Решение № 203 от 16.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Добрич, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230100105 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ***, представлявано от изп. директор Я. Я. срещу Л. Х. П., ЕГН **********, гр.

Добрич, ул. ***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №1476 от 05.12.2023г., издадена по ч. гр. д. №105/2023г. по описа на ДРС, произтичащи от сключен между Л. Х. П. /кредитополучател/ и „Вива Кредит” ООД, /кредитор/, договор за паричен заем №5631593/28.08.2020г., а именно:

- 1900.00 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №5631593/28.08.2020г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 02.09.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.11.2023г. до окончателното плащане;

- 491.91 лева – договорна лихва за периода от 27.09.2020г. до 21.11.2021г.;

- 559.54 лева – обезщетение за забава за периода от 22.11.2021г. до 24.11.2023г.

В ИМ се твърди, че по силата на горепосочения договор, „Вива Кредит“ 1

ООД е предоставило кредит на ответника в размер на 1900.00 лв., която сума е била усвоена от Л. П. и не е била върната от нея изцяло, ведно с уговорените лихви и такси за експресно разглеждане, общо в размер на 2391.91 лв. на заемодателя в срока на договора – 15 погасителни вноски месечни, всяка в размер на 163.33 лв. По договора, ответницата е извършила плащания само в размер на 58.04 лв.

Вземането е било прехвърлено с договор за цесия от „Вива Кредит” ООД на „АКПЗ” ЕООД, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности. На 02.09.2021г. е било подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на която цесия, вземането на Л. П. е било прехвърлено от „Вива Кредит” ООД на заявителя – „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, за което е било изпратено уведомление до длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД.

Предвид възникналото вземане, ищцовото дружество е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу Л. Х. за възникналите задължения. По образуваното ч. гр. д. №3191/2023г. по описа на ДРС е била издадена срещу длъжника Л. П., Заповед за парично задължение №1476/05.12.2023г. за следните суми:

- 1900.00 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №5631593/28.08.2020г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 02.09.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.11.2023г. до окончателното плащане;

- 491.91 лева – договорна лихва за периода от 27.09.2020г. до 21.11.2021г.;

- 559.54 лева – обезщетение за забава за периода от 22.11.2021г. до 24.11.2023г;

- 50.00 лева – заплатена държавна такса и

- 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 12.12.2024г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.

С Определение от 07.04.2025г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения по реда на чл.21, т.3 от ЗПП, процесуален представител– адв. В. Г. от ДАК на 16.04.2025г. В законоустановения 2 едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.

Заявява, че не е ясно как е сформирана претендираната главница и за какъв период е изчислена, отделно от това, не е обявена предсрочна изискуемост по надлежния ред, не са ясни обстоятелствата, поради които кредиторът твърди, че са налице предпоставките за това, а и ответникът не е уведомен за нея и тя не е произвела правно действие.

Ответникът моли, съдът да задължи ищеца да представи в цялост кредитното досие, вкл. и детайлна справка за извършените плащания от длъжника по договора, респ. какъв е неплатеният остатък и как е разпределен по пера.

Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните доказателства по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

По делото е приложен оригинала на Договор за паричен заем "Стандарт" № 5631593 от 28.08.2020 г. /л.93-97/, на посочената дата, между " Вива Кредит" ООД (заемодател), от една страна и Л. Х. П. (заемател) от друга, за отпускане на паричен заем в размер на 1900. 00 лв. Заемателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 163.33 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 27.09.2020 г., а последната - в срок до 21.11.2021 г.

Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода, била в размер на 2449.95 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.32% и годишен процент на разходите на заема – 49.49%. Договорната лихва е уговорена в размер на 549.95 лв.

Размерът на ГПР е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Сумата, предмет на горепосочения договор – 1900 лв., е била изплатена от заемодателя, с което "Вива Кредит" ООД е изпълнил задължението си по него, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.

Заемополучателят Л. Х., е извършила на 28.08.2020г. едно плащане по договора, в размер на 58.04 лв., което е отазено за погасяване на договорната лихва.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2016 г. между "Вива Кредит" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341, е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.09.2021г., по силата на който, вземането е прехвърлено в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" 3

ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

"Вива Кредит" ООД е упълномощил "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК202527341, да уведоми от името на дружеството-кредитор, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., включени в което и да е подписано Приложение № 1 между страните, станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.

Предвид изложеното, на 10.09.2021г е било изпратено Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания /приложено по делото/ до ответника Л.

Х., чрез писмо с обратна разписка, което се е върнало като неполучено с отметка, че получателят се е преместил на друг адрес.

Тъй като Л. П. не е изпълнила задълженията си към ищцовото дружество, последното, е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Добрич. По образуваното частно гражданско дело №3191/2023г по описа на ДРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1476 от 05.12.2023г., връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

С Разпореждане №7061/12.12.2024г по горепосоченото заповедно производство, на ищцовото дружество е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си срещу Л. Х.. Съобщението е връчено на АКПЗ АД на 18.12.2024г., като в определения срок по чл.415 от ГПК, дружеството е депозирало на 14.012.2025г настоящата искова молба.

В хода на производството по настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която /приложено на л.122-126/, размерът на усвоения кредит е 1900.00 лв.

Единствено плащане по него от длъжника е на 28.08.2020г в размер на 58.04 лв., с което е погасена част от договорната лихва. Длъжникът е изпаднал в забава от датата на първата месечна вноска с падеж – 27.09.2020г.

Предвид изложеното, неплатените от длъжника суми са в размер на:

1900. 00 лв. – главница, 491.91 лв. – договорна лихва, за периода от 28.08.2020г до 20.11.2021г. и Законната лихва за забава е в размер на 424.63 лв. /изчислена върху непогасената главница от 1900 лв., за периода от датата следваща деня на последната погасителна вноска 22.11.2021г до 24.11.2023г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като пълно, обективно и неоспорено от страните.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №3191/2024г по 4 описа на ДРС, указание на заповедния съд към заявителя да подаде ИМ по чл.422 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 3191/2023г. по описа на РС-Добрич, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск, има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, се предпоставя от установяване съществуването на процесното вземане. Затова, в тежест на ищеца е да докаже процесното вземане /като основание и размер/, чрез ангажиране на съответните доказателства.

В този смисъл, предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, по следните съображения:

От приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2016 г. между "Вива Кредит" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341, е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.09.2021 г., по силата на който, процесното вземане е прехвърлено в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По настоящото дело, ищецът обосновава правото си да претендира процесната сума от факта, че е придобил вземането по договора за паричен заем от "Вива кредит" ООД, съгласно горецитирания договор за цесия. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по договор за заем от 28.08.2020г., в тежест на ищеца, е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т. е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

В случая, процесното вземане е предмет на договора за продажба и прехвърляне на вземания, видно от приложение № 1 към него, а спорен, е единствено въпроса, доколко извършената цесия е противопоставима на длъжника, ако ответната страна поддържа, че той не е бил надлежно уведомен за нея.