Решение № 83 от 04.08.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Елена, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20224130100148 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „Т. С.“ ЕАД гр. С., представлявано от А. С.

А. и И. И. Е., против С. И.а К. с постоянен адрес гр. С. и настоящ адрес гр. Е..

В същата са изложени обстоятелствата, на които се основава предявения иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. И.а К. с ЕГН **********, че дължи на ищеца „Т. С.“ ЕАД гр. С. сумата 2064.90 лв. – главница, представляваща дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2018 г. за топлоснабден имот, находящ в гр. С. ****, обл. С., общ. Л., бул. „Ч. в.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № ******, сумата 178.45 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 2064.90 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г., сумата 45.41 лв. – главница, представляваща дължима за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. април 2016 г. до м. април 2018 г., сумата 4.73 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 45.41 лв. за периода от 30.05.2016 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2064.90 лв. и главницата от 45.41 лв., считано от 23.05.2019 г. – датата на подадаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на направените 1 съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 от ГПК.

С исковата молба ищецът е направил искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице – помагач по делото да бъде привлечена фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния период, а именно: „Т. С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С..

Ответникът С. И.а К. е подал писмен отговор в указания едномесечен срок. В същия излага, че предявения иск е допустим и основателен. Същият признава изцяло претенцията. Излага, че сключил споразумение с ищцовото дружество за разсрочено изплащане на задължението, като към настоящия момент вече е внесъл част от дължимата сума. Моли да се постанови решение при признание на иска. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер. Към отговора ответникът е приложил и моли да се приеме като доказателство операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс от 15.03.2023 г. на „Банка ДСК“ АД за платена сума от 967.46 лв. по банковата сметка на ищеца.

С определение № 64/21.03.2023 г. е конституирано по делото „Т. С.“ ЕООД гр. С., представлявано от М. П. С. и В. Л., като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД гр. С., представлявано от А. С. А. и И. И. Е., по предявения от последния против ответника С. И. К. с постоянен адрес гр.

С. и настоящ адрес гр. Е. иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД гр. С., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Ответникът С. И. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД гр. С., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са представени и приети писмени доказателства.

Предвид установената от доказателствата фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, са налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 2 от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е отчасти основателен и доказан.

С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните са съществували договорни отношения. За периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. ищецът е доставил на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в находящ в гр. С. ****, обл. С., общ. Л., бул. „Ч. в.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № ******. Последният консумирал такава, но не я заплатил. Стойността на доставената, консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. възлиза на 2064.90 лв. С оглед не извършване на плащане на посоченото парично задължение, ищецът начислил на ответника за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г. законна лихва за забава в размер на 178.45 лв. За периода от м. април 2016 г. до м. април 2018 г. ищецът извършил на ответника услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност 45.41 лв. С оглед не извършване на плащане на посоченото парично задължение, ищецът начислил на ответника за периода от 30.05.2016 г. до 09.05.2019 г. законна лихва за забава в размер на 4.73 лв. Първият потърсил правата си по съдебен ред, снабдявайки със заповед от 10.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 29002/2019 г. по описа на Софийски районен съд, издадена въз основа на подадено заявление на 23.05.2019 г.

В хода на настоящото дело ответникът заплатил на ищеца част от задължението си, като внесъл по негова сметка в „Централна кооперативна банка“ АД гр. С. сумата 967.46 лв. Този факт се установява от приетото по делото и неоспорено писмено доказателство – операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс от 15.03.2023 г. на „Банка ДСК“ АД.

По описаните факти и обстоятелства не съществува спор между страните, тъй като ответникът признава предявения иск, видно от отговора.

Съдът намира твърдението на ответника в писмения му отговор, че е заплатил част от задължението си към ищеца за основателно и като такова същото следва да бъде съобразено.

Ответникът с внесената от него сума от 967.46 лв. по сметка на ищеца не може да покрие цялото си задължение. В операционната бележка, с която е извършил това плащане не е посочил кой точно компонент от задължението 3 си плаща. По тази причина следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

С извършеното плащане на 15.03.2023 г. следва да се приеме, че ответникът е заплатил на ищеца: сумата 805.03 лв., представляща законна лихва върху главницата от 2064.90 лв. за периода от 23.05.2019 г. до 15.03.2023 г.; сумата 17.70 лв., представляща законна лихва върху главницата от 45.41 лв. за периода от 23.05.2019 г. до 15.03.2023 г.; сумата 144.73 лв. – част от сумата 178.45 лв. (законна лихва за забава върху сумата 2064.90 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г.).

Ответникът остава да дължи на ищеца сумата 2064.90 лв. – главница, представляваща дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2018 г. за топлоснабден имот, находящ в гр. С. ****, обл. С., общ. Л., бул. „Ч. в.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № ******, сумата 33.72 лв., представляваща остатък (неплатен) от законна лихва за забава върху сумата 2064.90 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г., сумата 45.41 лв. – главница, представляваща дължима за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. април 2016 г. до м. април 2018 г., сумата 4.73 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 45.41 лв. за периода от 30.05.2016 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2064.90 лв. и главницата от 45.41 лв., считано от 16.03.2023 г. – датата следваща датата (15.03.2023 г.) на операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс на „Банка ДСК“ АД, до окончателното им изплащане.

С оглед изложено предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява отчасти основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че вземанато на ищеца същестувува, а именно: Ответникът С. И.а К. дължи на ищеца „Т. С.“ ЕАД сумата сумата 2064.90 лв. – главница, представляваща дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2018 г. за топлоснабден имот, находящ в гр. С. ****, обл. С., общ. Л., бул. „Ч. в.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № ******, сумата 33.72 лв., представляваща остатък (неплатен) от законна лихва за забава върху сумата 2064.90 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г., сумата 45.41 лв. – главница, представляваща дължима за дялово разпределение на топлинна енергия за 4 периода от м. април 2016 г. до м. април 2018 г., сумата 4.73 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 45.41 лв. за периода от 30.05.2016 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2064.90 лв. и главницата от 45.41 лв., считано от 16.03.2023 г. до окончателното им изплащане, по Заповед от 10.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 29002/2019 г. по описа на Софийски районен съд.

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника С. И.а К., че дължи на ищеца „Т. С.“ ЕАД сумата, представляща законна лихва за забава върху сумата 2064.90 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г. за разликата от 33.72 лв. до претендираният размер от 178.45 лв., сумата, представляща законна лихва върху главницата от 2064.90 лв. за периода от 23.05.2019 г. до 15.03.2023 г. в размер на 805.03 лв., и сумата, представляща законна лихва върху главницата от 45.41 лв. за периода от 23.05.2019 г. до 15.03.2023 г. в размер на 17.70 лв., по Заповед от 10.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 29002/2019 г. по описа на Софийски районен съд, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, поради извършено плащане от ответника на ищеца с операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс от 15.03.2023 г. на „Банка ДСК“ АД в хода на производството по настоящото гражданско дело.

По претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищаца сумата 45.87 лв., представляваща направени разноски за заплатена ДТ и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възраграждение по ЧГрД № 29002/2019 г. по описа на Софийски районен съд.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75.00 лв., представляваща направени разноски за заплатена ДТ и сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възраграждение по ГрД № 148/2022 г. по описа на Районен съд – Елена.

Воден от изложените съображения, Районният съд

РЕШИ:

5

ПРИЕМА за установено по отношение на С. И.а К. с ЕГН ********** от гр. С., общ. Л., бул. „Ч. в.“ № **, вх. *, ап. **, с постоянен адрес гр. С., район „Л.“, бул. „Ч. в.“ № **, ет. *, ап. ** и настоящ адрес гр. Е., ул. „К.“ № *, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „К. с.”, ул. „Я.” № ** *, представлявано от А. С. А. и И. И.

Е., сумата 2064.90 лв. (две хиляди шестдесет и четири лева и 90 стотинки) – главница, представляваща дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2018 г. за топлоснабден имот, находящ в гр. С. ****, обл. С., общ. Л., бул. „Ч. в.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № ******, сумата 33.72 лв. (тридесет и три лева и 72 стотинки), представляваща остатък (неплатен) от законна лихва за забава върху сумата 2064.90 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г., сумата 45.41 лв.

(четиридесет и пет лева и 41 стотинки) – главница, представляваща дължима за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. април 2016 г. до м. април 2018 г., сумата 4.73 лв. (четири лева и 73 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху сумата 45.41 лв. за периода от 30.05.2016 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2064.90 лв. и главницата от 45.41 лв., считано от 16.03.2023 г. до окончателното им изплащане, по Заповед от 10.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 29002/2019 г. по описа на Софийски районен съд.