Решение № 420 от 13.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

ІІ - 128

13.04.2020г. гр. Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На деветнадесети ноември

2019 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1589 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 2034 от 13.08.2019г., постановено по гр. дело № 1368/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София против Х.Г.Б. *** за установяване съществуване на вземането му по частно гр. дело № 7528/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по което е издадена Заповед № 3800 от 23.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 9 500 лева главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 796763 от 19.01.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, като вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с Договор за цесия от 22.06.2015г. съгласно Приложение № 1 към него – неразделна част от Договора за цесия, за което длъжникът е уведомен.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София, с която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена ищцовата претенция в пълен размер. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за липса на валидно облигационно отношение по Договор за кредит № 796763, тъй като анализът на представените пред първата инстанция доказателства сочат недвусмислено към противоположното заключение, а именно - че е подписан договор за отпускане на потребителски паричен кредит, като всички необходими предпоставки и условия за възникване на валидно облигационно отношение между страните, са изпълнени, поради което договорът за кредит е влязъл в сила. В жалбата се посочва, че представеният писмен Договор за кредит № 796763 е достатъчно доказателство за валидното сключване на процесния Договор за потребителски кредит, тъй като независимо от известните прилики с договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, сключеният между страните договор за потребителски кредит, който представлява самостоятелен, обособен вид договор, с различни от заема правна същност и действие и по съществото си е консенсуален договор и самото съгласие но страните за сключване на договора, изразено чрез подписването му, е достатъчно сделката да се счита сключена.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, в което изразява становище по основателността на претенцията.

Ответната страна по жалбата – Х.Г.Б. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че счита направените възражения в жалбата за неправилни, необосновани и недоказани и счита, че не следва да бъдат взети под внимание. С депозирания пред съда отговор се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва се, че е неправилно твърдението на въззивното дружество, че е налице неправилност на решението поради факта, че съдът е приел, че ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства за възникването и наличието на облигационно отношение между страните по повод на предоставяне на парична сума в заем е неоснователно и неправилно. Посочва се, че първоинстанционният съд е указал на ищеца да установи по пътя на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, като му е указано да докаже по несъмнен начин наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Посочва се, че съдът е изпълнил задълженията си съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК и не е налице съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Х. Б. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София против Х.Г.Б. ***, с които се претендира да бъде прието за установено, че Х.Г.Б. дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София сума в размер от 9 500 лева, представляваща остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 796763, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

Предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК след депозирано възражение против издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3800 от 23.10.2018г. по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 7528/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

В исковата молба се посочва, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството му на кредитодател и Х.Г.Б. в качеството му на кредитополучател е подписан Договор за отпускане на потребителски паричен кредит, по силата на който на Х.Б. е предоставен кредит в размер на 15 000 лева, 480 лева – комисионни и 2 066, 40 лева, застрахователна премия. В исковата молба се посочва, че кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 327, 55 лева, като последната месечна вноска е следвало да бъде направена в срок до 21.01.2022г. Посочва се, че кредитополучателят Х.Б. е направил 34 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил 13, 08 лева начислени лихви за просрочие или общо е внесъл сума по кредита в размер на 10 847, 92 лева. В исковата молба се посочва, че на дата – 22.06.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството си на цедент е цедирал вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер и съгласно този договор цедента е прехвърлил на цесионера парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити.

Претендира се единствено да бъдат осъден ответника да заплати сума в размер на 9 500 лева, представляваща остатък от непогасена главница по Договор за потбребителски кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 22.10.2018г. до окончателното погасяване на дълга.

С отговора на исковата молба, депозиран пред Районен съд – Бургас от страна на Х.Г.Б. се твърди, че изпратеното от ищцовата страна Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания не е получено лично от Х.Б., нито е налице доказателство, че той е бил запознат с наличното задължение. Посочва се, че не може да се приеме и приложеното към исковата молба Уведомление за извършено прехвърляне на вземания за надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Посочва се, че предявеният иск е неоснователен тъй като не е спазена процедурата по надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за отпускане на потребителски кредит.

Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищцовата страна изцяло, като в мотивите си съдът е приел, че от ангажираните доказателства не се установява възникване на твърдяното правоотношение между страните за сумата от 15 000 лева. Съдът в своите мотиви е посочил, че няма данни за усвояване на цялата сума по кредита.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Х.Б. е сключен Договор № 796763 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност от 17 546, 40 лева, от които 15 000 лева чиста стойност на кредита, сума в размер на 480 лева, представляваща комисионни и сума в размер от 2 066, 40 лева, представляваща застрахователна премия. Видно от представения по делото договор страните са се споразумели погасяването на кредита да стане чрез 120 месечни вноски – всяка една от по 327, 55 лева, като към договора е представен Погасителен план, от който е видно месечно какво съдържа всяка една от дължимите вноски. От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че от страна на Х.Б. е отправено искане до кредитора за рефинансиране на съществуващ дълг, от което е видно, че той е посочил, че желае с отпуснатата сума по потребителския паричен кредит, за която е одобрен в размер на 15 000 лева да се заплатят следните суми – сума в размер на 298, 43 лева, сума в размер на 363, 97 лева, сума в размер на 230, 73 лева, сума в размер на 1 509, 97 лева и сума в размер на 489, 82 лева - тоест – обща сума в размер на 2 892, 92 лева. Видно от представените доказателства по делото е представено и Съгласие за директен дебит, от което е видно, че Х.Б. се е съгласил директно от неговата сметка да се погасяват суми – редовни и просрочени по потребителски кредит № 796763.

От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на дата – 20.01.2012г. в полза на Х.Б. е преведена сума в размер на 12 105, 70 лева от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с основание – паричен заем по Договор № 796763. Установява се и обстоятелството, че на дата – 20.01.2012г. е извършен превод в размер на 12 105, 70 лева в полза на Х.Б. с основание – за кредитен превод от страна на „Уникредит Булбанк“ АД – тоест – сборът на сумите, с които са рефинансирани съществуващи стари задължения на Х.Б. към самата финансова институция, която е отпуснала неговия кредит и към трето лице възлиза на обща сума в размер на 2 892, 92 лева и със заплащането на чистата сума в размер на 12 105, 70 лева – общият размер на отпуснатия кредит възлиза на 15 000 лева, поради което и следва да се приеме, че дружеството реално е отпуснало на Х.Б. като кредит сума в размер на 15 000 лева. При това положение, настоящата инстанция намира, че изводът на Районен съд – Бургас относно липсата на доказателства за превод на сумата, отпусната по Договор № 796763 е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че част от сумата в размер на 12 105, 70 лева е предоставена директно на кредитополучателя, а с останалата част от сумата в размер на 2 892, 92 лева са рефинансирани съществуващи до този момент стари задължения на Х.Б. след негово изрично и детайлно искане за това. При това положение, настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която ищцовото дружество е предоставило кредит в размер на 15 000 лева на ответната страна по делото – Х.Б. със задължение да върне заетата сума на равни месечни вноски. Нещо повече – по делото не се спори, че част от поетото задължение е заплатено от страна на Х.Б., като в исковата молба се признава, че са заплатени 33 месечни погасителни вноски, а след като е съобщена цесията на ответната страна са заплатени на още четири вноски допълнителни суми, които действия могат да се отнесат и като признае за съществуване на облигационната връзка между страните.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че направеното възражение във въззивната жалба е основателно и следва да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение и за ответната страна е възникнало задължението да върне заетата сума.