Решение № 13043 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13043 гр. С., 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110123086 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Ж. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. 2 С., ж.к. „С.“, бл. 8, ет. 9, ателие № 1, аб. № 9****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответника на клиент на топлинна енергия произтича от притежаваното от него право на собственост върху процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 4557,91 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 750,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., сума в размер на 23,76 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,90 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни, и поддържа нередовност на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик на процесния имот, 1 като поддържа, че е Д.л същия през 2008 г. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в посочения обем. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД поддържа, че дяловото разпределение за процесните имот и период е извършено в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том I, рег. № 3374, дело № 155/2002 г. на нотариус В. М., с район на действие – района на Софийски районен съд (л.12-13) на 26.04.2002 г. Ж. М. е придобил правото на собственост върху ателие № 1, находящо се в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 8, ет. 9.

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том I, рег. № 1786, дело № 24/2008 г. по описа на нотариус А. И., с район на действие – района на Софийски районен съд (л.14-15) на 11.02.2008 г. Ж. М. е Д.л на сина си М. Ж.в Георгиев правото на собственост върху ателие № 1, находящо се в гр. С., ж.к. „С.“, бл.

8, ет. 9, като е запазил за себе си правото на ползване върху имота до края на живота си, безвъзмездно.

От представените нотариални актове безспорно се установява, че ответникът притежава вещното право на ползване върху процесния недвижим имот и съответно качеството ползвател на топлинна енергия следва от така установеното притежание на това вещно право от ответника.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижимия 3 имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „Т. С.“ ЕООД.

По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (л.115-121), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице посочва, че технологичните разходи в абонатната станция през целия процесен период са завишени и е отчислявана повече топлинна енергия от общото отчетено количество и е разпределена между абонатите. Вещото лице е установило, че от м. 06.2018 г. до края на процесния период е възникнала програмна грешка при изчисляване на технологичните разходи в абонатната станция, въз основа на която същите са в завишен размер. За месец януари 2021 г. технологичните разходи са завишени на 875 kWh или разликата е с 278 kWh повече (близо три пъти).

Дружеството „Т. С.“ ЕООД е извършвало разпределение на топлинната енергия в сградата след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. За процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ по време на годишния отчет и са попълнени протоколи за неосигурен достъп.