Решение № 952 от 17.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 952

Смолян, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20257230700230 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 АПК вр.чл.118 КСО.

Образувано е по жалба на Ф. Ф. Б. [ЕГН] [населено място] община Д. срещу Решение №1040-20-107/ 07.07.2025г. на директора на ТП НОИ-[област], с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-130-3/ 21.05.2025г.на ръководителя на осигуряването за безработица. С последното е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 24,61 лв.дневно за периода от 20.04.2024 до 19.04.2025г. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, в жалбата се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за нарушение на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – директор на ТП НОИ-[област] редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище вх.№1528/28.05.2026г. с което се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С обжалваното решение е оставено в сила Разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато ПОБ в размер на 24,61 лв. на ден за периода от 20.04.2024г. до 19.04.2025г. Решението е издадено в законовия срок, като в мотивите си органът приема, че е налице хипотезата на чл. 54б ал.8 КСО. Мотивира се, че нормата се прилага от момента на влизането и в сила, в т.ч. и за заварени правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване на заявлението. Посочено е, че разликата в законодателния подход между чл. 62 пар. 1 и чл. 62 пар.3 от Регламент 883/2004г. /липсата на израза „изключително“ в пар.3/ , както и принципа да се координират, а не да се уеднаквяват националните законодателства, обуславя изчисляването на ПОБ съобразно особеностите на националното право. Когато лицата попадат в определението за напълно безработни лица, които по време на последната заетост в друга държава са пребивавали в [държава] /чл. 65 пар. 5 „а“ от Регламент 883/2004г./ и съществува норма от националното право, която да урежда съответния случай, то изчисляването на ПОБ по чл. 62 пар.3 от Регламента не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получаван от лицето при последната му работа. Административният орган в случая е взел предвид доходите, получавани по време на последната работа извън страната и всички доходи на лицето в РБ, включително доходите за периодите по чл.54б ал.7, както и доходите извън страната за последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Решението е обжалвано в законоустановения срок; жалбата е подадена от адресат на акта, за когото е налице правен интерес и пред родово и местно-компетентния съд, поради което е допустима.

По делото се установява, че на 29.04.2024г. жалбоподателят в качеството му на безработно лице подава заявление за отпускане на ПОБ като декларира, че последно е упражнявал трудова дейност във [държава] и правоотношението и е прекратено на 19.04.2024г.

По реда на електронния обмен служебно са изискани документи от КИ във [държава]. С тях се удостоверява осигурителен периода от 01.04.2024г. до 19.04.2024г. , основание за прекратяване – изтичане срока на договора, доход за този период в размер на 987,74 евро.

През периода на събиране на доказателствата производството е било спряно.

Правни изводи.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – [област] е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 1 т.2 б. „б“ КСО. Административният акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 КСО писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

При издаване на атакувания акт не са допуснати сочените в жалбата съществени процесуални нарушения, свързани с необосновано дълго спиране на производството пред административния орган. Според чл. 54г ал.4 КСО, длъжностното лице спира производството в две хипотези: 1.когато е необходимо събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който [държава] е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност; 2. когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

В разпореждането за спиране административният орган е изложил съображения, че не може да се произнесе докато не се съберат доказателства за осигурителния доход, получен във [държава]. Разпореждането за спиране не е обжалвано по реда на чл. 117 ал.1 т. 2 „ж“ КОСО в 14-дн. срок, поради което е влязло в законна сила. Обосновано органът не се е произнесъл до събирането на всички документи за стаж и доход. Нормата на чл. 54г ал.4 КОС задължава, а не дава възможност за преценка на длъжностното лице дали да спре производството, когато е необходимо събиране на доказателства за стаж и доход. Позоваването на чл. 5 ал.4 т.1 КСО е необосновано, тъй като жалбоподателя няма доход и стаж само от осигурител в [държава], а има доход и стаж, получени и от работодател във [държава]. А според чл.8 ал.3 и ал.4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато се декларира стаж, придобит в държава, с която се прилага международен договор, по който [държава] е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност и не се представят доказателства или е необходимо изясняване на обстоятелства, се извършва проверка и този стаж се удостоверява по установения ред. Най-накрая, неизследването на действителната фактическа обстановка от страна на административния орган, би било нарушение по чл. 35 АПК. Т. нарушение в случая административният орган не е допуснал.

При издаване на решението е спазен материалния закон.

Размерът на паричното обезщетение за безработица, е уреден в чл. 54б КСО. Според ал.1 на посочената разпоредба, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал.8 на посочената разпоредба, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Разпоредбата на чл. 54б ал.8 КСО е приета на 09.08.2024г. Целта на законодателя с приемането и е да осигури справедливост при определяне размера на ПОБ за лицата с осигурители само в [държава] и за тези, които са с осигуряване както в [държава], така и в държава-членка на ЕС.

В случая, заявлението за отпускане на ПОБ е от 29.04.2024г. Производството е спряно за периода на събиране на доказателства – от 13.05.2024г. до 09.05.2025г. Междувременно, през м. август 2024г. влиза в сила новата разпоредба на чл. 54б ал.8 КСО. Разпореждането за отпускане на ПОБ е издадено на 21.05.2025г.; по жалба срещу него на 07.07.2025г. .е постановено обжалваното решение.

Или, според фактите по делото, които не са спорни, има доход, който е придобит извън страната. Прекратяването на договора и подаването на заявлението са преди приемането на чл.54б ал.8 КСО. Издаването на разпореждането и на решението са при действието на вече приетата нова разпоредба. При това положение, обосновано административният орган при издаване на решението се е позовал на действащата към момента на издаването на акта разпоредба на чл. 54б ал.8 КСО. При липса на изрично предвидено в закона обратно действие или действие определен период след обнародването, то разпоредбата влиза в сила три дни след обнародването. Нормата се прилага, след като влезе в сила и към производства, образувани преди приемането и. Така, завареното производство, по което не е отпуснато ПОБ, се преурежда занапред с влизане в сила на новата материално-правна норма.

Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действие на правни норми във времето извън установения в закона принцип, указва това изрично, напр. като посочва, че заварените производства се довършват по досегашния ред или, че закона влиза в сила с изключение на конкретна разпоредба и т.н. В случая, чл. 54б ал.8 КСО се прилага 3 дни след обнародването, поради което към момента на издаване на атакуваното решение органът е бил длъжен да се съобрази с тази разпоредба. За започнали преди приемането на разпоредбата производства и неприключили до приемането и, следва да се приложи новата норма, тоест тя ще обхване и заварените случаи. При положение, че в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024г. не се съдържа разпореждане за активиране действието на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО във времето по начин, различен от принципа, следва да се приеме че новата разпоредба касае и заварените случаи.

Определянето на размера на ПОБ не възниква по силата на закона, а е необходимо да бъде издаден административен акт от компетентния административен орган, в който се преценя приложимото право не към момента на подаване на заявлението, а към момента на издаване на акта. След като изпълни задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК, т.е. събере необходимите доказателства, органът следва да се произнесе, както е направил и в случая. В случая е налице заварено правоотношение, тъй като материалноправните предпоставки за реализиране правото на получаване на ПОБ са били налице към момента на подаване на заявлението. Действително, това право е съществувало към момента на подаване на заявлението, но както се посочи по-горе, получаването на ПОБ става въз основа на издаден административен акт, при произнасянето на който, органът следва да се съобрази с действащото право към момента на произнасянето.

Следва да се има предвид, че изчисляването на ПОБ е предвидено в чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004. Този регламент определя правилата за защита на социална сигурност при движение в рамките на ЕС. Един от основните му принципи е институциите да си сътрудничат тясно и да се подпомагат взаимно в полза на гражданите. Според чл. 62 пар.5 б.“а“ от Регламента, безработното лице, посочено в параграф 2, първо и второ изречение има право на обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване. Жалбоподателят отговаря на изискванията за напълно безработно лице по см. на Регламента. Поради това и попада в хипотезата на чл. 62 пар.3 от Регламента. Според тази разпоредба, чрез дерогация от параграфи 1 и 2, що се отнася до пограничните работници, обхванати от член 65, пар. 5, буква „а“, институцията по местопребиваване взема предвид заплатата или професионалните доходи, получени от лицето в държавата членка, на чието законодателство то е било подчинено по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента за изпълнение. Нормата на чл. 62 пар. 3 от Регламент 883/2004 е изключение от правилото за изчисляване на обезщетението изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани при последната работа по трудово правоотношение.