Решение № 2487 от 20.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2487

Бургас, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20267040700380 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на МЕЙДАН МОРИ КЕЙ, гражданин на Израел, с [ЛНЧ], със съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Трайко Китанчев“ № 26, чрез адв. Т. П. - П. – АК Бургас, против Решение № УПБ-2/27.01.2026г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т.11 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила като явно неоснователна.

Жалбоподателят оспорва решението като нищожно поради постановяването му от некомпетентен орган, при допуснати нарушения на установената форма поради вътрешно противоречиви, логически несъвместими и правно необосновани мотиви, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради провеждане на ускорено производство без наличие на приложимите за него предпоставки, както и поради нарушение на материалния закон, като в тази връзка се позовава на практика на Съда на Европейския съюз, както и счита, че решението не съответства на целта на закона като молбата за предоставяне на международна закрила е била третирана формално. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Административният орган не се явява и не изпраща представител. Чрез представляващия го юрисконсулт е депозирал подробни писмени бележки, поддържащи мотивите на административния орган, с искане жалбата да се отхвърли като неоснователна, приложил е и актуализирана справка за ситуацията в Израел.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в законовия срок.

Разгледана по същество съдът счете за частично основателна.

Жалбоподателят М. М. К. е гражданин на Израел.

Подал е молба за международна закрила вх.№ 1/06.01.2026г. до Държавната агенция за бежанците.

На 14.01.2026г. с него е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, за което е съставен Протокол рег.№ УП3988/14.01.2026г.

Видно от дадените в хода на интервюто сведения, жалбоподателят е напуснал Израел легално с полет до Варна на 23.02.2025г. Разказал е, че е напуснал страната си, тъй като към м.10.2023г., когато започнала войната с Хамас, които нахлули от ивицата Газа, започнали множество военни атаки от много фронтове, ежедневни ракетни нападения, но не можел да се скрие в бомбоубежище, тъй като съпругата му страдала от заболявания – фибромиалгия и шизофрения, в резултат на което трудно се придвижвала, не можела да понася резки шумове и звуци, като сирените за противовъздушна отбрана предизвиквали епилептични пристъпи и болка. Това ги принуждавало да стоят вкъщи и да се страхуват. Живеели в град Натания, но след като решили да напуснат страната продали къщата си и всичко което притежавали и след пристигането си в България купили къща в с.Кошарица, общ.Несебър. Отбелязал е също така, че процесът на вземане на това решение бил дълъг, наблюдавали как ситуацията се влошава и през 2024г. започнали да правят постъпки за напускането на Израел, като след тръгването им започнала и войната с Иран, с повече ракетен обстрел. Съпругата му получила виза „Д“. Споделил, че не би се върнал в Израел поради страх за живота и здравето си, тъй като може да бъде убит при терористично нападение в страната си, както и защото там вече нямал дом, както и поради това, че не може да остави съпругата си, за която се грижи. Обяснил е, че не е членувал в политическа партия, не е имал проблем с властите в страната си на етническа или религиозна основа, не е бил арестуван или осъждан.

По подадената от жалбоподателя М. К. молба за международна закрила е постановено процесното Решение № УПБ-2/27.01.2026г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т.11 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила като явно неоснователна. Видно от изложените мотиви административният орган е приел, че представената от лицето бежанска история е неоснователна, като за кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ, тъй като не се обосновава заключение спрямо него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, в частност – жалбоподателят не е посочил никакви факти, обосноваващи страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. В мотивите на решението е посочено още, че спрямо него не е упражнявано физическо насилие, не е бил обект на репресии, а официалната власт няма негативно отношение към него, както и липсват данни, обосноваващи извод, че ще бъде подложен на бъдещо такова. Отбелязано е, че представената от него информация за ситуацията в Израел между 2023г. и 2025г. е преценена като достоверна и общоизвестна, но не съдържа конкретна информация, касаеща личната му бежанска история, нито се откриват аргумент, че живота на жалбоподателя е в риск. Взето е предвид и обстоятелството, че жалбоподателят е пристигнал в България на 23.02.2025г., а е подал молба за международна закрила пред ДАБ единадесет месеца по-късно, като по време на интервюто е мотивирал цел да живее тук, да купи къща, да получи виза „Д" и по този начин да пребивава легално в страната, което според административният орган го квалифицира като мигрант, а не бежанец. По отношение на заболяванията на неговата съпруга административният орган е отбелязал, че същите не са релевантни към бежанската му история и не обосновават наличие на преследване или реална опасност по смисъла на приложимото законодателство, като здравословните проблеми са счетени за условности от личен, социален и семейно-битов характер, които не попадат в предметния обхват на ЗУБ. От изложената бежанска история е преценено, че чуждият гражданин няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2 – ал.5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова, поради което е обоснован извод за липса на условията за предоставяне на статут на бежанец. Отбелязано е също така, че за жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, тъй като събраните данни не дават основание да се приеме, че е бил принуден да напусне Израел поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Разгледана е и хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.9 от с.з., която също е счетена за неприложима поради липса на относимите за нея предпоставки, касаещи хипотеза на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Интервюиращият орган е обсъдил и справка с вх.№ МД-02-23/26.01.2026г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно ситуацията в Израел, като е приел, че независимо от напрегнатата обстановка в страната, на територията на Израел не е налице широко мащабен въоръжен конфликт до степен на безогледно насилие, а молителят е живял в гр.Нетания, който попада в централния район на Израел, където в момента няма активни преки военни действия. Отбелязано е също, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят Кей би могъл да води сравнително нормален начин на живот, като е прието, че той не е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице.

С тези мотиви административният орган е обосновал извод, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл.8, нито хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ, поради което молбата за предоставяне на международна закрила е счетена за явно неоснователна по смисъла на чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т.11 от ЗУБ, поради което е отхвърлена на основание чл.70, ал.1 от с.з.

Решението е частично незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая, жалбоподателят Кей не се позовава на някоя от хипотезите на посочената норма, респ. не твърди спрямо него да са били извършени действия на преследване по смисъла на алинея 5 на чл.8, нито е изразил опасения от преследване по смисъла на алинея 6 на същия член. В този смисъл, изводът на административния орган за липса на предпоставките, обосноваващи правото на предоставяне на статут на бежанец, е съобразен със събраните данни и материалният закон е правилно приложен в тази негова част.

В частта относно преценката за предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.9, ал.1 от ЗУБ съдът счете отказът за незаконосъобразен, като съобрази следното:

Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.смъртно наказание или екзекуция, или 2.изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Първите две хипотези не се твърдят да са възможни.

Приложението на третата хипотеза съдът разглежда в контекста на Решение от 17.02.2009г. на СЕС по дело С-465/07 постановено по преюдициално запитване по тълкуването и прилагането на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, като настоящият съд се позовава на мотивите относно преценката за силата на степента на безогледно насилие.

Трите хипотези на чл.9, ал.1 от закона транспонират съдържанието на нормата на чл.15, буква „в“ от Директивата.

Видно от т.33 на Решението на СЕС посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата, като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността", обхваща една по-обща опасност от посегателство, като следващата точка 34 уточнява, че всъщност по-скоро се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице, отколкото определени насилия и тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт", като разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно" - термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В т.35 се посочва, че в този контекст изразът „лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, …………., достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата.

Понеже по отношение на жалбоподателя Кей не се установява специфичен риск, присъщ на индивидуалното му положение – първо тире на т.43 на решението на СЕС, то спрямо него следва да се преценява съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи – второ тире на т.43 на съдебното решение.