Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 3672 от 03.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 3873/2023
Вид
Протокол № 3672
Подписан
03.08.2023
В сила
10.08.2023
Състав
Христина Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 98, ал. 1, т. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 142, ал. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 142а · Наказателен кодекс
  • чл.23, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 70 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 3672 гр. София, 02.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова и прокурора Р. Хр. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Христина Михайлова Частно наказателно дело № 20231100203873 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За СГП се явява прокурор Р. Ч..

ОСЪДЕНИЯТ М. Л. Н. – редовно призован, се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана.

В ЗАЛАТА се явява АДВ. С. В. – редовно упълномощена да го представлява в съдебно заседание.

ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор ТЕОДОРА Г..

Становище на страните по хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуалните пречки за даване ход на делото, в каквато насока е и становището на страните, поради което и водим от горното

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:

М. Л. Н. - роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, постоянен адрес гр. Сливница, ул.

****, настоящ адрес гр. Сливница, ул. ****, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ Н.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА постъпила молба от лишеният от свобода М. Л. Н., чрез адв. С. В. с искане да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на неизтърпяната част на наказанието му.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ИНСПЕКТОР Г.: Представям Ви и моля да приемете справка относно изтърпяната част от наказанието и остатъка на същия към днешна дата по отношение на осъденото лице М. Н..

АДВ. В.: Представям служебна бележка за завършен 9-ти клас, докладна записка за награда, решение по отношение на майка му, че е онкоболна.

ПРОКУРОРЪТ: По отношение на служебната бележка и докладната записка, с която се удостоверяват данни за лишеният от свобода, респективно за неговото поправяне, не възразявам да бъдат приложени по делото.

Възразявам единствено по отношение епикризата, касаеща здравословното състояние на майка му, която е несъотносима към предмета на настоящото дело, респективно в нея и от нея не се установяват никакви конкретни доказателства свързани с поправянето на лишения от свобода, поради което 2 моля да не бъдат приемани.

ИНСПЕКТОР Г.: Възразявам да се приемат, тъй като данни за наградата, както и за завършеното обучение се съдържат в досието на осъдения, а другите документи считам, че не са относими относно към предмета на делото.

СЪДЪТ, като съобрази представените писмени доказателства от страна на защитата - адв. В., а именно един брой служебна бележка по отношение на осъдения М. Н., в уверение на това, че същият е завършил 9-ти клас в СУ „Иван Рилски“, Учебен център ЗО Казичене, докладна записка от Директора на СУ „Иван Рилски“ до Началника на Затвора София, удостоверяваща проявена активност и усърдие при изпълняване на трудовите задължения по отношение на осъдения Н., както и епикриза ведно с решение на Клинична комисия по хематология по отношение на майката на осъдения, съдът намира, че по делото, като относими към предмета на същото, следва да бъдат приети и приложени служебна бележка от СУ „Иван Рилски“, както и докладната записка от същото училище.

По отношение на представената един брой епикриза и решение, съдът намира, че същите не са относими към предмета на настоящото производство поради което и не следва да бъдат приети, а същите бъдат върнат на представящата ги страна.

Водим от горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА служебна бележка и докладна записка от СУ „Иван Рилски“, ЗО Казичене.

НЕ ПРИЕМА и ВРЪЩА един брой епикриза и Решение на Клинична комисия по хематология по отношение майката на осъдения на представилата я страна.

СТРАНИТЕ /общо становище/: Няма да сочим други доказателства.

СЪДЪТ, с оглед заявената позиция, че не желаят събиране на 3 допълнителни доказателства и на основния чл. 283 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА събраните доказателства по делото.

Като съобрази становището, че делото е изяснено от фактическа страна, намира, че следва да бъде приключено съдебното дирене и даден ход на съдебните прения, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Съобразявайки приложените по делото писмени доказателства, включително тези приложени към затворническото досие на лишеният от свобода М. Н., считам че молбата за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, като аргументите ми за това са следните:

Към настоящият момент лишеният от свобода Н. е изтърпял фактически наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, 6 /шест/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни от общо наложеното му с влязла в сила присъда по НОХД №524/2019 година по описа на РС Сливница, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца за извършени престъпления по чл. 129, ал. 1 от НК, чл. 142а от НК и чл. 343б, ал. 3 от НК.

Това обстоятелство налага извода, че формално е налице първата от кумулативно дадени предпоставки в чл. 70, ал. 1 от НК, при наличието на които може да бъде приложен института на условното предсрочно освобождаване, а именно лишеният от свобода да е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Следва да се има предвид обаче, че една значителна част от посоченото за изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“, а именно 2 /две/ години, 1 /един/ месец и 28 /двадесет и осем/ дни всъщност представлява приспаднато време, през което лишеният от свобода е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 1 /година/ и 3 /три/ месеца и „Домашен арест“ за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца по цитираното дело. Реално същият е постъпил в Затвора София за изтърпяване на наложеното му наказание на 4

09.03.2022 година, от която дата до настоящия момент е изтекъл приблизително срок в размер на 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца. В този срок лишеният от свобода Н. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, поради което се налага изводът, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК за предсрочното му освобождаване. В тази насока следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.

439а от НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, специализирана програма за въздействие, обществени полезни прояви. В ал. 2 от същата норма законодателят изрично е посочил, че тези доказателства, за поправянето на лишените от свобода, се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В конкретния случай, от доклада на инспектор действително се установява, че лишеният от свобода Н. е награждаван на основание чл. 98, ал.

1, т. 5 от ЗИНЗС с удължено свиждане за срок от 4 часа, което е проведено на 17.12.2022 година. Също така е видно обаче, че 20 дни по-късно, а именно на 10.01.2023 година по отношение на М. Н. е било наложено и дисциплинарно наказание. Същевременно към настоящия момент оценката на риска от рецидив и вреди е посочена като 51, която освен, че е в средни стойности се явява и непроменена от първоначално определените стойности. Т.е. не е осъществен принципа на прогресивната система, като посочения риск от вреди за обществото е висок. При лишеният от свобода се установява формална мотивация за промяна, тъй като видно от същия доклад той не приема отговорността за деянието си, не приема присъдата за справедлива, не зачита и не признава правата на другите, употребява наркотични вещества, има ясно изразена история на агресивни прояви при междуличностните прояви.

Не на последно място, следва да бъде отбелязано, че от материалите по делото се установява и че лишеният от свобода не е изпълнил заложените в плана на присъдата цели и задачи, който се прилага и към настоящия момент.

5

Всичко това налага извода, че е необходимо да се продължи процеса на поправяне на лишения от свобода в затвора, за да се постигнат в пълен обем заложените в присъдата цели и задачи, и у същият да бъдат изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни начини за разрешаване на възникналите в ежедневието проблеми.

Безспорно по делото са представени доказателства, че лишеният от свобода е трудово ангажиран, но предоставената възможност за упражняване на трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието е в негова полза, тъй като се намалява срокът на наложеното наказание.