Решение № 5066 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5066 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100512535 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Д. Й., чрез адвокат И. Н. срещу Решение 14789 от 29.07.2024г., постановено по гр. д. № 57194/2023г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Топлофикация София“ЕАД иск по чл. 439 ГПК за недължимост на суми за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 6385/2017г. на СРС и е образувано изп. дело 1699/2018г. на ЧСИ Б.Б..

Прави оплакване за неправилни изводи на СРС досежно приложимия давностен срок и за неговото прекъсване. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

От фактическа страна няма спор между страните че срещу ищцата е издадена на 06.02.2017г. (видно от изпълнителния лист) заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила. Няма данни за датата на влизането в сила на заповедта, но предвид датата на издаване на изпълнителния лист и това, че заповедта е по чл. 410 ГПК следва да се приеме, че е влязла в сила най-късно на 06.07.2018г, когато е издаден ИЛ. С влизане в сила на заповедта за изпълнение се прекъсва и давността за 1 вземането по нея.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 17.08.2018г.. В молбата се съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, което я прави редовна.

На 21.10.2019г е поискано справка за трудов договор и налагане на запор на ТВ, както и опис на движими вещи.

На 21.07.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“АД, като банката е наложила запор, видно от изпратения по делото отговор.

Налагането на запор е действие прекъсващо давността.

Искани са през 2022г. и 2024г. извършване на справки за банкови сметки, сейфове, трудови договори, получавана пенсия, извършване на опис на движими вещи – несъстояли се и налагане на нови запори – изпратено е запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, като е върнат отговор, че длъжникът няма сметка в банката.

На 18.10.2023г. е депозирана исковата молба за установяване на недължимост на вземането с позоваване на изтекла тригодишна погасителна давност.

Спорът е какъв е приложимия давностен срок за вземания обективирани в изпълнителен лист издаден след влязла в сила заповед за изпълнение, както и дали и кога са извършвани действия прекъсващи давността и дали същата е изтекла.

По спорния въпрос за приложимия давностен срок настоящият състав на СГС споделя виждането, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и в случая към датата на исковата молба не е изтекла.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните – след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.

Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.

Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК 2 законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

В случая давността е прекъсната и с изпращане на запорното съобщение на 21.07.2020г., което както е видно е породило своя ефект – банката е наложила запор.

Липсата на средства по запорирани сметки не води до формалност на запорите и не ги лишава от тяхното прекъсващо давността действие – фактът на изпращането им е достатъчен според ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС.

От тази дата започва и нова давност, която не е изтекла към датата на предявяване на исковата молба – 18.10.2023г., поради което искът по чл. 439 ГПК е неоснователен (както е прието в Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019г., III г. о., ГК).

Предвид гореизложеното решението следва да се потвърди.

При този изход на въззивното производство право на разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 25,56 евро (50,00 лева), като намира че съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК е обвързан само от максималния размер на предвиденото в наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение, но не и от минималния.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 14789 от 29.07.2024г., постановено по гр. д. № 57194/2023г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в.

ОСЪЖДА Д. В. Й. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 сумата от 25,56 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3