Решение № 220 от 15.08.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Ловеч, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Й.КА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Й.КА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200513 по описа за 2023 година

С наказателно постановление № 23-0906-000349/30.05.2023 година на Д. П. Д - Началник Група в сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з – 1632/02.12.2021 г., са наложени на И. И. М., с ЕГН ********** от с. А., ул. К. ** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лв. и на основание чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лв., за това, че на 20.05.2023 г. в 12:05 часа, в гр. Ловеч на ул. Т., като Водач на лек автомобил, МЕРЦЕДЕС ЦЛК 270 ЦДИ, ** **** **, България, при обстоятелства: до дом номер 78, срещу кафе Б., с посока на движение към кръгово кръстовище С., управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ с регистрационен номер ** **** ** , собственост на в. Ю. Б с ЕГН ****, като по време на движение не използва обезопасителен колан с който автомобила е оборудван. По време на управление използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. Управлява МПС със СУМПС образец Б., с което е извършил:

1.

Водач на МПС от категории М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП;

2.

На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя М., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага, че наказателно постановление е в противоречие с разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че Наказващият орган е бил длъжен да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, дали се касае за умишлено деяние и да представи доказателства за тях. Сочи, че в издаденото наказателно постановление не е посочено, че не се касае за непоставен обезопасителен колан, а за неправилно поставен обезопасителен колан. Сочи, че е едър мъж със свръх тегло и че колана поставен през гърдите му му пречи да шофира свободно, поради 1 което след поставянето му свалям горната част под ръката си, за да я освободи. Излага, че колана е бил поставен, но по този начин. Сочи, че въпреки поставянето му през гърдите под ръката коланът прихващал тялото му в три опорни точки, както е според изискването, поради което счита, че нарушението за което е санкциониран не е доказано. Във връзка с посоченото в обжалваното от него наказателно постановление, че е използвал мобилен телефон, моли съда да назначи техническа експертиза, която щяла да потвърди, че в автомобила има блутут система на автомобила, и че телефона му е свързан с устройството на автомобила и разговорите се провеждат без да използва самия телефон с ръце, през сд то и колоните на автомобила на високоговорител. Счита, че при налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които са му попречили да разбери както точно нарушение е извършил и правилно ли е санкциониран, а от там са нарушили и правото му на защита. Излага, че освен това е налице и разминаване между описанието и квалификацията на нарушението в АУАН и в НП, както и в описанието и цифровото изражение на нормата, която се твърди, че е нарушена. Не на последно място счита, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като в обжалваното наказателно постановление, дори не било посочено въз основа на какво наказващия орган е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Й.ка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Г. М. е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че делото е било изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало от настоящия съдебен състав.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А. М. от ЛАК, която моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Заявява, че не претендират разноски.

АНО – Началник Група в сектор ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показания на свидетелите Ц. С. Х. и Й. С. Й., от заключението на в.л. по назначената в хода на съдебното следствие АТЕ, от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.05.2023 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №***** от св. Ц. С. Х., в присъствието на св. Й. С. Й. против И. И. М., с ЕГН ********** от с. А., ул. К. ** за това, че на 20.05.2023 г. в 12:05 часа, в гр. Ловеч на ул. Т., при обстоятелства: до дом номер 78, срещу кафе Б., с посока на движение към кръгово кръстовище С., управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ с регистрационен номер ** **** **, собственост на в. Ю. Б с ЕГН ****, като по време на движение не използва обезопасителен колан с който автомобила е оборудван. По време на управление използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете.

Управлява МПС със СУМПС образец Б., с което виновно е нарушил:

1. чл.137А, ал. 1 - Водач на МПС от категории М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, ЗДвП;

2. чл.104А - На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, ЗДвП.

С акта не са иззети доказателства. По съставения акт в графа възражения е вписано „Нямам възражения“. Актът е подписан от жалбоподателя на 20.05.2023 г., когато му е бил връчен и препис от последния.

2

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

В обжалваното наказателно постановление, е посочено, че издател на последното е Д.

П. Д, който е Началник Група в сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, с оглед приобщените по делото писмени доказателства, в частност МЗ 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, съдът намира, че Д. П. Д е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП надлежно упълномощен с цитираната по – горе заповед. АУАН е съставен от св. Х., за когото няма спор, че към датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч.

От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по АУАН се установява, че на процесната дата съгласно утвърден график на Началника на Сектор ПП извършвали обход по ул. „Т.“, когато срещу кафе „Б.те“ процесния л.а., управляван от жалбоподателя направил маневра, при което и двамата забелязали, че водача по време на управление е без поставен обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила, както и че при управление използва мобилен телефон. И актосъставителя и свидетеля по акта твърдят, че ясно са видели това, тъй като автомобила управляван от жалбоподателя е минал покрай тях, както и че именно поради тази причина жалбоподателят е бил спрян за проверка, в хода на която е бил съставен и процесния АУАН. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като напълно съответстващи с доказателствата по делото, логични и непротиворечиви.

В хода на съдебното следствие е допуснато назначаването на АТЕ с вещо лице инж.

Н. К. от заключението на което се установява, че процесния л.а. е оборудван с блутут /Bluetooth/handsfre/ система, както и че технически е възможно мобилното устройство/GSM/ да бъде свързано с тази система /Bluetooth/handsfre/ и това позволява използуването на мобилен телефон без участието на ръцете, каквото е предназначението й.

При съставянето на процесния АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. При съставянето на акта е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като са описани ясно и двете нарушенията, както и обстоятелствата, при които са извършени, и в актът е дадена правилна правна квалификация на установените нарушения, а при издаване на НП разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.

По отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, видно от отразеното в жалбата жалбоподателят оспорва това обстоятелство, като твърди, че не е управлявал МПС без предпазен колан, с който автомобилът му е оборудван, а че неправилно си бил поставил обезопасителния колан, тъй като е със свръх тегло и колана му пречел да шофира.

С оглед цитираната за нарушена разпоредба преценка за наличие на изключение от задължителното правило да се ползва правилно обезопасителен колан се прави не с оглед телосложението на водача, а с оглед данни за влошено здравословно състояние, което е предпоставка за отпадане на задължението за носенето на предпазен колан. Само, когато се представят убедителни доказателства, че физическо състояние на даден водач е такова, че представлява основание за отпадане на задължението за използване на колан тогава ще отпадне и административно наказателната му отговорност на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Жалбоподателят обаче не е подал възражения срещу акта, нито в хода на административно наказателното производство представи доказателства за физическото си и/или здравословното си състояние за да може да бъде поставен на анализ и преценка 3 въпроса за наличие на изключенията, предвидени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, и да бъдат обсъдени доводите и доказателствата в подкрепа на тези негови твърдения. Затова в случая административно наказващият орган не е имал задължения и повод да изследва обстоятелства, за които жалбоподателят не е изложил съображения в хода на административно наказателното производство. Поради което и съдът не приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на задълженията по чл.52, ал.4 от ЗАНН..

Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категориите М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Твърденията на жалбоподателя, че е бил с поставен обезопасителните колани, но че същия е бил поставен неправилно останаха недоказани в хода на съдебното следствие. И актосъставителя и свидетеля по акта при разпита им в хода на съдебното следствие бяха категорични, че водача е бил без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е бил оборудван. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани доказателства от които да е видно, че за жалбоподателя са налице изключенията даващи му право да управлява превозно средство без поставен предпазен колан, които изключения са предвидени в ал. 2 на цитираната разпоредба.

С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в случая, както от обективна така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното", поради което съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на посоченото по-горе нарушение.