Решение № 5779 от 01.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61594/2024
- Вид
- Решение № 5779
- Подписан
- 01.04.2025
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- Чл. 67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- §1, т.6 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5779 гр. С., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110161594 по описа за 2024 година
Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение с пр.осн. чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ.
Ищцата В. Н. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението й, извършено със Заповед №
162/19.08.2024г. на ответника „ЛЛ.Т.С.“ООД ; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество „Експерт обучение и развитие“ ; да осъди ответното дружество да й изплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за месеците, през които е останала без работа, т.е. за срок от шест месеца в размер на 19 122 лева, изчислено на база брутното й трудово възнаграждение от последния отработен месец.
Моли да й бъдат присъдени всички дължими от ответното дружество суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба, до окончателното им изплащане, както и да осъди „ЛЛ.Т.С.“ООД да й възстанови сторените от нея разноски по делото.
С исковата си молла ищцата твърди , че по силата на безсрочен трудов договор от 22.02.22г. е била в трудово правоотношение с ответника „ЛЛ.Т.С.“ООД , в рамките на което е заемала длъжността „експерт обучение и развитие“. Брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец било в размер на 3187 лв., за което представя фиш от заплата .
Поддържа, че на 11.04.24г. депозирала пред работодателя си уведомително писмо от синдикалната организация, на която е член и секретар-Синдикална организация Автономна Работническа Конфедерация 1
/АРК/ Секция Федерация С. , като работодателят бил уведомен, че ползва закрилата по чл. 333КТ. На 19.08.24г. й били връчени предизвестие за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал.1, т.2 от КТ , както и Заповед №162/19.08.24г. за прекратяване на трудовия договор , като ищцата възразила срещу уволнението си. Била уволнена още същия ден , без да бъде спазено 3-месечното предизвестие , посочено в заповедта и предизвестието.
Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните правила на чл. 333, ал.3,КТ и по-конкретно, че в случаите по чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 и чл. 330, ал.2, т.6,КТ работодателят може да уволни работника или служителя, който е член на синдикално ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с педварително съгласие на синдикален орган , определен с решение на синдикалното ръковоство на съответната синдикална организация. Твърди се, че ищцата е била секретар на процесната синдикална организация към датата на уволнителната заповед. На следващо място, сочи и друго основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед- че не била спазена от работодателя процедурата по съкращение в щата, т.е. не било налице реално намаляване на щата. Стича уволнението си за незаконно и като такова моли за неговата отмяна. Иска да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност, както и да й бъде заплатено от работодателя обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от 19.08.24г. до 19.02.2025г. в размер на общата сума от 19 122лева , или при размер на брутно трудово възнаграждение на ищцата в размер на 3187лева, заедно със законна лихва от датата на исковата молба.
Ответникът „ ЛЛ.Т.С.“ООД в срока по чл. 131,ГПК оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищцата са неоснователни и не следва да бъдат уважавани по следните съображения:
Действително ищцата се намирала в трудово правоотношение с ответника на основание трудов договор №2260/22.02.22г., по силата на който ищцата заемала длъжността Експерт, обучение и квалификация /Експерт обучение и развитие/ с код по НКПД24246001, отдел „Качество, безопасност и обучения“ при „ЛЛ.Т.С.“ООД , като договорът бил сключен за неопределено време на осн. Чл. 67, ал.1, т.1,КТ . С предизвестие с изх. № 330/16.08.24г., връчено на служителя на 19.08.24г. и Заповед №162/19.08.24г., връчена на 19.08.24г. работодателят прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищцата на осн. Чл. 328, ал.1, т.2,КТ поради съкращаване на щата. Счита извършеното уволнение за законосъобразно и в съответствие с всички законови изисквания. Развива подробни доводи за реалното съкращаване на щата, като с Решение от 26.07.24г. на управителя на ответното дружество и членове на ръководния екип било взето решение за съкращаване на щата , считано от 19.08.24г. чрез премахване на всички съществуващи щатни бройки за позицията „Експерт обучение и развитие“ в отдел „Качество, безопасност и 2 обучение“ при работодателя. От дата 19.08.24г. било прието и утвърдено и ново щатно разписание на работодателя въз основа на взетото решение. На следващо място, счита , че не е била налице защита на ищцата към момента на прекратяване на договора й с работодателя , тъй като „Автономна работническа конфедерация“ /АРК/, вписана по фирмено дело №3/2020г. към ОС-В. със седалище в гр. В. ,ул. „Д. С.“№7А, е синдикална и работодателска организация, която няма връзка с „ЛЛ.Т.С.“ООД , като към дата 11.04.24г. синдикалната секция , афилирана към „Автономна Работническа Конфедерация“ при „ЛЛ.Т.С.“ООД вече не функционира. Счита, че към 11.04.24г., както и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение 19.08.24г. не е налице синдикална организация , учредена и структурирана към предприятието на ответника. Поддържа и че ищцата В. Н. не е част от синдикалното ръководство на АРК, тъй като не е вписана в нито един от органите й на управление, което било видно от представеното от ищцата Удостоверение за актуално състояние на АРК от 08.10.24г., издадено от ОСВ.. Счита, че участието в синдикално ръководство а организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не дава основание за ползване на предварителна закрила. По изложените съображение счита уволнението на ищцата за законосъобразно извършено. По отношение на иска за обезщетение счита, че ищцата не доказва оставането си без работа за исковия период.
Релевира възражение за прихващане, в условията на евентуалност, между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал.1,КТ и изплатеното от ответното дружество на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1,КТ в размер на 9616,05лева , изплатено на 10.09.24г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С Определение от 09.12.2024г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса съдът е обявил следните обстоятелства: че страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжност „Експерт обучение и развитие „ при ответника, че правоотношението е прекратено едностранно от ответника на твърдяното от ищеца основание с процесната заповед; че при извършеното съкращение не е извършван подбор по реда на чл. 329,КТ. Горното се установява и от представените по делото писмени доказателстватрудов договор № 2260/22.02.22г., допълнително споразумение към трудовия договор , Заповед № 162/19.08.24г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 20.08.24г., връчена на 19.08.24г.
Не е спорно между страните и че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец за месеца, 3 предхождащ уволнението е в размер на 3187лева.
С писмо до ръководството на „ЛЛ.Т.С.“ООД от 11.04.24г. ответникът в качеството на работодател е уведомен, че към 11.04.24г. синдикалната секция, афилирана към „Автономна работническа конфедерация“/АРК/ при „ЛЛ.Т.С.
ООД вече не функционира, като В. Н. е официално избрана за секретар на УС на Регионална секция на АРК-Федерация С.. С писмо от 11.04.24г. до ответното дружество , изходащо от Автономна работническа конфедерация „ се сочи, че последната е легитимна и може да участва с упълномощени от нея представители в преговори и да представлява работници и служители , съгласно действащото законодателство. Секцията е редовно регистрирана към „Автономна работническа конфедерация, като председател и координатор на секцията е С.С.. Видно от Удостоверение за актуално състояние на ОС-В. към 02.11.23г. е , че с Р.16/21.07.20г. в Регистъра на синдикални и работодателски организации е вписана „Автономна работническа конфедерация“ със седалище и адрес на управление гр. В., кв. „В.“, ул. Св. Д.
С.“№7А. Като предмет на дейност е посочен защита интересите на членовете пред държавни органи, обществени организации, други сдружения, юридически и физически лица, отстояване на интересите на работниците при индивидуални конфликти и просветителска дейност. Органи на управление на организацията са ОС, изпълнителен комитет и контролна комисия. Посочените са и членовете на органите, като името на ищцата не е вписано и не фигурира в представеното удостоверение.
От издадено Удостоверение с дата 27.09.24г. от „Автономна работническа конфедерация“ се удостоверява постъпването на В. Н. Н. като член на „Автономна работническа конфедерация“ на 27.06.23г., като на 10.04.24г., след провеждане на избори, тя била официално избрана с мнозинство за секретар на „Автономна работническа конфедерация“Федерация С.. Представено и прието по делото е и заявление за членство в „Автономна работническа конфедерация“, секция“С.“, депозирано от ищцата от дата 27.06.23г. Представен и приет по делото е Протокол от проведено ОС на Синдикална секция на „Автономна работническа конфедерация“, федерация С. за промяна на ръководство, на което е взето решение В. Н. Н. да заеме позиция секретар. От представеното Удостоверение за актуално състояние на „Автономна работническа конфедерация“ , издадено от ОС-В. към дата 04.10.2024г. / л.28-29 от делото/ се установява, че с Решение № 16/21.07.20г. в Регистъра за синдикални и работодателски организации е вписана синдикална и работодателска организация „Автономна работническа конфедерация“ със седалище в гр. В. , ул. „Св. Д. С.“№7А с предмет на дейност защита на интересите на своите членове пред държавните органи, обществени организации , сдружения, юридически и физически лица, отстояване на интересите на работниците при индустриални конфликти; просветителска дейност. Органи на управление са: ОС,Изпълнителен комитет и Контролна комисия. Изпълнителният комитет е в състав: М.Х., председател, Я.П.- зам.- председател, Р.И.-Административен секретар, М.Б.- прессекретар 4 и Т.И.- касиер. Контролната комисия е с посочен състав: М.Д.-председател, П.П. и С. И.-членове. В решението на ОС-В. е посочено още, че се представлява от Председателя и Изпълнителния комитет. Представителството се осъществява от председателя на ИК –М.Х. или в негово отсъствие – от заместник –председателя на ИК –Я.П.. Представено и прието по делото е Удостоверение от „Автономна работническа конфедерация“ от 12.03.24г., в което е посочено , че конфедерацията АРК има три вида федерации , които се наричат още секции- работническа , браншова и регионална. Браншовата е обединение на отделни членове и секции от даден бранш на територията на страната. Работническата е фирмена, която се създава на работно място или някаква организация- място, където има работници на трудови или граждански договори. Третата структура е регионалната, обединяваща самостоятелни членове и фирмени секции, опериращи в дадено населено място.Създава се на териториален принцип, като към 19.08.24г. АРК е имала две регионални структури - за град С. и за град В. . Посочено е още, че В. Н. постъпва като член на „Автономна работническа конфедерация“ на 27.06.23г., а на 10.04.24г. е била официално избрана на проведено ОС на АРК на длъжност Секретар на „Автономна работническа конфедерация“-Федерация С., като към дата 19.08.24г. е заемала длъжността Секретар на „Автономна работническа конфедерация“-Федерация С. , без прекъсване от дата 10.04.24г. до 19.08.24г.