Решение № 109 от 20.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Благоевград, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210101712 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Я., с ЕГН **********, с адрес гр. ****** чрез адвокат В. У. срещу „РАЙВЪЛ /ЕУ/“ ЕАД, с ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр. *****, Бизнес център ПЕРФОРМ, ет. 3.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че Х. А. Я., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „РАИВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК 121554961 следните суми: - сумата от 982,75 лв. представляваща главница;

- сумата от 1 150,37 лв. представляваща общо лихви, както следва: - 52,91 лв. обезщетение за забава за периода от 15.06.2011 г. до 24.09.2012 г.; -1 097,46 лв. законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 05.10.2012 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда - 22.08.2023 г.; сумата от 227,14 лв. представляваща общо разноски, както следва: - 25 лв. внесена държавна такса; 202,14 лв. юрисконсултско възнаграждение; за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 22.02.2013 г. по ч.гр.д.

№ 2706/2012 г. по описа на PC Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 98/2014 г. на ЧСИ - **** образувано въз основа на същият изпълнителен лист.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата е образувано изп. д. № 98/2014 г. на ЧСИ - ****, с район на действие ОС Благоевград. След направени справки установила, че същото изп. д. е образувано по молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК 121554961 от дата 17.02.2014 г., въз основа на издаден изп. лист от Районен съд Благоевград на дата 22.02.2013 г. по ч.гр.д. № 2706/2013 г. в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД. ЕИК 121554961. По делото били извършвани различни действия и справки. Сочи се, че на дата 29.06.2015 г. е депозирана молба от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, с която се иска дружеството да бъде конституирано като взискател по делото, поради извършена цесия на вземането. По тази молба имало дадени указания от ЧСИ Цеклеов относно заплащане на дължими такси във връзка с това. Впоследствие не са представени никакви документи във връзка с дадените указания, като по този начин същите не са отстранени. С оглед на това молбата е отхвърлена и не е породила никакво правно действие, като дружеството „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133 не е конституирано като взискател по делото, а е останал първоначалния такъв. Сочи се в исковата молба, че с лед това на дата 09.05.2017 г. е 1 депозирана молба от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ E АД /предишно наименование ,, ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД/, ЕИК 121554961, с която се иска да бъде извършена справка относно банковите сметки на длъжницата. Твърди, че считано от тогава по делото не са извършвани други действия и/или дори справки до дата 05.12.2022 г., когато е депозирана молба с искане за справка относно актуалните трудови договори на длъжника. След това на дата 15.03.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като във връзка с това са постъпили парични суми за месеците след това, а именно на дати 06.04.2023 г., 05.05.2023 г., 31.05.2023 г. и 06.07.2023 г.

Сочи се, че ответно дружество по настоящето гражданско дело - „РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД е същото дружество в полза, на което е издаден изпълнителния лист и е взискател по изпълнителното делото от самото начало. Предишните наименования на ответното дружество „РАЙВЪЛ (ЕУ)" ЕАД, ЕИК 121554961 са „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ и „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“. Видно от справка в ТР към АВ е, че на дати 17.02.2015 г. и 16.12.2022 г. по партидата на ответното дружеството са вписани промените на наименованието на дружеството, като с оглед на това идва разминаването между наименованията.

Твърди се в исковата молба, че видно от чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение. Видно от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 е, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Видно от ТР № 3/2020 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С това ТР б ило обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. Тоест действието на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поражда действие само занапред от датата на постановяването му. С оглед на това, че е имало образувано изпълнително дело и същото е било образувано през 2014 г., а именно преди влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то давността до дата 26.06.2015 г. е била спряна и не е текла независимо от това дали са извършвани изпълнителни действия или не, какви са били те и т.н.. Давността е започнала да тече отново считано от датата на влизането му в сила на 26.06.2015 г.. От тази дата 5 години по - късно до дата 26.06.2020 г. изпълнителни действия, които да прекъсват давността не са били предприемани, поради което и се твърди, че задължението към тази дата е било погасено по давност.

По делото след 26.06.2015 г. е депозирана молба за цесия, по която дори са дадени указания, които впоследствие не са отстранени и не е породила никакъв правен ефект, а също така и са депозирани молби с искане за извършване на справки относно длъжника.

Твърди се, че по-горе описаните действия не следва да се взимат предвид, тъй като не са изпълнителни по своя характер и не прекъсват погасителната давност. Ясно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Именно и само тези действия следва да се взимат предвид относно прекъсването на давността. Такива действия от 26.05.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС 5 г. по-късно до 26.05.2020 г. не са предприемани.

Действието предприето на дата 15.03.2023 г., а именно запора върху трудовото възнаграждение на длъжника по принцип е изпълнително по смисъла на закона и прекъсващо давността, но в случая същото се явява невалидно такова. Това е така, тъй като давността е изтекла към дата 26.05.2020 г., а действието е предприето на 15.03.2023 г. или около 3 години след като давността вече е била изтекла. Дори и молбата с искане за справки относно трудовите договори на длъжника е от 05.12.2022 г., което отново се явява 2 около 2 години след изтичането на давността.

С оглед на всичко гореизложено твърд и, че ищцата не дължи сумите установени с горецитирания изпълнителен лист, тъй като същите се явяват погасени по давност и прави възражение в този смисъл.

Ето защо и съобразно изложените по-горе мотиви и фактическа обстановка, към датата на предявяване на настоящата искова молба са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 ЗЗД. както главното, така и акцесорните такива.

Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност, а на основание чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

Вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа на същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловен от изискването да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (арг. от чл . 439. ал. 2 ГПК). В т. см. е Определение № 233/17.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 239/09 г., II т. о., ТК.). В настоящият случай искът е основан на факт настъпил след приключване наП съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност, поради което и е допустим.

С разпореждане № 1852/12.09.2023 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 13.11.2023г. В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

На 01.12.2023г. по делото е постъпила молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, с която се иска на основание чл. 218 от ГПК да встъпи като трето лице-помагач на страната на ответника, като обосновава правен интерес с наличието на сключен договор за покупко-продажба на вземания, въз основа на които се явява материален правоприемник на ответника. Посочено е, че третото лице няма претенции по отношение на ищцата и признава за основателен подадения иск. Сторено е възражение за прекомерност на разноските.

С оглед депозираната молба от„АПС Бета България“ ЕООД, съдът с протоколно определение от 20.03.2024 година на основание чл. 218 ГПК е конституирал „АПС Бета България“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ответното дружество „Райвъл /ЕУ/ ЕАД.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат У., която поддържа предявения иск, по същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се явява, не се представлява. Не ангажира становище по същество на делото.

Третото лице помагач „АПС Бета България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

3

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че следва да отмени определението, с което е дал ход на делото по същество, като се прекрати производството по делото, поради следното:

Видно от приложеното по делото изпълнително дело № 98/2014 година по описа на ЧСИ Георги Николов Цеклеов е, че същото е образувано въз основа на молба от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД срещу Х. А. Я..

Установи се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 22.02.2013 година по частно гражданско дело № 2706/2012 година по описа на Районен съд Благоевград, по силата на който длъжникът Х. А. Я. с ЕГН ********** и с адрес: ****, е осъдена да заплати на кредитора “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД с ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Изпълнителния директор ****, следните суми:- сумата от 982.75 /деветстотин осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ лева – главница по Договор за целево финансиране № 4376020018 от 21.12.2010 г.;- сумата от 52.91 /петдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ лева - обезщетение за забава за периода от 15.06.2011 г. до 24.09.2012 г.;- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 05.10.2012 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от:- 25.00 /двадесет и пет/ лева – платена държавна такса и 202.14 /двеста и два лева и четиринадесет стотинки/ лева -юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на образуваното дело с дата 18.02.2014 година са изискани от ЧСИ справки от ТД на НАП и ОДМВР Благоевград, както и е изготвена справка от НОИ с дата 12.02.2014 година.