Протокол № 229 от 04.07.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 79/2024
- Вид
- Протокол № 229
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 229 гр. Варна, 02.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Н.а
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Т.а при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Кр. Н.а Въззивно търговско дело № 20243001000079 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1, предл. II -ро от ГПК:
Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, редовно призован, представлява се от адв. Р.Д. , редовно преупълномощена от адв. Н. В. и приета от съда от днес.
Въззиваемият Т. К. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице М. П. Т., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице А. Н. Я., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице С. И. К., редовно призован, явява се лично.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и постъпилия писмен отговор, в съответствие с Определение № 154/29.02.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
АДВ. Д.: Запознати сме с определението и нямаме възражения.
Поддържам жалбата. Оспорвам отговора.
АДВ. С.: Запознати сме с определението и нямаме възражения.
Поддържам отговора. Оспорвам жалбата.
1
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 4581/21.06.2024 г. заключение по допуснатата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещите лица по съдебноавтотехническата експертиза:
В. л. М. П. Т. – *****; българин; български гражданин; неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. С. И. К. – ***** българин; български гражданин; неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. А. Н. Я. – ***** българин; български гражданин; неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Т.: Поддържам представеното заключение.
В. л. К.: Поддържам представеното заключение.
В. л. Я.: Поддържам представеното заключение.
АДВ. Д.: Преди да задам въпроса, искам едно уточнение, че така, както е бил зададен във въззивната жалба и както го е допуснал съдът, въпросът не касае двете хипотези, които са разгледани от вещите лица, а по-скоро допустимата скорост в населеното място от 50 км/ч от момента на навлизане в това населено място, а не към момента на настъпване на ПТП, тъй като това е хипотеза, която не е смисълът на въпроса, доколко е спазвал правилата към момента на указанията на табелите.
В тази връзка въпросът ми е: ако от началото на ограничението от 50 км/ч, мотоциклетистът се е движел с 50 км/ч, би ли се достигнало до съприкосновение и съответно до ПТП? Дали при тази скорост изчисленията, които се правят за секундите, през които се случва ПТП-то, е щял да засегне автомобила или не?
В. Л. К.: Ако мотоциклетистът се е движел с 50 км/ч или преди да наближи мястото на ПТП, най-вероятно не би се стигнало до ПТП от чисто практични съображения – той не би стигнал навреме. Но този въпрос, който е зададен – какви биха били последствията, ако МПС би се движило с позволената скорост, е стандартен. Има го в сборника на К. и той следва да се изследва по-скоро към момента на възникване на опасността, ако би се движил и поради това в нашата експертиза сме наблегнали повече на изследване на една чисто теоретична вероятност - какво би станало, ако той би се движил с тази скорост към момента на възникване на опасността.
2
АДВ. Д.: Но в случая, аз бих Ви помолила, ако е възможно, в момента да направите такива изчисления - от допустимото видимо разстояние, от 58 метра…
В. Л. К.: Казахме, че не би се достигнало до ПТП, защото той просто не би стигнал навреме за ПТП-то.
АДВ. Д.: Вие сте посочили, че ако се е движил с 50 км/ч, енергията от удара би била по-различна и щетите биха били по-леки.
В. Л. К.: Да, така е.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към вещите лица.
АДВ. С.: Има ли значение, дори от техническа гледна точка, това че пострадалият моторист се е движел в колона от три моториста и той е бил по средата? Има ли значение това, че лекият автомобил е започнал маневрата и се е вклинил между първия и втория ред?
В. Л. Я.: Водачът на лекия автомобил е възприел, че ще може да мине между двамата. Тя не е възприела правилно скоростта на моториста, който идва и не е възприела неговата скорост. Според това, което фактите говорят, тя преминава да прави завоя, вследствие на което става произшествието между двете превозни средства. Шум е имало, моторите са шумни, видимост и за нея е имало по същия начин. И двамата са имали видимост един към друг. Второто което е, преди малко исках да кажа, че тук говорим за 50 км/ч, говорим за една скорост, която е ограничена от закона и т.н., ние не я обсъждаме изобщо. Въпросът е друг – избягване на ПТП. В някои случаи спазването на закона не означава, че ние ще избегнем ПТП. Най-правилно е да избегнем произшествието, тъй като в момента се говори, че той се движи с 50 км/ч. Ние сме изготвили варианти. Да, но той със 67-68 км/ч се удря в задна дясна гума и задна дясна врата. Ако се е движел с 50 км/ч, щеше да се удари в преден калник, предна броня. Примерно говоря.
Ако се е движел със 100 км/ч, то нямаше да има произшествие, защото нарушава скоростта. Той минава с много по-голяма скорост и според скоростта, с която се движи, тя няма да е навлязла и няма да създава опасност за него. Така, че ние тук говорим само варианти – дали е била с 50 или 68 км/ч. Това искам да поясня.
В. Л. К.: Да се върнем на въпроса, който ответната страна зададе относно колоната. От първата диаграма се вижда, че в момента на потегляне на лек автомобил „БМВ“, вторият от колоната моторист е бил на 88 метра.
Една колона от 3 мотоциклетиста, които се движат на 88 метра един от друг, не е точно колона в смисъла, който ние разбираме.
В. Л. Я.: Вижте сега, тези метри, които навсякъде са дадени като метри, това е окомер. Колкото човека сме в залата, всеки ако трябва да каже разстоянието оттук дотам колко е, толкова различни отговори ще имаме.
Затова се казва окомер. Аз като моторист мога да Ви кажа, че те се движат долу-горе на 2-3 секунди отстояние един от друг спрямо скоростта, която 3 води. И по принцип моторите се движат и шахматно разположени на пътното платно. Това е от гледна точка на безопасност за тях самите, така че, ако нещо стане с предния, задният да може да го заобиколи и т.н., това са други неща.
Но те гледат да са хем близко, хем отдалечени спрямо тяхната безопасност.
АДВ. Д.: Само едно уточнение искам да направя, че в случая се отклоняваме от конкретната хипотеза. Ние не говорим по принцип дали трябва в населено място и по какъв начин, ако някой е отишъл по-рано или по-късно, а в конкретната ситуация – ако мотористът е бил с 50 км/ч, няма как да се удари в предна врата, тъй като това означава, че той ще отиде секунди по-късно, т.е. леката кола ще се е изтеглила, както е на диаграмата, а няма да е в предната и́ част.
Затова имах съвсем конкретен въпрос – дали, ако във видимата си част на местопроизшествието е бил с 50 км/ч, леката кола би имала време да се изтегли в завоя и съответно е нямало да има съприкосновение с нея, което и вещото лице К. каза.
В. Л. Т.: Ще започна отначало.
Водач, който се движи с определена скорост, даже и на жълта светлина, може да премине, защото той безопасно не може да прекрати преминаването и да спре. Съответно, другият, който ще навлиза в кръстовището, независимо дали свети зелена светлина, няма право да навлиза, ако има предпоставки за ПТП. Това беше коментара.
Тук не говорим за едно движение по един прав участък, в който има зелена светлина в двете посоки и автомобилът примерно да отнема предимство на мотоциклетиста. Цветовата диаграма е следната: първо на мотоциклетиста му светва червено и той трябва да спре и след това светва отделно зелено за автомобила да направи ляв завой. Това е конкретната ситуация. Тук за отнемане на предимства, вклиняване и т.н. мисля, че не е уместно да говорим.
Според хипотезата на водача на лекия автомобил, тя е потеглила на зелено – когато и́ светва зелена лява секция, което предполага, че поне 1-2 секунди на мотоциклетиста му е светнало червено. Има около 4.5-4.7 секунди да се изтегли до мястото на удара в насрещното платно и ако мотоциклетистът се е движел със 16-17 м/с, които са тези 68 км/ч , той би трябвало да е на 70 метра от момента, в който тя потегля на зелено. Значи на 70 метра, откакто му свети червено и да премине през цялото червено, не ми се вярва. Още повече, че предният – първият мотоциклетист е бил на 20-на метра пред него – това са точно тези 2-3 секунди отстояние, на което те се движат, колегата Я. Ви го обясни.
Мотоциклетистите не се движат един зад друг, защото примерно, ако стане нещо, единият падне и т.н., другият няма време да реагира. И се движат на известна дистанция, за да имат видимост.
Една скоба искам да отворя. Поведението на мотоциклетиста при 4 спирането е различно от поведението на лекия автомобил. При лекия автомобил имаме 4 спирачки на 4-те гуми и водачът просто настиска педала, колкото може, колкото иска и т.н. Обикновено при екстремното спиране импулсивно натиска педала.
При мотоциклета предна и задна спирачка се задействат отделно.