Решение № 475 от 03.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330108112 по описа за 2023 година

Производството е по искове с правно основание член 59 и член 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Е. В. С. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр. *****, чрез адв.

***е поискала да бъде осъдена Р. Л. В. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: г**, **, чрез адв. И. Н., като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л.

ЕГН **********/починал в хода на производството на 05.12.2024 г./, да й заплати сумата от 2 195,20 лева, представляваща наемна цена за периода 06.05.2018 г. до 31.12.2018 г., мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1 145,87 лева за периода от 06.05.2018 г. до 05.06.2023 г./датата на подаване на исковата молба в съда/, както и ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че била съпруга на М. И.Ф. ЕГН **********, с когото живели на семейни начала повече от 15 години. На *** г. двамата сключили граждански брак/акт за граждански брак № ***г./. На *** г., съпругът й починал /акт за смърт № ***г., р-н **/.

Твърди, че съгласно Договор за наем от*** г., със страни Р. Л. В., П. Г. Т., М. И. Ф. и Н. И. Д., търговско дружество ***, с*** и едноличен собственик на капитала В. З., било наемател на:

Сграда със застроена площ около 72 кв. м., на три нИ., на ул. *** /описана в т. 1.1 от договора/.

Съгласно т. 1.6, страните съсобственици и наемател, се договорили наемната цена да се получава и договорът да се съгласува от Л. П. Л. ЕГН **********.

1

Съгласно т. 1.3. за наетия, от***, обект имал уговорена наемна цена от 800 евро месечно, която се индексирала ежегодно съгласно т. 1.4, според инфлацията от предходната година.

Двама от наемодателите в отдадения съсобствен обект по договора за наем, а именно: М. И.

Ф. /*** г./ и Н. И. Д. /***г. с дъщеря - М. Н. Д., без деца, починала на *** г./ към настоящия момент били починали, а със смъртта им се погасявало, частично, съгласието относно уговорката по т. 1. 6. от договора - посоченото от тях 3-то лице да получава цялата наемна цена.

Ето защо, към подаване на исковата молба, като съпруга на М. И. Ф., тя била единствен законен наследник в отдадената под наем съсобственост, първо по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗН, а след смъртта на сестра му, й по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗН.

Въпреки това не тя, а Л. Л., все още получавал, нейната част от наема, /съответна на нейната идеална част в отдадената под наем съсобственост/ уговорена в т. 1.3. и при условията на т.

1.4. от договора за наем.

Твърди, че като единствен наследник по закон и по реда определен в чл. 9, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от ЗН, със съответната идеална част в наетата съсобственост, след смъртта на нейния съпруг и неговата сестра, /единствени наследници по закон на своята майка - Л. С. Ф. ЕГН **********/ и при липса на други наследници по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗН, й се дължала част от наемната цена за ползване на обекта, според нейната съсобствена, придобита по наследство идеална част, опредЕ. за 2 периода: по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗН, за периода от месец юли 2019 г. /изискуеми от 06.06.2018 г./до месец януари 2020 г., /изискуеми до 06.12.2019 г./, ведно с лихвата за забава от 06.07.2018 г. до 06.12.2019 г.; по реда на чл. 9, ал. 3, за периода от месец 06.12.2019 г. до момента на подаване на исковата молба, ведно с лихвата за забава от датата на изискуемост на задължението за месец януари - 06.12.2019 г. до подаване на иска, /тъй като все още не получавам никакъв наем по договора/и лихва за забава от подаване на иска до пълното изплащане на задължението.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и уговорката от договора за наем по т. 1. 5., задължението, за наем, за месец юни е изискуемо от 06.07.2018 г., а задължението, за наем, за месец януари 2020 г. е изискуемо от 06.12.2019 г.

Твърди, че от момента на плащане на дължимия наем за месец юли 2018 г., /платим не покъсно до 5-то число на месец юни 2018 г./, когато нейният съпруг вече бил починал, се е погасило неговото съгласие, за заплащане и получаване на неговата част от Л. П. Л. ЕГН **********. До 06.12.2019 г. той се обогатявал, а тя обеднявала до частта от наема дължим на нея, като наследник по закона за наследството опредЕ. по правилото на чл. 9, ал. 2 от ЗН;

От момента на плащане на дължимия наем за месец януари 2020 г., /който се плаща до 5-то число на месец декември 2019 г., изискуем от 06.12.2019 г./, когато вече е починала Н. Д., със смъртта й се е погасило нейното съгласие за получаване, на нейната част от наемната цена 2 от Л. П. Л. ЕГН **********, досега, с което той се обогатявал, а тя обеднявала до частта от наема дължима на нея, като наследник по закон, опредЕ. по правилото на /чл. 9, ал. 3 от ЗН/;

Твърди, че видно от отговор с вх. № *** г. на *** /на нейна покана/ връчена чрез ***, до *** и едноличен собственик на капитала В. А. З. ЕГН **********, наемателят твърдял, че редовно е заплащал дължимите месечни наемни вноски в пълен размер и в уговорените срокове. От това ставало ясно, че договорът от ***г., все още действал с някои уговорки, които не били променени. Наетият обект се ползвал от наемателя и той все още изплащал, редовно, цялата наемна цена според уговорката на т. 1. 6., на ответника - Л. Л.. Със смъртта на двама от наемодателите, уговорката за получаване на наемната цена от 3-то лице /съгласно дела на починалите наемодатели в съсобствеността/ се прекратявала, частично, поради липса на съгласие, от страна на починалите лица, на безвиновно основание.

Ответникът Р. Л. В., като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л.

ЕГН **********/починал в хода на производството на ***г./, оспорва предявените искове като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване; липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.

Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, може да са свързани с увеличаване актИ. на имуществото на едно лице, чрез придобИ.не на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасИ. или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице. Съществено изискване обаче е, обогатяването да е станало за сметка на друго лице. Само обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав по чл. 59 ЗЗД.

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже, че за периода 06.05.2018 г. до 31.12.2018 г. Л. Л., е получавал наемните суми от процесната сграда предмет на Договор за наем от *** г., със страни Р. Л. В., П. Г. Т., М. И. Ф. и Н. И. Д., от една страна и *** , с *** и едноличен собственик на капитала В. З., при което Л. се е обогатил, въпреки че страните по договора – наемодатели са починали.

Страните не спорят за това, че между тях е бил сключен договор за наем от ***г., срещу възнаграждение в размер на 800,00 евро месечно, която сума се индексира ежегодно, съгласно т.1.4, според инфлацията от предходната година.

По делото е прието като доказателство Завещание от *** г., с което съпругът на ищцата М.

Ф., е оставил цялото си движимо и недвижимо имущество на своята съпруга – Е. С..

От приетите по делото като доказателства – удостоверения за наследници на И. П. Ф. и Л. С.

Ф., се установява, че техни наследници по закон са децата им М. И. Ф. и Н. И. Д.. След 3 смъртта на М. Ф., същия е оставил като наследник по закон и завещание ищцата и негова съпруга Е. С.. Н. И. Д. е починала на ***г. след своя брат М. Ф., без да остави наследници.

От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, беше установено, че наемателят е изплащал наемната цена за процесния период на трето лице в наемното отношение, а именно Л. Л..

Относно претендирания размер, по делото е прието заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза, съгласно която се установява, че размерът на опредЕ.та наемна цена за периода 06.05.2018 г. до 31.12.2018 г., при квота 1/5 в съсобствеността е 160,00 евро на месец или за периода 1 120,00 евро или 2 190,53 лева.

Вещото лице е дало общ размер на лихвата за забава – 2 744,02 евро за периода 06.05.2018 г. до 05.06.2023 г. На ищеца се дължи 1/5 от тази сума, съобразно квотата й, което е 548,80 евро или 1 071,79 лева.

Ето защо и след като установи, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД, съдът намира за основателен иска, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2 190,53 лева за главница и акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 1 071,79 лева, тъй като ищецът не измени исковите си претенции, съобразно установеното от вещото лице.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати съразмерно направените от ищеца по делото разноски, заплатени преди освобождаването му от такИ.. Представени са доказателства заплатена от ищеца държавна такса в размер на 200,00 лева. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

С оглед на това, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца 195,05 лева за държавна такса.

Съдът намира, че следва да определи възнаграждение по чл.38 от ЗА, в размер на 630,00 лева, от което да бъде изплатено на адв. Найденова съразмерно с уважената част от исковете такова в размер на 614,42 лева.

С оглед уважената и отхвърлената част от исковете ответната страна ще следва да заплати по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 243,82 лева.

Ответникът претендира разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 3000 лева.

С оглед уважената и отхвърлената част от исковете, на същия се дължи възнаграждение съразмерно в размер на 70,71 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, Р. Л. В. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр.***, чрез адв. И. Н., като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л. ЕГН **********/починал в хода на производството на***/, да заплати на Е. В. С. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр.***, чрез адв. *** сумата 2 190,53 лева или 1 120,00 евро, представляваща наемна цена за периода 06.05.2018 г. до 31.12.2018 г., по Договор за наем от*** г., с която Р. Л. В., като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л., неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г., до окончателното изплащане, както на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1 071,79 лева или 548,80 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2 190,53 лева за периода от 06.05.2018 г. до 05.06.2023 г./датата на подаване на исковата молба в съда/, като до пълната претендирана сума за мораторна лихва за забава в размер на 1 145,87 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА Р. Л. В. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. И.

Н., като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л. ЕГН **********/починал в хода на производството на *** г./, да заплати на Е. В. С. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. ***, сумата от 195,05 лева или 99,73 евро за направени разноски.

ОСЪЖДА Р. Л. В. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр. ****, чрез адв.

И. Н., като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л. ЕГН **********/починал в хода на производството на *** г./, да заплати на ***, с адрес на кантора: гр. ***, сумата от 614,42 лева или 314,15 евро за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.