Решение № 1643 от 21.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1643 гр. Варна, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110202343 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. М. У. против Електронен фиш серия К № 6907342 на ОД на МВР – Добрич, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП на В.У. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. С жалбата въззивната страна иска отмяна на НП като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна не се явява.

Изразява становище в писмени бележки. В ЕФ не била отразена разпоредбата на чл. 189 ал.6 от ЗДвП /възможността за подаване на писмено възражение в седмодневен срок и за анулирането му/, не била отразена и разпоредбата на чл. 189 ал.8 от ЗДвП / срокът за обжалване на ЕФ/, имало несъответствие на скоростта, посочена в ЕФ и установената с техническото средство, нямало данни за обучението на състава с АТСС. Не било доказано нарушението, тъй като в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.15.г. не се съдържали изискуемите реквизити, а на приложената снимка липсвали дата , час и координати. Не ставало ясно, че това изображение е заснето с посоченото техническо средство на посоченото време и място. От ЕФ не ставало ясно и дали въззивницата е наказана в качеството и на собственик, или ползвател на МПС.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Добрич, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

1

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство и бил издаден обжалваният ЕФ. Последният е съставен от ОД на МВРДобрич, за това, че на 19.01.23г. в 09.40 часа в с.Горун, по главен път I-9 , до спирката за обществен транспорт, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, е било констатирано, че т.а. „КИА СПОРТИДЖ“, с рег. № *, собственост на В. У., е бил управляван със скорост 63 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство. Последното било одобрен тип и било преминало периодичен метрологичен контрол. За използването му, бил съставен протокол от 24.01.23г.

Участъкът от пътя, по който се движило процесното МПС в момента на заснемането с техническо средство, попадал в урбанизираната територия на с. Горун, като до автобусната спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, при км. 29+670 /дясно/ и при 29+ 830 /ляво/ имало поставени пътни знаци В 26, с които ограничението на скоростта било определено на 30 км. ч.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по АНП, както и приобщените в съдебно заседание, сред които разпечатка от техническото средство, протокол за метрологична проверка, протокол за използване на АТСС, справка от Агенция Пътна инфраструктура с приложени проект на организация и справка за организация на движението и др.

Доказателствата са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и не се налага събирането на други такива.

Съдът не споделя възраженията на въззивника в жалбата относно техническото средство и използването му, тъй като видно от приложения протокол за проверка, то е одобрен тип и е преминало периодичен метрологичен контрол. Съставен е и протокол за използването на АТСС, от който е видно мястото, на което е било разположено средството за измерване, посоката на измерване, индивидуализирано е техническото средство, попълнени са всички реквизити от образеца на този протокол с изключение на начало и край на участъка, но съдът намира, че това не е достатъчно да наложи извод, че не следва да се кредитират като достоверни показанията на техническото средство. Не са налице основания да не се кредитира и снимковия материал, като същият съдържа вкл. и G P S координати в момента на заснемането. Съдът намира, че е без решаващо значение дали тези координати ще съвпаднат с точното място на заснемането при наслагването им върху географската карта. Достатъчно е, че тези координати дават информация за реалното място на което е било разположено АТСС и то може да бъде индивидуализирано по безспорен начин.

Предвид горното са налице всички предпоставки измерените с АТСС стойности на скоростта на т.а.„КИА СПОРТИДЖ“, с рег. № * , да бъдат кредитирани като изцяло достоверни.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Възраженията на жалбоподателя за нарушена процедура по издаване на ЕФ са несъстоятелни.

Административно - наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В ЕФ са посочени структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът на когото е регистрирано, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.

В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира дата на съставяне.

Следва да бъде съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Сред реквизитите на ел. фиш не е предвидено и същият да отразява чл.189 ал.6 от ЗДвП /възможността за подаване на писмено възражение в седмодневен срок и за анулирането му/, или чл. 189 ал.8 от ЗДвП / срокът за обжалване на ЕФ/.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието. Не е налице допуснато съществено нарушение при издаването му и съдът намира за несъстоятелно твърдението на въззивната страна за допуснати процесуални нарушения.

Не е ограничено правото на въззивника У. да посочи друго лице, което е управлявало МПС. Това право възниква за нея от момента на връчване на ЕФ и не е имало пречки съобразно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП в 14 дневен срок да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в резултат на което първоначално издаденият електронен фиш да бъде анулиран.

Несъстоятелно е и възражението за несъответствието на измерената скорост от 66 км.ч и наказуемата скорост от 63 км. ч., като изрично в ЕФ е посочено, че е приспаднат толеранс от 3 км. ч. Последното е обосновано с 3 допустимото за средствата за измерване отклонение от 3 км. ч. когато измерената скорост е в рамките на 100 км. ч.

С оглед съвкупния анализ на протокола за използване на АТСС и снимковия материал, съдът не споделя становището в писмените бележки, че не можело да се направи извод, че това изображение е заснето с посоченото техническо средство на посоченото време и място. Видно от снимката, на същата са посочени и дата, и час, и координати.

Несъстоятелно е и твърдението, че от ЕФ не ставало ясно дали въззивницата е наказана в качеството и на собственик, или ползвател на МПС, като името й е изписано срещу графата „собственик на когото е регистрирано МПС“, а не срещу графата „ползвател“.

Неправилно обаче е приложен материалният закон.

На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно т.а.„КИА СПОРТИДЖ“, с рег. № *, индивидуализирано в електронния фиш. Вижда се, че същото е отчетено да се движи със скорост 66 км/ч. в населено място, тъй като се движи в посока към табелата за край на селото. Съгласно чл. 189, ал.

15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно доказателствено средство в административно наказателния процес.

Не се спори по делото, че именно В.У. е собственик на превозното средство. ЕФ е издаден срещу собственика в съответствие с чл.188 ал.1 от ЗДвП. Чл.189 ал.5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок собственикът посочи лицето, на което е предоставил автомобила, но В.У. не е посочила в 14 дневен срок друго лице да е управлявало.

Правилно АНО е избрал да наложи наказание за скорост 63 км. ч. при заснета скорост 66 км. ч., като е отчел нормативно допустимата грешка при измерването.

Въззивницата обаче е наказана за това, че е извършила нарушение „до спирката за обществен превоз“. В хода на съдебното производство се събраха доказателства за това, че разрешената скорост на това място не е 50 км. ч., а е 30 км. ч.

Изцяло в този смисъл е справката на Агенция Пътна инфраструктура, според която до автобусната спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, която изрично е описана в ЕФ като място на нарушението, при км. 29+670 /дясно/ и при 29+830 /ляво/ имало поставени пътни знаци В 26, с които ограничението на скоростта било определено на 30 км. ч.

Мястото на нарушението го индивидуализира по безспорен начин и е гаранция за спазване на принципа „ne bis in idem“.

Съдът в това производство няма задължение да провери дали е извършено изобщо някакво нарушение, а дали е извършено нарушението, за което е наказано лицето.

Съдът приема за недоказано от обективна страна, че въззивницата У. е 4 извършила нарушение на посоченото място „до спирката за обществен превоз“, като снимковият материал сочи различно място, а именно това е място в близост до табелата за изход от с. Горун. Че това е съвсем различно място, може да се установи както от общодостъпната в интернет карта на селото, така и от приложената по делото с правка на АПИ. Видно от последната, от участъкът за който са поставени знаците В 26 с ограничение на скоростта до 30 км. ч. , където е и пътния знак Д 24 обозначаващ наличие на автобусна спирка, до табелите за начало и край на населеното място има множество напречни улици. Липсата на доказателства за това да е извършено нарушението на посоченото място е достатъчно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

При така индивидуализираното място на нарушението „до спирката за обществен превоз“ , се налага и изводът, че АНО неправилно е приел от фактическа страна, че допустимата скорост за движение е 50 км.ч. Както е изложено по- горе, ограничението на скоростта до спирката за обществен превоз е 30 км.ч. Управлението на МПС на това място би следвало да е наказуемо по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП , вместо по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Неправилното приложение на материалния закон налага ЕФ да бъде отменен, тъй като съдът намира за недоказано, че въззивницата е извършила нарушение „до спирката за обществен превоз“. Но дори да приемем, че нарушението е извършено на това място, то отново би се наложил извод за отмяна на ЕФ, тъй като на това място ограничението на скоростта е 30 км. ч. и това предполага да се приложи закон за по-тежко наказуемо нарушение, каквито правомощия въззивният съд няма.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:

Разпечатката съдържа 46 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74bb629b-18cd-4a73-b328-843f342c3b61