Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 597 от 11.12.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 796/2025
Вид
Решение № 597
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за защита при бедствия
  • чл. 3, ал. 7, т. 6 · Закон за пътищата
  • чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500796 по описа за 2025 година

С Решение № 124 от 10.04.2025 г. , постановено по гр.д. № 124/2025 г.

Районен съд – Ботевград е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 1 868.32 лв. – главница по предявена регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ , вр. чл. 49 ЗЗД за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите, нанесени на л.а. „Шкода Рапид“, с рег. № СВ 0040 КВ от ПТП, настъпило на 20.10.2021 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 452.61 лв. за периода 13.06.2022 г.

– 09.06.2024 г. Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск за заплащане на сумата 1 868.32 лв.– главница за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № 210974974, във връзка с причинените щети на посочения лек автомобил вследствие претърпяното ПТП на 20.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2024 г., както и за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението в размер на 452.61 лв. за посочения период, на основание чл. 54 , вр. чл. 79, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД . С решението съдът е разпределил и отговорността за разноски между страните, като е осъдил ответника на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата 828.73 лв., представляваща направените по делото разноски, както и да заплати на третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД сумата 200.00 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от 1 ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП. Намира, че представеният протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК. Също счита, че липсва снимков материал на твърдяното препятствие на пътя. Отделно произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта, поради което актът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите от него.

Протоколът за ПТП не е подписан от представител на ответника, като възпроизвежда единствено твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално обезщетяване като собственик за вредите по застрахования автомобил. Размерът на препятствието не е посочен нито в протокола, нито в схемата на ПТП, като твърдените щети могат да се получат от друг механизъм. По делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС. Сочи също така, че представената по делото застрахователна полица не съдържа изискуемите реквизити по чл.

345, ал. 1 КЗ. В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на „Дженерали застраховане“ АД са актуални към момента на настъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел III „Общи изключения“. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Моли съда да отмени изцяло решението и да отхвърли предявените главни искове, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 ЗЗД. В случай на уважаване на предявените главни искове, моли съда да уважи предявения от ответника обратен иск срещу третото лицепомагач „Автомагистрали“ ЕАД. Претендира разноски.

2

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Дженерали застраховане“ АД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението изцяло.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба и от третото лице – помагач „Автомагистрали“, в който е изложено становище за нейната основателност, в частта насочена срещу решението, с което са уважени главните искове. В случай, че съдът счете, че решението е правилно в тази му част, намира подадената въззивна жалба за неоснователно в частта, насочена срещу решението, с което са отхвърлени обратните искове.

Моли за решение в посочения смисъл. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По негова правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са първоначални искове от „Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна Инфраструктура“ с правно основание съответно чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД както и обратен иск от Агенция „Пътна Инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД с правно основание съответно чл. 82 ЗЗД.

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. По отношение на предявения обратен иск от страна на АПИ срещу „Автомагистрали“ ЕАД е приел, че макар да е налице договор за обществена поръчка, не са твърдени, а и доказани конкретни задания от страна на възложителя, за процесния участък от АМ Хемус към датата на ПТП. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Според чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 3

ЗЗД.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: 1./ наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2./ плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и 3./ деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредениязастрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и осигуряване безопасността на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.

Видно от приложена по делото застрахователна полица, към датата на настъпване на ПТП – 20.10.2021 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца.

Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 1853.32 лв.

За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетели, както и е прието заключение на допусната съдебноавтотехническа експертиза.

По делото е приет като доказателство надлежно съставен протокол за ПТП. Видно от схемата на ПТП, отразена в протокола, произшествието е настъпило при следния механизъм: на 20.10.2021 г., на автомагистрала „Хемус“ км. 45 в посока от гр. Варна към гр. София л.а. „Шкода Рапид“ с рег.

№ СВ 0040 КВ при движение в изпреварващата лента се е ударил в животно на платното, което е до средна разделителна мантинела. В схемата на ПТП е отразено, че животното е било кон, като водачът не могъл да заобиколи препятствието и се е ударил в него.

Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства и претърпените вреди – деформации по лявата страна на автомобила и др. Безспорно е установено от схемата в протокола, че на пътното платно в лявата изпреварваща лента в посоката на движение на пострадалия автомобил и имало животно /кон/. Механизмът на произшествието е установен и от заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експертиза, което съответства на отразеното в протокола за ПТП относно начина на настъпване на произшествието. Вещото лице е категорично, че от вида на повредите може да се направи извод, че същите са настъпили от удар в твърд предмет с голяма маса, който автомобилът не е имало възможност да заобиколи. При сравнение на 4 описаните в протокола за ПТП щети по автомобила, тяхното разположение и посоченото положение на животното на пътното платно вещото лице прави извод, че е налице причинно-следствена връзка между описаната в протокола пътна обстановка и нанесените щети.

Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. По делото се установи, че ПТП е настъпило на място, където често на пътното платно навлизали животни поради липса на част от огражденията на магистралата, като водачът възприел препятствието непосредствено преди удара и не е могъл да го избегне, тъй като имало натоварено движение, а произшествието настъпило при лоша видимост и в тъмната част на денонощието. Водачът се е движел в рамките на разрешената скорост – около 120 км./ч. Не се установи и техническа възможност водачът да избегне щетата. В тежест на ответника беше да докаже възражението си за съпричиняване на щетата в резултат на противоправно поведение на водача, като такова пълно насрещно доказване по делото не беше успешно проведено.