било установено, че в него е жалбоподателя,жена му и детето му,като автомобила се управлявал от жалбоподателя.Същия слизал от автомобила,и продължил след спирането му да се движи пеша,като бил спрян от актосъставителя,който му поискал свидетелството за управление на МПС, но жалбоподателя предоставил само лична карта.След направена справка било установено,че същия не притежава СУМПС, издадено и важащо на територията на Република България ,а чуждестранно такова.След това от страна на служителите на РУ Рила са били предприети действия, а именно същите поискали да изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотици ,като жената на жалбоподателя го убеждавала да даде исканите от служителите проби,но същия отказал да бъде изпробван както за употребата на алкохол,така и за употребата на наркотични вещества.Дадените от свидетеля И. В. С.

2 показания по време на съдебното следствие са идентични с показанията на свидетеля С. А.

Р., и описват посочената по-горе фактическа обстановка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите-С. А. Р. и И. В. С.,тъй като същите са обективни логични,последователни и са дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото, а и показанията му се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства.

По време на съдебното следствие от страна на жалбопадателя са допуснати и са били разпитани в качеството им на свидетели-М.Д.Й.,Б.Б.Г.,Б.Л.С..Съдът не кредитира показанията на посочените свидетели от страна на жалбоподателя по следните съображения:същите са в разрез с показанията на свидетелите на които съдът е дал вяра и е посочил защо, още повече че същите са в коренно противоречие със свидетелските показания на които съдът дава вяра. Видно от показанията на свидетеля Й. е че според неговите показания той е управлявал лекия автомобил,което не отговаря на описаната погоре фактическа обстановка и показанията на служителите на РУ Рила,тъй като те са установили автомобила въпросната вечер да се управлява от жалбоподателя. По същите съображения съдът не кредитира и показанията на свидетеля Г., а още повече че същите познават жалбоподателя и са приятели.Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Б.С.,тъй като същата живее на съпружески начала с жалбоподателя и има дете от него,и се явява заинтересована от изхода да делото.Съдът не кредитира и обясненията дадени от страна на жалбоподателя, на няколко пъти след пристигане на доказателства по делото,тъй като същите не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, а са разрез със свидетелските показания на които съдът дава вяра, а и са житейски нелогични.

С оглед на горното съдът счита,че ж а л б а т а е НЕ ОСНОВАТЕЛНА, и по следните съображения.

При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като нарушенията са достатъчно ясно описани както и обстоятелствата, при които са били извършени. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Предвид гореизложеното, наказващия орган правилно е санкционирал жалбоподателя. Материалноправните норми са приложени правилно и законосъобразно. При налагане на административните наказания административно наказващия орган се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите и мотивите за извършване на нарушението, както и имотното състояние на нарушителя.

3

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Видно от показанията на свидетелите на които съдът дава вяра и останалите писмени доказателства, включително АУАН и НП се установява категорично, че жалбоподателят е нарушил визираните в АУАН и НП материални разпоредби на закона.

В тази връзка, видно от АУАН и НП, на жалбоподателят е било точно и ясно разяснено кога, къде и как е извършил процесните нарушения, кои правни норми е нарушил. Контролният и наказващият органи са посочили точно нарушената правна норма.

Поради това съдът приема, че и контролният и наказващият органи не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя при изготвяне на АУАН и НП.

Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя, че както в АУАН, така и в НП,са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до ограничаване на правото му на защита,както и възражението,че не е извършил нарушенията, за което му е бил съставен АУАН и НП. Видно от показанията на свистелите С. А. Р. и И. В. С.,именно той е управлявал лекия автомобил,а не друго лице и е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство, и да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества.

Безспорно по делото е установено,че на посочената в АУАН и издаденото въз основа на него НП, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство, и е отказал да бъде изпробван на употребата на наркотични вещества.

От събраните по делото доказателства се установи описаната в акта и НП фактическа обстановка, сочеща недвусмислено на осъществени от жалбоподателя нарушения на разпоредбите на чл.174,ал.3,пр.1 и чл.174,ал.3,пр.2, от ЗДвП.

Отговорността на жалбоподателя законосъобразно е ангажирана на посочените по горе основания.

Съдът намира, че наказанията са определено правилно и съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като са отчетени обстоятелства по случая и тежестта на нарушенията.

Предвид изложеното, съдът намери, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,с оглед на което съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0332-0006... от 29.09.2023г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Рила, с което на Л. Д. Г. с адрес гр.Б., ж.к.“...

4

№...“,вх.А, ет.4,ап.10 с ЕГН:**********,за нарушение по чл.174,ал.3,пр.1-во от ЗДвП, на основание чл.53,от ЗАНН и чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, от ЗАНН, му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца, и за нарушение по чл.174,ал.3,пр.2-во от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174,ал.3,т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца ,като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Кюстендил в 14дневен срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5