Решение № 136 от 15.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. ХАСКОВО, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20255600100597 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 6986/09.07.2025г., с която „ Юробанк България“ АД гр. София, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в *********, е предявила обективно съединени искове, с правно основание чл.422 и чл.86 от ЗЗД, против А. Р. Р. с ЕГН: ********** от *************

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.10.2022г. между „ Юробанк България“ АД гр. София, в качеството на кредитор, и ответника А. Р. Р., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL1323922/14.10.2022г. Твърди, че по силата на този договор банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 70 000 лв. за срок от 96 месеца. Към договора бил изготвен и подписан погасителен план. Въпреки уговореното ответникът преустановил плащанията, а именно: вноска с номер 25 с падеж от 14.11.2024г. и вноска с номер 26 от с падеж от 14.12.2024г., при което за банката възникнал правен интерес да инициира изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита било връчено лично на А. Р. Р. на 11.04.2025г. Предвид горното счита, че кредитът е изцяло предсрочно изискуем. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице надлежно връчване на уведомление за предсрочна 1 изискуемост, моли да приеме, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е надлежно съобщено на ответника с връчване на копие от исковата молба. Към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът дължал заплащането на сумата от 56 320,94 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 3271,56 лв. за периода от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г., начислена на основание чл.3 от процесния договор за банков кредит и мораторна лихва в размер на 755,53 лв. за периода от 14.11.2024 г. до 12.05.2025 г., на основание чл.9 от процесния договор за кредит. Твърди, че е подал заявление по реда на чл.418, вр. с чл.417 от ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С Разпореждане № 1569/22.05.2025г. постановено по ЧГД № 1296 по описа за 2025г., РС-Хасково отхвърлил заявлението, поради обстоятелството, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Р.България, тъй като настоящият адрес на същия е в Република Турция. Със същото разпореждане било указано да предявят иск за установяване на вземанията. Горното мотивирало предявяването на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 60 348,03лв., задължение по Договор за потребителски кредит № FL1323922/14.10.2022г., от които 56 320,94 лв. главница, лихва в размер на 3 271,56 лв. за периода от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г., мораторна лихва в размер на 755,53 лв. за периода от 14.11.2024 г. до 12.05.2025 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените разноски в заповедно и в исковото производство.

В срок не е депозиран писмен отговор от ответника. С писмено становище вх. № 819/23.01.2026г., подадено след насрочване на делото, адв.

З., пълномощник на А. Р. Р. е взел становище, че предявените искове относно дължимата главница и мораторна лихва са основателни и ги признават, тъй като Р. действително не е изпълнил задължението си по договора за отпускане на потребителския кредит.

Оспорва претенцията за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 3 271,56 лв. за периода от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г., като твърди, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна договорка, поради противоречието й със закона и морала и счита, че претендираната в 2 тази част сума е недължима. Възразява относно дължимостта на разноските в производството, като счита, че такива в заповедното производство не се дължат тъй като страната не е имала установен адрес на територията на Р.

България, което е и причина за отхвърляне на заявлението. Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от ищеца, както за заповедното производство, така и за исковото производство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор, но в писмено становище с вх. № 819/23.01.2026г. признава изцяло иска в частта на претендираната главница в размер на 56 320,94лв. и в частта на претендираната мораторна лихва в размер на 755,53лв. за периода от 14.11.2024г. до 12.05.2025г. Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит, не оспорва получаването на договорената сума, както и че е преустановил плащането на задължението. С оглед направеното признание на иска в тази част съдът намира, че не се нуждае от доказване сключеният между страните договор за кредит от неговият размер, усвоените средства и задълженията по този договор, с изключение на частта за претендираната възнаградителна лихва в размер на 3 271,56лв. за 14.11.2024г. до 11.04.2025г. В неоспорената част следва да се приеме, че искът е установен и безспорно доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер за главница в размер на 56 320,94лв. и в пълния предявен размер на 755,53лв. – мораторна лихва за периода от 14.11.2024г. до 12.05.2025 г.

Ответникът е оспорил претенцията за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 3 271,56 лв. / 1 672,76 EUR/. Във връзка с установяване размера на дължимата възнаградителна лихва съдът назначи изготвянето на ССЕ, заключението на която приема като обективно и безпристрастно дадено.

Според заключението на ВЛ размерът на възнаградителната лихва за периода от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г. е в размер на 2 296.60 лв., а до 12 май 2025 г.датата на подаване на заявлението е в размер на.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан в пълния предявен за главница в размер на 56 320,94 лв./ 28 796,44 EUR/,ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. до окончателното заплащане 3 на сумата и в частта за мораторна лихва в размер на 755,53лв. / 386,30 EUR /за периода от 14.11.2024г. до 12.05.2025г. В тази част е налице признание на иска от страна на ответника.

Съдът намира,че искът за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 3 271,56 лв. за периода от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г. е основателен и доказан в размер на 2 296.60 лв. / 1 174.23 EUR/, в който размер следва да бъде уважен, като в останалата част до пълния предявен размер от 3 271.56 лв. / 1 672.72 EUR/ следва да бъде отхвърлен. Видно от заключението на назначената по делото ССЕ е че за претендирания в исковата молба период от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г. възнаградителната лихва е в размер на 2 296.60 лв. / 1 174.23 EUR/, поради което в този размер искът следва да бъде приет за основателен и доказан.

Съдът не констатира неравноправни клаузи в сключения между страните договор за потребителски кредит, които да дават основание същият да бъде обявен за недействителен.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът претендира заплащане на разноски в исковото и в заповедното производство.

Сторените от ищеца разноски в заповедното производство са в размер на 4 883.67 лв. /2 496,98 EUR/ , от които 1 206.96 лв. / 617,11 EUR/ ДТ и 3 676.71 лв. /1 879,87 EUR/ –възнаграждение на адвокат.

В исковото производство са в размер на 4 183.09 EUR , от които 1216.84 лв. / 622,16 EUR /– ДТ, 200 EUR – депозит за ВЛ и 6573.41 лв. / 3 360,93 EUR/- възнаграждение на адвокат

В депозираното становище ответникът е направил възражение за недължимост на разноски за заповедното производство, както и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното и за исковото производство. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за недължимост на разноски в заповедното производство, касаещи заплащането на ДТ. Т.като ответникът не е заплатил в срок дължимите суми по сключения между него и банката –кредитор договор за паричен заем, то той е станал причина за завеждане на делото, поради което и дължи разноски. Без 4 значение е,че подаденото заявление е било отхвърлено по обективни причини,т.като няма регистриран настоящ адрес на територията на страната и няма обичайно пребиваване на територията на страната.

В заповедното производство- ч.гр.д. № 1296/2025 г.- по описа на РС Хасково е представено пълномощно / л.27/, рамков договор от 03.05.2010 г., сключен между „ Юробанк и ЕФ ДЖИ България“ АД гр. София - възложител и С. Г. З.- изпълнител / л.21/ и Анекс № 8 от 23.02.2023 г. към рамков договор от 03.05.2010 г. В сключения договор, чл.3 ал.2 е посочено,че дължимите на изпълнителя възнаграждения се заплащат по сметка на изпълнителя, посочена в договора. По делото е представено платежно нареждане от 14.05.2025 г. за направеното плащане в размер на 3 676.71 лв. /1 879,87 EUR/ –възнаграждение на адвокат.

В исковото производство е представено пълномощно и платежно нареждане от 03.07.2025 г. за платено възнаграждение на адвокат в размер на 6573.41 лв. / 3 360,93 EUR/ - л.35.

Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, а именно 3024.92 лв. /1 546,62 EUR/- в заповедното производство, съгласно чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.4, и в размер на 5 399.85 лв. / 2 760,90 EUR/ - в исковото производство, съгласно чл.7 ал.2 т.4.

Възнаграждението е определено на база 59 373.07 лв. , съобразно уважените размери на исковете, и е съобразено с фактическата и правна сложност, с направеното признание на иска от страна на ответника, с това,че производството е приключило в две съдебни заседания, в които пълномощникът на ищеца не е участвал, депозирал е писмени молби.

С оглед изложеното разноските в заповедното производство, направени от ищеца са в размер на 617,11 EUR – ДТ и 1 546,62 EUR – платено възнаграждение на адвокат или общо в размер на 2 163.73 EUR.

Съобразно уважената част на иска за заповедното производство ответникът дължи разноски в размер на 2 128 .77 EUR / (30 356.97 EUR – ув.размер Х 2163.73 EUR разноски) : 30 855.46 EUR – пълният предявен размер/.

5

Разноските в исковото производство са в размер на 3 583.06 EUR , от които 622,16 EUR – ДТ, 200 EUR – депозит за ВЛ и 2 760.90 EUR възнаграждение на адвокат .

Съобразно уважената част на иска за исковото производство ответникът дължи разноски в размер на 3 525.17 EUR / (30 356.97 EUR – ув.размер Х 3 583.06 EUR разноски) : 30 855.46 EUR – пълният предявен размер/

Ответникът не е направил искане в депозираното писмено становище за заплащане на разноски в исковото производство, поради което и такива не следва да бъдат определени съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Р. Р. от ************, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ Юробанк България“ АД гр. София, ЕИК *************, *************, със съдебен адрес *************, партер, адв. С. З. сумата от 30 356.97 EUR, от които 28 796,44 EUR - главница,ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва в размер на 386,30 EUR за периода от 14.11.2024 г. до 12.05.2025 г. и възнаградителна лихва в размер на 1 174.23 EUR за периода от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г., като иска в останалата част за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 14.11.2024 г. до 11.04.2025 г. в пълния предявен размер от 1 672.72 EUR като неоснователен отхвърля.