Решение № 120 от 04.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Силвия М. Т.а в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20244100100565 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и искане по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на дата 04.08.2023 г., известен на правозащитните институции в гр. Е. е подал паралелна жалба от името на служител от Районен съд - Е. с имена Е. П. Д., за което е образувана проверка по реда на чл. 145 ЗСВ. Непознат за ищеца източник е предоставил копие от нея в пощенската му кутия, за което ищецът Т. сезирал ПРБ, и била образувана проверка по пр. пр. № 6800/2023г. на РПВелико Търново. К. Т. твърди, че при извършване на предварителната проверка не са спазени гаранциите по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждането й в разумен срок, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания върху физическо, интелектуално, духовно и здравословно състояние, което от своя страна е довело от низ от девиантни поведения спрямо него и професията, която упражнявал като адвокат, загуба на доверието на клиентите в него във връзка със защитата на техните законни прави и интереси въобще. По тези съображения ищецът отправя искане до съда след като докаже твърденията си ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от него 1 неимуществени вреди от нарушаването правото му на разглеждане на процесната прокурорска преписка в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът Прокуратура на Република България изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Сочи се, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността за вреди, тъй като ищецът не е активно легитимирано лице по чл. 2 от ЗОДОВ, както и че отказът да се образува наказателно производство не е от изчерпателно изброените действия/бездействия попадащи в хипотезата на чл.

2 от ЗОДОВ. Навеждат се възражения, че ищеца не е доказал вредите и причинната връзка между тях и срока за разглеждане на преписката.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Представителите на ПРБ заемат становище, за недопустимост и неоснователност на иска.

Представителят на ВТОП счита, че искът е недопустим, тъй като постановлението за отказ да се образува наказателно производство и за прекратяване на преписката е акт, който има незабавно действие, то не е отменено и са изчерпани способите това да стане по предвидените в Закона.

Ответната страна твърди, че провеждането на процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ, чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, се явява положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск, което липсвало в случая и е основание образуваното съдебно производство да бъде прекратено.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прокурора, събраните доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Прокурорската преписка е образувана по сигнал на К. Т., постъпил в прокуратурата на 03.10.2023 г. На 04.10.2023 г. преписката е докладвана на прокурор от ВТРП. На 09.10.2023 г. с постановление прокурорът е възложил проверка по чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ със срок от един месец, считано от получаване на преписката в органа, на който е възложена – в случая РУ Велико Търново. Началото на срока на проверката е от 11.10.2023 г., видно от писмо от РУ Велико Търново. След искане от водещия проверката, срокът е удължен с един месец, считано от 11.11.2023 г. На 11.12.2023 г. проверката е приключила. На 03.01.2024 г. е постановен отказ да се образува досъдебно 2 производство. Исковата молба е подадена в РС Велико Търново на 023.01.2024 година, където първоначално е било образувано производство с оглед първоначалната цена на иска от 900,00 лв.

По делото са събрани гласни доказателства от двама свидетели.

Свидетелката Е. П. Д. работи като съдебен деловодител в Районен съд – Е. от три години и половина. Свидетелства, че не е ясно, защо е посочена от ищеца като свидетел, с когото са съграждани. Виждала е ищеца да се разхожда в града. Няма лични отношения и не знае нищо за битието му. Знае, че е образувано срещу ищеца дисциплинарно производство по подаден от нея сигнал. Свидетелката сочи, че й е известно, че това дело е минало с решение на Адвокатската колегия – Велико Търново. Свидетелката сочи, че е посетила адреса, на който живее ищеца във връзка с необходимостта да му бъдат връчени съдебни книжа. Била с колежката Й.. Сочи, че при това посещение спрямо нея е имало агресия и заплахи от ищеца. Това мотивирало Д. да подаде сигнал до прокуратурата и полицията. Във връзка със същия случай е подала и сигнала до Адвокатската колегия Велико Търново. Свидетелката сочи, че е имало и други случаи на агресия в деловодството и стаята на секретарите от страна на ищеца Т. и поради тази причина са отишли двете със колежката си Й. Й..

Свидетелката Й. С. Й. сочи, че работи от 1992 г. в Районен съд – Е. на длъжността „съдебен секретар“. Познавала ищеца от 2012-2013 г. като адвокат. Имал е кантора в близост до съда. Свидетелства, че ищецът е бил заплашвал съдия. Потвърждава казаното от свидетелката Д. за действията на ищеца по време на връчване на съдебните книжа.

Съдът дава вяра на показанията и на двете свидетелки като достоверни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото относно подаването на сигнала до АС Велико Търново и до Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предвид на изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е претърпял вреди от нарушаване разумната продължителност на пр.преписка № 06800/2023 г. на ВТРП и отправеното до съда искане за присъждане на обезщетение за тяхната обезвреда, правната квалификация на иска е по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Предварителна проверка по чл. 145 ЗСВ формално не е част от 3 досъдебното производство, но това не изключва възможността неразумната й продължителност да води до вреди, които могат да се претендират по реда на специалния деликт. Съображенията за този извод са следните: Провеждането на предварителната проверка е изрично предвидено в закона и е уредена процедура и срокове за извършването й /арг. чл. 145 ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 145 ал. 2 ЗСВ/. Наличието на подобни правила дава на предварителната проверка характеристиката на производство. Възлагането й е в изпълнение на законовите функции на прокурора да образува наказателно преследване при наличието на законен повод по смисъла на чл. 208 НПК, но поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление в постъпилия сигнал /по аргумент от противното на чл. 211 ал. 1 НПК/. В този случай предварителна проверка задължително предхожда образуването на досъдебното производство и следва да се разглежда като част от него, като е без значение дали въз основа на нея ще започна формално наказателен процес или ще се постанови отказ за това. Следователно допускането на забава в извършването на проверката за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, при наличие на законен повод по чл. 208 НПК, може да бъде предмет на иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и съдебната практика Определение № 432/03.02.2025г. по ч.гр.д. № 73/2025г. на III г.о. на ВКС.

Допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ по приключила проверка по прокурорска преписка е предпоставена от изчерпване на административната процедура по ЗСВ, която следва да е финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ. В тази връзка и по аргумент на противното от чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ, когато проверката по прокурорската преписка не е приключила към момента на сезиране на съда с иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, допустимостта на последния не е обусловена от провеждане на административна процедура по чл. 60а и сл. ЗСВ. Висящността на проверката е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и последващото й приключване не засяга допустимостта му. В случая искът по делото е предявен на 02.01.2024 г., към който момент прокурорската проверка все още не е била приключила с влязло в сила постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

Последното е издадено от ВТРП на 03.01.2024г., което е след завеждане на исковата претенция. Следователно предявеният по делото иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е допустим и следва да се разглежда по същество. В този смисъл се явява неоснователно възражението на ответника за недопустимост на 4 предявения иск.

Правото на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловено от установяване на действия или бездействия на длъжности лица на длъжностни лица на правосъдните органи или органи, довели до забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен и приключването му в разумен срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може да бъде приет за разумен. Освен това, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е необходимо да се установи, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му. В случая проверката по чл.

145, ал. 2 от ЗСВ , уредена като специфична процесуална дейност на прокурора, свързана с обезпечаване на „достатъчно данни“ за извършено престъпление по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК и съответно обуславяща преценката дали следва да бъде образувано наказателно производство, също е дейност при която може да бъде търсена отговорност на държавата по чл. 2б ЗОДОВ, но само от лицето, по чийто сигнал е инициирано производството. В случая по пр.преписка ищецът се явява подател на сигнала и би могъл да търпи някакви вреди от продължителността му, които обаче следва да бъдат доказани, наред с другите елементи от фактическия състав на специалния деликт.

Анализът на събраните по делото доказателства не води до извод, че е налице неразумна продължителност на проверката по процесната прокурорска преписка. Същата е извършена от органите на полицията в определения от 5 прокурора срок от възлагането , който еднократно е продължен и са изяснени обстоятелствата по подадения от ищеца сигнал. По преписката са снемани сведения от лица и е извършвано графологично експертно изследване. Видно е, че след завеждане на настоящата искова претенция също не са налице забавяния на производството, доколкото след получаване на материалите по преписката прокурорът се е произнесъл в предвидения в закона едномесечен срок – чл. 145 ал. 2 изр. 2 ЗСВ с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. В тази връзка по делото не се доказва да е допуснато твърдяното от ищеца забавяне, което да обосновава извод за разглеждане и приключване на процедурата по чл. 145 ЗСВ в неразумен срок съобразно посочените по-горе стандарти. Напротив проверката по сигнала му е извършена с нужната експедитивност и в предвидените в закона срокове, което изключва да е налице нарушаване на разумния срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията, при нейното провеждане. Липсата на забавяне на проверката по преписката води до несъществуването на един от задължителните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ. Това обстоятелство прави ненужно изследването на факта дали ищецът действително е претърпял твърдяните морални вреди, а и такива, с оглед естеството на сигнала, който предопределя и предмета на прокурорската проверка, не биха могли да настъпят. Продължителността на процесната прокурорска проверка не може и не е рефлектирала негативно върху професионалния и личния живот на ищеца.