Решение № 20483 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20483 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110126518 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът ************ е предявило положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът Д. С. Р. дължи суми, за които има издадена заповед № 3970 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 07.02.2022г. по ч.гр.д. № 3855/2022г. по описа на СРС, 27 състав. Твърди се, че между страните бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-Б-7538/29.08.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 06.02.2008 г., по силата на който на ответника бил отпуснат заем от 5000лв. с краен срок за ползване на овъдрафта 29.08.2009г., като същият се подновявал автоматично при условията и по реда на Общите условия на Банката. Твърди се, че предоставеният овърдрафт бил изцяло усвоен по сметка открита на името на кредитополучателя в периода от 04.09.2007г. до 24.02.2009г., така и бил погасяван частично в периода от 21.10.2007г. до 16.07.2009г., като считан от 06.03.2009г. кредитът бил в просрочие.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че клаузата по чл.3 от договора /предвиждаща автоматично подновяване/ била 1 неравноправна по чл.143, ал.1, 9 ЗЗП, така и релевира възражение за погасяване на сумите по давност.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 3855/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 26.01.2022г., въз основа на което на 07.02.2022г. е издадена заповед № 3970 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист от 07.02.2022г., с които ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-Б[1]7538/29.08,2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 06.02.2008 г., ведно със законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2 798,59 лева (двe хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и 59 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.01.2019 г. до 09.01.2022 г., сумата 22,22 лева (двадесет и два лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.01.2022 г. до 25.01.2022 г., сумата 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, както и държавна такса в размер на 157,62 лева (сто петдесет и седем лева и 62 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение, въз основа на което съдът с разпореждане от 01.04.2023г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, като в срока по чл.422 ГПК е подаден настоящият иск.

Приет по делото е договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51 РКО-Б7538/29.08.2007г. по силата на който между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип за следното: по искане на ответника банката приема да открие и води на името на ответника разплащателна сметка и да издава към нея на името на ответника револвираща кредитна карта с чип, като банката предоставя банков кредит 2 овърдфарт по сметката в размер на 5000лв., който може да бъде усвояван с използване на картата. Срокът за погасяване на овърдрафта е до 29.08.2009г., като е описано, че същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия. Съгласно чл.6 от договора – за използвания овърдрафт потребителят ползва гратисен период със срок от 45 дни, като в случай, че до датата на падежа потребителят погаси изцяло дебитното салдо по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва. Съгласно чл.7 – при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо – потребителят заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода годишна лихва в размер на 16% за дебитни салда формирани от ПОС трансакции, съответно 18% за останалите дебитни салда. Съгласно чл.8 – при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит – банката начислява върху непогасената част на минималната погасителна вноска наказателна лихва /неустойка/ в размери съгласно Тарифата и Общите условия, като към датата на кредита неустойката е лихвата плюс наказателна надбавка от 12 %. Съгласно Анекс от 06.02.2008г. – се заменя издадената кредитна карта. Съгласно т.2 – срокът за погасяване на предоставения на титуляря банков кредит овъдрафт е съгласно договор,а като същият се подновява автоматично при условия и по реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти.

Съгласно приетите по делото Общи условия (л.13 и сл. към ч.гр.д. № 3855/2022) се установява, че съгласно т.18– титулярят се задължава всеки месец до падежа да внася по сметката минималната погасителна вноска, а съгласно т.28, б. „б“ – банката има право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно изискуем с писмена покана в случай че титулярят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Съгласно т.1, б. „к“ минимална погасителна вноска е сума, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 5% от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10лв. Съгласно т.1, б. „з“ падеж е датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката 3 или минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, съответно следващия работен ден. Съгласно т.36 – срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора, като срокът за валидност на картата е релефно изобразен върху нея. Срокът за овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на Договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила Титуляря за прекратяване Договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Банката подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава нова карта.

Оправомощеният държател може да получи новата си карта в банката в срок до 10 дни преди изтичане срока на валидност на картата. Ако не желае картата да бъде подновена следва да уведоми банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на валидност на картата.

Приета по делото е покана за предсрочна изискуемост, връчена чрез ЧСИ ******** на 03.12.2021г., съгласно която е даден срок за изплащане на дължимите задължения с уговорката, че при неизпълнение кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок, в 7 дн срок от поканата.

Прието по делото е заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че банката е предоставила овърдрафт по разплащателна сметка на ответника, който кредит е бил изцяло усвоен поетапно от 04.09.2007г. до 24.02.2009г., като усвоеният банков кредит е бил погасяване поетапно в периода до 16.07.2009г. Кредитът е бил в просрочие, считано от 06.03.2009г. общо 4709дни към 25.01.2022г. вкл., размерът на непогасените задължения към датата на заявлението били: 5000лв. главница, 27194.27лв. договорна лихва за периода от 19.03.2009г. до 09.01.2022г., 16360.40лв. наказателна лихва за периода от 06.03.2009г. до 19.07.2015г., 22.22лв. мораторна лихва за периода от 10.01.2022г. до 25.01.2022г., 117лв. годишни такси за обслужване за 2009г., 2010 и 2011г. и 60лв. разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото 4 доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на договор за издаване на кредитна карта, усвояването на претендираната главница от ответника в твърдените размери и периоди, договореният размер на възнаградителната лихва за исковия период, както и настъпването на изискуемостта на вземането. В тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е разпределено да докаже, че е заплатил претендираната сума, за което е указано, че не сочи доказателства. По възражението за погасяване на сумите по давност – в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че има изискуемо вземане, съответно настъпване на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността. По възражението за неравноправност на клаузата по чл.3 от Договора /предвиждаща автоматично подновяване/ съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че ефектите на клаузата не са във вреда на потребителя, съответно е предоставил възможност на страните в условията на състезателност да ангажират доказателства с оглед твърдения неравноправен характер на клаузата.

От приетия по делото договор за кредитна карта, съвкупно със заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, както сключване на договора, усвояване на кредита поетапно до 24.02.2009г., настъпване на изискуемост на главното вземане за главница, уговорена възнаградителна лихва, изпадане на ответника в забава за плащане на главницата.

Спорът се концентрира по възражението за давност, съответно кога е настъпила изискуемостта на вземанията на заемодателя:

Договорът за овърдрафт представлява краткосрочен револвиращ кредит, допустимо надвишаване над салдото по сметката до определен разрешен кредитен лимит. Доколкото усвояването не е еднократно, вкл. дори да се усвои наведнъж, то при съответно погасяване на част от сумата, може да се правят последващи усвоявания до размера на разрешения лимит, поради 5 което към подобен тип договори няма погасителен план. По отношение на условията за издължаване в конкретния случай се урежда задължение на заемополучателя да осигурява средства в размер на „минимална погасителна вноска“, която клауза задължава заемополучателя да погасява ежемесечно определяема сума (представляваща 5% от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10лв.), и която вноска има уговорен падеж като дата, до която заемополучателят е длъжен да погаси съответната сума. Съгласно т.1, б. „к“ минимална погасителна вноска е сума, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, а съгласно т.1, б. „з“ падеж е датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, съответно следващия работен ден.

При срочните задължения, при които срокът е в полза на длъжника, падежът съвпада с изискуемостта, а забавата е обусловена от неизпълнението на падежа. При заемните договори задължението за връщане на заетата сума по естеството си се изпълнява наведнъж, но може да се договори между страните връщането да стане на части. По въпроса дали „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ е образувано т.д. № 3/2023 по описа на ОСГТК на ВКС с оглед наличието на противоречива практика. Ако ОСГТК на ВКС се произнесе в смисъл, че давностният срок тече от датата на падежа на всяка вноска, то следва, че с договаряне на падежни вноски се договаря изискуемостта на съответната вноска, и съответно с настъпване на падежа вземането за съответната част е изискуемо и поискано (чрез принципа dies interpellat pro homine). Настоящият състав приема горната позиция, вкл. счита, че в този случай не следва да се приема различно разрешение и по отношение на договорите за овърдрафт, при които има предвидено заплащане на минимални погасителни вноски, защото макар при овърдрафта да няма погасителен план, с уговорените ежемесечни погасителни вноски със съответните определяеми падежи и размери - същите 6 представляват именно договорено съгласие на заемодателя за разсрочване на парично задължение, т.е. срокът е уговорен в полза на заемополучателя, защото въз основа съгласието на заемодателя може да го погасява на части, които заемодателят не може да откаже да приеме. В този смисъл съответната определяема при сключване на договора част (определяема по размер в зависимост от усвоената сума и с падеж изрично договорен при сключване на договора) представлява насрещно задължение за погасяване на притезателното относително субективно право на заемодателя, т.е. определя кога може да се иска изпълнение на задължението на заемополучателя и кога дължи това изпълнение, което обуславя и отговорността за забавено изпълнение. Поради това с настъпване на съответните падежни дати на частите, т.е. на т.нар. „минимална погасителна вноска“ в този момент вземането за съответната част е изискуемо и поискано, както по отношение на начислената лихва, така и по отношение на съответната част от главницата, а оттук и последицата по чл.114, ал.1 ЗЗД. Оттук съдът приема, че с оглед данните на вещото лице, че последното усвояване на сумата е на 24.02.2009г., то най-късно до 05.01.2011г. е настъпила падежната дата на последната минимална погасителна вноска определяема по договора, поради което найкъсно до 06.01.2016г. е настъпил падежа изцяло на всички суми за главница по договора.