Определение № 3134 от 23.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3134 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110121386 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. С. С., ЕГН ********** срещу „П. МБАЛ - София“ ЕАД, ЕИК *****.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с разглеждането на предявен от И. С. С., ЕГН ********** срещу „П. МБАЛ - София“ ЕАД, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3958,98 евро (7743,10 лева), представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение за работа при работодателя в срок от 5 години от датата на придобиване на специалност съгласно Договор за професионална квалификация от 23.01.2019 г.

Ищцата твърди, че между нея и „П. МБАЛ - София“ ЕАД е бил сключен трудов договор №11 от 21.01.2019 г., с място на работа в стационарен блок, Клиника по вътрешни болести, отделение по кардиология на длъжност лекар специализант. Сочи, че между нея и „П. многопрофилна болница за активно лечение -София“ ЕАД е сключен и договор от 23.01.2019 г. за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл.234 от КТ във връзка с чл.13 от Наредба №1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на Министерство на Здравеопазването, който договор бил за повишаване на квалификацията по реда на чл.234 от КТ., с място на обучение „П. МБАЛ София“ ЕАД, Клиника по вътрешни болести, Отделение по кардиология.

Съгласно чл.2.4. от договора обучението за придобиване на специалност „кардиология" е четири години, а съгласно чл.3 от договора за специализация обучаемия следвало да продължи да работи в „П. МБАЛ“ — София ЕАД за срок от пет години след приключване на срока на обучение и придобиване на специалност. Посочва, че в договора за повишаване на професионалната 1 квалификация е записана неустойка в чл.5.6, която се дължала в случай, че обучаващият напусне „П. МБАЛ - София“ ЕАД преди изтичане на уговорения срок, като същият се задължавал да изплати на работодателя - сумата равняваща се на вложеното в обучението на обучаващия, както и сума в размер на две месечни трудови възнаграждения за съответната специалност. В чл. 17 било записано, че обучаващият се задължавал да спазва условията на договора като при неспазването му, същият дължал връщане на сумата, равняваща се на вложеното в обучението му, неустойка с начисляване на законната лихва. Твърди, че със заповед №24/16.01.2025 г., трудовото правоотношение по трудов договор № от 03.01.2024 г. е прекратено, като ответникът е заявил, че ще търси сумата в размер на 7743,10 лв. Посочва, че е налице противоречие между клаузите на чл. 5.6 и чл. 17 от договора от 23.01.2019 г. за повишаване на професионалната квалификация. Счита, че ответникът не е представил доказателства какви суми вложил за обучаващия.

На трето място твърди, че сумата за специализанта се предоставяла от Министерство на Здравеопазването на болничното заведение, което е сключило договор със съответния специализант за придобиване на специалност. Твърди, че клаузите на чл.5.6 и чл.17 от договора за повишаване на професионалната квалификация от 23.01.2019 г. са недействителни. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Посочва, че е предявил иск за сумата в размер на 7186,00 лв. срещу ищцата включваща вложеното в обучението сума в размер на 4383 лв., както и договорна неустойка за вредите причинени на болницата от неполагането на труд от ищцата, с поради което счита, че настоящия отрицателен установителен иск е недопустим. Сочи, че клаузите на договора са уговорени ясно, като е било посочено че, договорната неустойка е в размер на две брутни месечни възнаграждения от съответната специалност, а освен това същата дължала разходите вложени за нейното обучение. Не оспорва, че е бил сключен трудов договор с ищцата №11 от 21.01.2019 г., с място на работа в стационарен блок, Клиника по вътрешни болести, отделение по кардиология, с който е била назначена на длъжност лекар специализант на пълно работно време, както и че на 23.01.2019 г. е бил сключен и договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл.234 от КТ, с който са уговорили болницата да организира обучението на ищцата с продължителност 4 години.

В чл. 3 от договора било уговорено, че ищцата ще продължи работа в болницата за срок от 5 години, като крайната дата е следвало да бъде 01.01.2019 г., но с писмено предизвестие от 17.10.2024 г. тя едностранно е прекратила сключения трудов договор, като прекратяването на договора е осъществено със Заповед за прекратяване от 16.01.2025 г. Твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора качествено и в срок. Посочва, че сложените разходи за обучението на ищцата са били в размер на 4383 лв.

2

Счита, че твърдението, че сумата за специализанта е предоставена от министерство на здравеопазването е ирелевантно, доколкото ищцата не е обхваната от този ред. Посочва, че на 15.04.2025 г. на ищцата е предоставена нотариална покана, с която й е бил даден 7 дневен срок да заплати на ответника всички дължими суми. С оглед гореизложеното моли за прекратяването на делото или за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК.

Предявения иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на иска, доколкото е бил предявен осъдителен иск, доколкото настоящия установителен иск е предявен на по-ранна дата.

В тежест на ищцата е да докаже, че има правен интерес от така предявения иск, съответно, че сумата е претендирана от ответника.

В тежест на ответника е да докаже: 1/ сключен договор за придобиване на професионална квалификация, съгласно който ответникът е осигурил на ищцата обучение, като е заплатил посочените в отговора на исковата молба суми за практически обучителни модули, а ищцата се е задължила да работи в ответното дружество в срок от пет години от завършването на обучението и придобиването на специалност; 2/ виновно неизпълнение на поетите от ищцата задължения, в частност прекратяване на трудовото правоотношение едностранно с писмено предизвестие от служителя преди изтичане на уговорения петгодишен срок; 3/ претърпени от ответника вреди, изразяващи се в извършени разходи за повишаване на професионалната квалификация на ищцата, както и точния размер на вредите, 4/ причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението от страна на ищцата 5/ съществуването на валидно неустоечно съглашение за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно задължение, изпълнение от своя страна на договора, неизпълнение на служителя, както и уговорения размер на неустойката.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1.) Между страните е сключен Трудов договор № 11 от 21.01.2019 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „лекарспециализант" в отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на УПМБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД; 2.) На 23.01.2019 г. между страните е сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ, съгласно който ответникът е следвало да организира обучението на ищцата по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от четири години, а ищцата се задължила да проведе и да завърши успешно обучението за повишаване на професионалната си квалификация; 3.) издадена е Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2025 г.

3

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ответника за допускането на двама свидетели при режим на довеждане за доказването на обстоятелства, във връзка с мотивите на ищцата за напускането и че е била уведомена за евентуалните последици от напускането следва да бъде оставено без уважаване, доколкото същото не е необходимо, тъй като е представено писмено доказателство, че ищцата е подала заявление да бъде освободена от заеманата длъжност.

Искането на ищцата за допускането на съдебно-счетоводна експертиза е относимо, допустимо и необходимо и следва да бъде уважено.

Искането по чл. 190 ГПК на ищцата следва да бъде оставено без уважаване, доколкото част от поисканите документи са представени с отговора на исковата молба, а останалата част са неотносими.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.03.2026 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че: 1.) Между страните е сключен Трудов договор № 11 от 21.01.2019 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „лекарспециализант" в отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на УПМБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител" ЕАД; 2.) На 23.01.2019 г. между страните е сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ, съгласно който ответникът е следвало да организира обучението на ищцата по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от четири години, а ищцата 4 се задължила да проведе и да завърши успешно обучението за повишаване на професионалната си квалификация; 3.) издадена е Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2025 г.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените с исковата молба въпроси при депозит в размер на 250,00 евро, вносим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. И. Н..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК и искането на ответника за допускането на двама свидетели при режим на довеждане.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.