Решение № 1493 от 18.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2370/2023
- Вид
- Решение № 1493
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 18.12.2023
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1493 гр. Варна, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502370 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 21124/19.10.2023г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Станимира Данова, рег.№ 718 с район на действие ОС-Варна, подадена от Д. З.
А., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 202117180400167 по описа на ЧСИ Станимира Данова срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 14.09.2023г., с което на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите Н. П. К. и Й. И. К. в размер на 9000 лева.
В жалбата се твърди, че по повод направено искане от взискателите за приемане на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 9000 лева са подали възражение пред ЧСИ Станимира Данова за липса на основание за договаряне на допълнително възнаграждение, както и за прекомерност на същото, което не е било уважено. С постановление от 14.09.2023г. за разноски адвокатското възнаграждение е прието. Жалбоподателят оспорва взискателите да са направили посочения разход за адвокатско възнаграждение, оспорва да е бил уведомен за него с поканата за доброволно изпълнение. Освен, че е неоснователно претендиран от взискателите, същият е и прекомерно висок по размер. Моли постановлението за разноски от 14.09.2023г. да бъде отменено.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите Н. и Й. К.и, чрез процесуалния им представител. Становището е за неоснователност на жалбата.
1
Считат, че няма пречка съдебният изпълнител да приеме допълнително сторени разходи за адвокатско възнаграждение след поканата за доброволно изпълнение. Посочват, че допълнително договореното и заплатено адвокатско възнаграждение се дължи за допълнително положен труд свързан с изразяване на становища по многобройните подавани от длъжника жалби и възражения. Считат, че усложняването на производството от фактическа и правна страна е следствие на злоупотребата на длъжника с института на несеквестируемостта. Предвид на това, че възнаграждението в размер на 9000 лева е реално заплатено от взискателите, постановлението, с което е прието като разноски по изп.дело е законосъобразно.
Частният съдебен изпълнител Станимира Данова в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Посочва, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия по молба на взискателите и няма пречка те да претендират адвокатско възнаграждение на различен етап от съществуването на изпълнителното производство до неговото приключване. Счита, че същото не е с ниска фактическа и правна сложност предвид на това, че действията по насочване на изпълнението срещу имущество на длъжника е било двукратно оспорвано пред съда. На това основание е обосновано становище, че при минимален размер на адвокатското възнаграждение от 5838,13 лева, претендираното такова от 9000 лева не е прекомерно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, процесуално допустима е и частично основателна.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:
Изпълнително дело № 20217180400167 е образувано на 16.03.2021г. по молба на взискателите Н. П. К. и Й. И. К. срещу длъжника Д. З. А. въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2021г., издаден по гр.д. № 836/2019г. по описа на ВОС, с който Д. З. А., ЕГН ********** е осъдена да плати солидарно на Н. П. К., ЕГН ********** и на Й. И. К., ЕГН **********, следните суми: сумата от 57 000 евро дадена по отпаднало основание поради разваляне от ищците на 29.03.2017г. на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, местност Франга дере, а именно ПИ *********.327, ведно с жилищна сграда с ид. *********.327.2, прикрит с договор за безлихвен заем от 08.01.2016г. и споразумение към него от 10.02.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.05.2019 г. до окончателното и изплащане: сумата от 23 753,83 лева - лихва за забава върху сумата на главното задължение, начислена за периода от 01.04.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.05.2019г. на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 5774,44 лева - съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 836/2019г. по описа на Окръжен съд - Варна; сумата от 4200 лева - съдебно-деловодни разноски по в. гр.д. № 148/2020г. по описа на Апелативен съд - Варна и сумата 4 200 лева - съдебно-деловодни 2 разноски по гр. д. № 3054/2020г. по описа на ВКС.
По молба на взискателите изпълнението е насочено срещу собствените на длъжника имоти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.775.1.7, по кадастралната карта на гр.Варна, район Младост, ул.„**********“ /ул. „**********“/ бл.56, вх.А, ет.3, ап.7 и към поземлен имот с идентификатор *********.327 по Кадастралната карта, район Приморски, м. Франга дере, площ 962 кв.м.
Наложени са запори върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, запор на трудовото възнаграждение в Единно бюджетно счетоводство, Филиал детски ясли, запор на пенсията наложен пред НОИ-Варна и Запор на вземания на длъжника по изп.дело № 1103/2019г. по описа на ЧСИ Л.Станев.
Видно от представеното пълномощно от 12.03.2021г., взискателите Н. и Й. К.и са упълномощили адв.Г. Б. за процесуално представителство по изп.дело образувано срещу длъжника Д. З. А. по издадения на 17.02.2021г. изпълнителен лист.
Призовката за доброволно изпълнение е получена от длъжника Д. А. на 02.04.2021г. и в нея е поканена да заплати сума в общ размер на 180 251,15 лева, формирана както следва: главница в размер на 111482,31 лева /равностойност в лева на 57000 евро/; законна лихва за периода от 08.05.2019г. до 16.04.2021г. в размер на 21955,82 лева; мораторна лихва в размер на 23753,83 лева; 14174,44 лева – присъдени разноски по изп.лист и начислени разноски по изпълнението в размер на 8884,75 лева –такси по Тарифата към ЗЧСИ /л.54/.
На 12.04.2021г. процесуалният представител на взискателите адв.Б. е представила по изп.дело договор за правна защита и съдействие № 308541/07.04.2021г. /л.77/, видно от който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. За приетият адвокатски хонорар длъжникът е уведомен чрез процесуалния си представител на 21.04.2021г. /л.126/, като на 22.04.2021г. е подадена жалба от длъжника вх.№ 06528/22.04.2021г. /л.138/ с възражение за прекомерност на претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 21.03.2023г. ЧСИ, като е възприел депозираната на 22.04.2021г.
„жалба“ като възражение срещу приетите разноски е отказал да измени приетото адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева в полза на взискателя, тъй като същото е съобразено с размерите по чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С уведомление изх.№ 13313/19.05.2023г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника Д. А. за актуалния размер на дълга й към 09.06.2023г., а именно: 175656,75 лева + 7763,93 лева – разноски или общо: 183420,68 лева.
На 23.05.2023г. взискателите К.и, чрез процесуалния си представител са представили нов договор за правна защита и съдействие № 421113/18.05.2023г. сключен между тях и адв.Галинка Б., по който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лева. С разпореждане от 23.05.2023г. на ЧСИ Ст.Данова договорът е приет и адвокатският хонорар е начислен по изп.дело. Длъжникът е уведомен за приетото 3 адвокатско възнаграждение и възможността да го оспори на 24.08.2023г.
Длъжникът Д. А. е депозирала жалба с вх.№ 17504/28.08.2023г. срещу приетите от ЧСИ разноски за адв.възнаграждение в размер на 9000 лева, която е приета от съдебния изпълнител за възражение по чл.248 от ГПК срещу размера на възнаграждението.
С обжалваното постановление за разноски от 14.09.2023г. съдебният изпълнител е приел, че приетият размер на адвокатското възнаграждение от 9000 лева е реално договорен и заплатен, не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което не е налице основание за редуцирането му. Указано е за възможността да бъде обжалвано в двуседмичен срок от уведомяването на страните. Длъжникът Д. А. е уведомена за постановлението от 14.09.2023г. чрез процесуалния си представител на 06.10.2023г.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Предмет на обжалването по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК в случая са разноските по изпълнението и в частност претендираният и възложен в тежест на длъжника адвокатски хонорар за процесуално представителство на взискателите.
В хода на изпълнителното производство взискателите са представили договор за правна защита и съдействие от 07.04.2021г. сключен с упълномощения от тях процесуален представител –адв.Б., по който са заплатили възнаграждение в размер на 3000 лева.
Последното е прието от съдебния изпълнител като разноска по изпълнението.
С разпореждане от 23.05.2023г. съдебният изпълнител е приел и представеният от взискателите последващ договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023г. сключен с упълномощеният от тях процесуален представител, обективиращ в себе си и разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лева. По повод депозирано възражение /жалба/ от 28.08.2023г. от длъжниците за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, ЧСИ се е произнесъл по него по реда на чл.248 от ГПК и с постановление от 14.09.2023г. е приел, че заплатеното от взискателите възнаграждение в размер на 9000 лева не е прекомерно предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на действията по изпълнителното дело.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която се намира в част І на ГПК - "Общи правила", поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази 4 разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
В случая от материалите по изпълнителното дело се установява, че упълномощеният от взискателя адвокат е извършил действия по процесуално представителство по делото чрез посочване на изпълнителни способи, подаване на молби по движението на изпълнителното производство, изразяване на становище по подавани от длъжника жалби срещу действия на съдебния изпълнител.
Към датата на представяне на договора за правна защита и съдействие от 18.05.2023г., по който взискателите са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лева, размерът на дълга е 175656,75 лева. Съгласно чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 от Наредбата. Определен по този ред, съобразно материалния интерес дължимото минимално възнаграждение на процесуалния представител на взискателите е в размер на 5838,14 лева.
Разпечатката съдържа 40 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74bb6539-6c1e-402f-b18b-94f5bff53d97